От брака си имам две деца, които са непълнолетни. По какъв начин се разпределят родителските права при евентуален развод? Какво става, ако не можем да се разберем със съпруга ми?

Х.М., София



Въпросът с упражняването на родителските права е сред най-сериозните, решавани в хода на един бракоразводен процес. На практика е много по-важен и от разделянето на имуществото, и от фамилното име, и от семейното жилище. Често се оказва и най-емоционалният, и най-трудно разрешим проблем.

По закон съдът винаги е длъжен да следи за него и когато родителите не постигнат съгласие, не стигнат до споразумение, специално в този случай той се намесва служебно и принудително и сам определя мерките относно упражняването на тези права и личните отношения между децата и родителите. По правило се избира един от родителите, на когото се възлага упражняването на правата. Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Тук изобщо не може да се говори за лишаване от права. Този родител просто загубва значителен обем от практическото им осъществяване поради разпадането на брака. Веднага е необходимо да се посочи, че в случая става дума само за непълнолетните, ненавършилите 18-години деца.

Родителят, на когото не са поверени децата, обаче има право да поддържа лични отношения с детето, определени в бракоразводното решение. В процеса на този контакт той има възможност да упражнява възпитателно въздействие върху детето. Този родител може да отговаря и по чл. 48 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за вреди, причинени на детето, при едно по-трайно пребиваване (например ако е определено детето да прекарва с него примерно месец през лятото). Той може да следи за възпитанието на детето, както и начина, по-който другият родител упражнява поверените му функции и извън времето за личния контакт. Съгласието на родителя, неупражняващ правата, за осиновяване на детето е задължително.

По закон при развод съдът решава и предоставя упражняването на родителските права на единия от бившите съпрузи. Той определя и "мерките относно тяхното упражняване", като зад този израз всъщност се крие начинът на тяхното осъществяване. В крайна сметка законът има предвид определянето на личните отношения между децата и родителя, на когото те не са предоставени.

В основата си тези отношения се обуславят от правното положение на родителя. Възможността да поддържа личен контакт с детето е проява на родителските му права и задължения. Той не може да бъде лишен от възможността да вижда своето дете. Това обстоятелство е в интерес както на самия родител, така, а и най-вече и на детето или децата.

В сега действащия Семеен кодекс има специален раздел, посветен на родителските права след развода. Според чл. 59 при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. Съдът утвърждава това споразумение. Ако обаче не се постигне съгласие тогава, съдът служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата. Съдът решава тези въпроси, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата. Той трябва да изследва задължително възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.

Определянето на режима на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и по друго време. Съдилищата трябва да дават детайлизирани в различна степен указания - определят дни, часове, начини на вземане и връщане на детето, възможност за пренощуване, ваканции и т.н. Добре е те да са записани възможно най-конкретно, защото много често се стига до сериозни спорове с тежки последици най-вече за децата. Често се стига и до ситуации на неизпълнение на съдебното решение и например до недопускане до детето на родителя от другия бивш съпруг, който упражнява родителските права.

Преди да определи мерките, съдът изслушва родителите, както и в определени случаи и децата. Той взема становище от дирекция "Социално подпомагане" и ако е уместно, изслушва и други лица. При данни, че е налице родителско отчуждение, съдът изслушва и вещо лице - психолог.

Ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки и да определи нови.