Ако имате излишни пари и искате да ги умножите, в какво ще ги вложите? В акции, в злато? А защо не в земя? Според мнозина това е "умната" инвестиция. А България, както знаем, се радва на много плодородна земя и това, както показва пазарът напоследък, е едно от най-големите й богатства.

За разлика от ценните метали и скъпоценните камъни земята ражда. 7 милиарда души на планетата трябва да бъдат изхранени, а населението продължава да расте и инвестициите в земя и земеделие ще стават все по-важни и по-печеливши.



"Ако искате да забогатеете, станете фермери",



съветва днес един от най-известните играчи на Уолстрийт Джим Роджърс. Той определено разбира от инвестиции. През 1999 г. заложи на златото, което бе паднало до столетно дъно. Днес металът е рекордно скъп, а Роджърс вижда нова ниша.

В България пазарът на имоти вече поредна година се опитва да се измъкне от капана на кризата. Това обаче не важи за земеделските земи. Точно благодарение на тях сделките с имоти у нас през миналата година са се увеличили с над 21% спрямо 2010 г. Те се оказаха двигател и на капиталовия пазар. Напоследък индексите на Българската фондова борса се крепят най-вече на сделките с акции на компании, работещи в сектора със земеделските земи. От 598 000 лева оборот на БФБ за 31 януари над 450 000 идват от търговия с книжа на АДСИЦ - акционерни дружества със специална инвестиционна цел, сред които най-голяма тежест имат фондовете с аграрна специализация.

Кризата накара инвеститорите - у по света, и у нас, да потърсят нови убежища за парите. Селскостопанските земи се оказват все по-привлекателни. От земя може да се печели по различни начини. Например като се купят акции от дружество, което инвестира в земеделски имоти. Или директна покупка на ниви, които се дават под аренда и се печели от рентата.

Разбира се, собственикът може сам да обработва земята си, да печели от реколтата, да получава субсидии и да реализира европроекти.

Докато цените на жилищата в България продължават по нанадолнището, добрата реколта и земеделските субсидии вдигат котировките на нивите все повече. Цените на окрупнените парцели в Добричка област прехвърлиха границата от 1100 лева/дка, защото търсенето е силно, а предлагането - скромно. През 2011 г. се стигна и до рекорди от 1600 лева за декар в Добруджа, където парцелите не са така разпокъсани както в другите части на страната. Земеделските имоти в житницата на България са средно по 35 декара спрямо 6-10 дка в останалите райони. Наблизо са пристанищата Варна и Балчик, което снижава транспортните разходи за износ на зърно.

Земята в Силистренско става все по-ценна, достигайки 400-450 лева/дка. Увеличението е с 33% спрямо края на 2010 г. В Бургаска област допреди година можеше да се купи земя от по-ниска категория за 150 лева за декар, а сега минимумът край морето е 280 лева/дка. Нивите в Русе също поскъпват с по-бърз темп от средния за пазара. И тук наличието на пристанище е важен фактор.

Цените плътно следват устрема на наемите. При положение че арендните договори нарастват ударно, става ясно защо земята поскъпва стремглаво. Средно за страната рентите за 2011 г. са сключвани на 20-30% по-високи нива от предходната година. Ползвателите на земята плащат средно 30-35 лева на декар. Но в Добричко за 2011 г. рентата стигна 80-100 лева/дка. В Плевенско тя е 35-38 лв. В Търговище 18-35 лв., в Пловдив около 26 лв., в Пазарджик 30 лв., в Бургас е 17-30 лв.

През 2012 г. експертите очакват



нов ръст в цената на земеделската земя



Според Борислав Петков от асоциацията на собствениците на земеделски земи дори ще има райони, където се конкурират 30 купувачи и цената може да експлодира, но това няма да е повсеместно. "И тази година ще има засилен интерес към покупка на земеделска земя, защото тя е единствената недвижимост, която не изисква плащане на данък имот и такса смет, инвеститорите имат предвид и това предимство", коментира Орлин Владиков, доскорошен председател на Националното сдружение "Недвижими имоти".

Този сегмент от пазара на недвижими имоти остава във фокуса на вниманието на чуждестранните инвеститори. На фона на срива при жилищата и ваканционните имоти през 2010 и 2011 г. черноземът е все по-актуален. Центърът за икономическо развитие (ЦИР) очаква 2012 г. да мине под знака на комасацията - с нарастваща концентрация на обработваната земя и повишаване на добавената стойност в сектора. Ръстът на цените в дългосрочен план ще остане около 10% годишно.

През изминалата година препродажбите на земя донесоха сериозни печалби на инвеститорите. За миналата година близо 40% от сделките със земеделска земя бяха на вторичния пазар", твърди Борислав Петков. Според него тази тенденция ще се усили през 2012 г.

Продавачите успяват да получат далеч по-висока цена от платеното при придобиването не само заради тренда на цените, а и защото са уедрили парцелите и/или са инвестирали в прилежаща инфраструктура. Доскоро цената на земята вървеше нагоре независимо от големината на продаваните площи, защото целта на инвеститорите беше да купят колкото може повече на колкото може повече перспективни места. В България има няколко големи АДСИЦ, които се занимават с окрупняване и отдаване на фермерски имоти. Утвърдилата се тенденция играчите в този бизнес да концентрират собствеността си в приоритетни землища е на път да се превърне в основния фактор, който движи пазара, съответно и цените. 2012 г. ще бъде годината на окрупняването и на още по-скъпата земя, твърдят експертите.



ФОНДОВЕТЕ

Фондовете за земеделска земя имат растяща роля и диктуват модата и цените на този пазар. Те купуват, уедряват, препродават масиви. В резултат в началото на миналата година се появи вторичен пазар, на който се предлагат "парчета" от по 300-500 дка и нагоре в рамките на едно землище. В масовия случай тези парцели са сглобявани от купувани през годините ниви от по 5-10 дка. Но цените, на които се продават едрите имоти, оправдават усилието - тръгват от 500-600 лв./дка, което е двойно над средните в момента. На практика фондовете провеждат комасацията, за която държавата все говори и нищо не прави. А окрупняването на земята е важно, защото улеснява наемането и обработката й и в крайна сметка повишава и нейната стойност.

Експертите от ЦИР установяват, че броят на сделките и постигнатите цени вече надхвърлят нивата от 2008 г., която бе най-добрата досега за пазара на земя. Те откриват и нова тенденция - за разлика от предишни години, когато пазарът се движеше от инвестиционните фондове, сега важен двигател на търсенето са земеделските производители - собственици и арендатори, които искат да разширят обработваните площи. Причините са ясни, фермерите са окуражени от растящите цени на селскостопанските стоки и от евросубсидиите. А фондовете за земя вече са по-активни продавачи.