Сигурно преди двайсетина години някъде куче в центъра на София нахапа една позната, стана централна новина. Тя показваше рани пред камерата, журналистите интервюираха очевидци, а в сутрешните блокове се организираха дискусии: какво да правим с бездомните кучета, какво да правим с домашните кучета, какво да правим с кучетата изобщо и с кучето в частност... Темата се разгръщаше красиво: а какво да правим с кризата, която хапе като куче? А с кучетата, които хапят като криза? А с лошите хора, които са бетер зли кучета?

Оттогава съм бил свидетел, в различни вариации, на същата тема поне 30-40 пъти. И на същите й разклонения. Междувременно някакви кучета гониха жена ми, мен пък една едра и тромава кучка дори ме позахапа веднъж - е, през панталона, в кв. "Гео Милев", докато прекосявах градинка между блоковете. Съвсем без повод и без лай дори, както си ходех, изотзад. Оказа се полубездомна, каквото и да значи това. Научих го, защото точно тогава бях в бойко настроение и наместо да се отдам на скоростно ретирование, атакувах кучката първо с опит за шут, после с подръчно дърво, сетне с два-три камъка... Тя побягна, аз (явно наадреналинен от атавистични рефлекси) я подгоних. Тук на страната на кучката се включиха четири баби, които седяха на пейка зад блока. Едната чоплеше градинката пред балкона си...Очевидно не бяха видели нейното нападение, но чуха моята гюрултия (бях се и разпсувал) и взеха нейната страна. Била "почти домашна", живеела под блока, те я хранели, имала си и каишка дори, но не я връзвали...Изобщо да съм бил оставел бедното животно, че ще викнат полицията да озапти мен, хулигана ниеден... Аз навиках бабите, че това не им е селски двор между блоковете, а градска градина; че кучката, ако е тяхна, да внимават къде ходи и кого хапе, или да й турят намордник, иначе ще ги съдя... Те навикаха мене, че сигурно съм я закачал, за да ме хапне; аз тях - че дори не съм я видял въпросната кучка отде се взела, но че втори път стане ли това, ще грабна пушката...И така две-три минути, докато ме досрамя, а после ме досмеша, та си тръгнах. Крачола псето ми го беше съдрало, но нямах рана и забравих патардията. Па се и присетих как хаджи Генчо от Любен-Каравеловите "Българи от старо време" поучава едного - Петко Ослеков, станал жертва на единоборство с копривщенско куче:



"Не подобает человеку съ псами борится,



зане песъ есть безсловесенъ."

Обаче от дългогодишните рецидиви на темата в емисиите взе да ми писва. Ето онзи ден: ротвайлер нахапал трима в центъра на Дряново... Кучето първо нападнало дете, после двама мъже един след друг се хвърлили да отърват детето, единият бил полицейски служител, другият - природозащитник с опит в дресировката на кучета. Най-пострадал природозащитникът; човекът твърдеше, че го отнесли на носилка и че насмалко ротвайлерът щял да го лиши от цялото му мъжко достойнство. Въпросният ротвайлер не бил бездомен, ами така, просто се отвързал и избягал. Освен това не бил агресивен, а кротко, добро животно, твърдеше собственикът му.

Кучетата разделят хората на три. Едните радикали смятат, че безстопанствените хайванчета следва да се изтрепят, но не смеят да го казват публично предвид другите радикали и законите. Другите радикали смятат, че кучетата са много по-благородната част от земната фауна, сравнени с хората, особено с първите радикали. Също не смеят публично да го казват предвид антихуманността на подобни изявления. На третите не им пука особено, докато не пострадат лично те или някой техен близък.



Аз ли от кои съм, питате.



Ще кажа. Аз съм от тези, които смятат, че човешкият вид, при все кусурите си (завист, алчност, склонност към политика, масово изтребление и телевизионни сериали), все пак е този, който налага нормите в общежитието Земя. Затова там, където живее най-нагъчкано, в големите градове, потенциално опасните други видове трябва да отговарят на строги правила. Кучето, не ще и дума, е потенциално опасен вид. При среща с човека само на зъби срещу зъби то дори има известно предимство. Защитниците ще кажат - кучетата са благородни и дружелюбни. Аз ще се съглася, но с условието, че има изключения. Някое благородно и дружелюбно понякога просто изтрещява. А някое си е изтрещяло по причини, свързани с висшата нервна дейност. Независимо дали е домашно, или бездомно. Като човек лудва, примерно да вземем норвежеца Брайвик. Всяко живо нещо може да лудне, но ако има големи зъби или атомна бомба, трябва да сме го предвидили. Затова правилата, които и сега действат, да речем, в столицата, са си съвсем на място:

- да се води кучето на повод метър и половина и ако е над 10 кг, и с намордник;

- да се носят документите му;

- да се ваксинира.

Безстопанствените пък е добре да не живеят близо до човеците - щото луднат ли те, няма кого да гониш после, "зане песъ ест безсловесенъ".

Само че намаляването на броя им чрез кастрация и т.н. уж напредва, според Столична община, а като гледам - все си лаят. Все си има произшествия, все си подновяват глутниците поради преливане от домашния към безстопанствения начин на живот нонстоп.

Същото като язовирите са - вземаме мерки, като прелее някой. Или като насилието над деца. Или като катастрофите поради износени коли и пияни шофьори.

После стават дискусии, стават дебати, кипва телевизионна възмута. Приемат се правилници, наредби, закони. После си потича постарому. До новия ротвайлер, до новата новина.