Двадесет дни след потопа в село Бисер премиерът Борисов не пропуска на всяко заседание на правителството да нарежда на министрите си да обиколят пострадалия район. Така според него местните ще разберат, че държавата не ги е забравила. Даже и график им е направил - днес транспортният Ивайло Московски, утре социалният Тотю Младенов, после земеделският Мирослав Найденов. Премиерът дори превърна прелелите реки в средство за заплаха към министрите: "Ако не искате да ви пратя на Кричим на реката 2-3 дена да постоите и да стане всичко наред, не ми го повдигайте този въпрос". Ставаше дума за неразбории между горските стопанства и басейновите дирекции.

Присъствието на политическия елит на мястото на бедствието винаги е съпроводено с дузини камери и диктофони, а стенограмите от правителствени заседания отдавна са се превърнали от крайна форма на прозрачност в крайна форма на политическа реклама. Уви, нито камерите, нито рекламата умеят да поправят щети от природните катастрофи. И се превръщат в утежняващо бедствието обстоятелство.

---

Когато харманлийското село Бисер беше залято на 6 февруари от язовир "Иваново", там за часове се събра половината кабинет. Бурната дейност на Мирослав Найденов и компания, "рискованите" хеликоптерни разходки на премиера, наддаването за партийна и корпоративна благотворителност буквално удавиха новините. Но бедствието не бе само в Бисер - в Харманли, Свиленград и другаде в този ден политици нямаше, съответно и медии.

Апокалиптичните картини отвориха сърцата на българите и към Харманли тръгнаха тонове храна, дрехи и стоки от първа необходимост, дарени от хора и фирми. За дни се струпаха 30 т храна, неясно колко тона дрехи, заедно с раздадените веднага от резерва на Българския Червен кръст одеяла, чаршафи, възглавници и др., стоки от първа необходимост за около 500 пострадали. Емблема на тази мащабна операция стана снимката на възрастна жена, приседнала край планина от буркани с лютеница.

За наводнените в същия ден 86 къщи в шест населени места в Старозагорско, най-тежко от които пострада Обручище, където бяха залети 60 къщи, помощи нямаше. Местната власт, социалните служби и Червеният кръст трябваше да се справят сами. Нямаше подкрепа и за бедстващите в Силистра, Русе, Шумен, Разград заради незапомнените студове и снегове, които затрупаха пътища и блокираха достъпа до селищата. Защото волята на дарителя е закон и когато една акция е за набиране на помощи за един регион, нищо от тях не може да се прати в друг. А съзнателно или не, управляващите капсулираха цялата катастрофа в Бисер и мнозина дори не разбраха, че петима от загиналите 11 души са от други населени места. За жертвите на студа пък никоя служба не благоволи да обобщи информация.

"Когато има воля на дарителя да бъдат дарени един камион минерална вода за пострадалите в село Х, той отива там. Ако има индикации, че там има достатъчно, механизмът е да се свържем със съответния дарител. Информираме го за ситуацията и искаме неговото писмено съгласие да бъде пренасочено дарението му към друго място. Например в случая дарения за Хасковско да се пренасочат към община Раднево, Старозагорско. Там също има такова бедствие, но благодарение на медиите и всичко, което се случи като мащаб в Бисер, беше пропуснато да се покаже случилото се в Раднево. Ние работим там, осигуряваме от резерва стоки от първа необходимост, но дарения ще се събират на местна почва, след като се оценят щетите, обясни Ясен Сливенски, директор на дирекция "Мениджмънт на бедствията" в секретариата на БЧК.

30-те тона храна за Хасковско вече са раздадени, увери пред "Сега" областният управител Ирена Узунова. Защото те са раздавани и в блокирани от снега селища в същия регион. Когато дарението е просто за Хасковско, а не за Бисер например, това не е незаконно. Само че от него не можеше да се праща към Русе, Силистра, Разград, където снегът и виелиците затвориха много повече населени места и оставиха



стотици да бедстват без храна



За тях също нямаше помощи и акции - никой не ги организира, никой не даде информация от какво имат нужда, затова се наложи БЧК да бърка още по-дълбоко в резерва си.

Заради недостатъчна информация дни по-късно стана ясно и колко сериозно всъщност е положението в Старозагорско. "Процесът с информацията е двустранен. Тя трябва да се подава по-бързо от кметовете към кризисния щаб на място и към областната управа. Първите нужди в Бисер, в Харманли, в Свиленград станаха ясни сравнително бързо. После излезе, че има и други села в региона на Хасково, а и в други области - като Обручище в Старозагорско, които са пострадали. Те обаче не бяха подали веднага информация, че там има наводнения и разрушения и това е другият голям проблем. Но някои от кметовете са нови, нямат опит. Областните управители също. А не може да се организира акция по "принцип", без точна информация, защото се губи доверието на хората. Ние не можем да знаем, че ден след събитията в Бисер в Русенско ще бъдат затрупани на пътя 350 души, които бяха бедстващи заради зимните условия", обяснява разминаването Ясен Сливенски от БЧК.

След като село Бисер беше "потопено" и от помощи, се появи нов проблем - започна типично българската кавга за това кой е по-нуждаещ се. Кметицата на Бисер Златка Вълкова директно обвини "късметлиите", които не са пострадали от наводнението, че опитват да се възползват от ситуацията.



"И стават нагли. Затова направо ги гоним",



твърдеше Вълкова, като разказа случай за жена, позволила си да поиска от дървата, понеже нейните свършили. Дори земеделският министър Мирослав Найденов разправяше как се налага местните да участват в разпределението на помощите, защото имало злоупотреби с тях и не отивали където трябва. Ефектът от подобни приказки може единствено да убие желанието да се помага. Защото хората се информират от новините, не са на място и не могат да знаят, че "непострадалите" също няма как да си осигурят дърва, понеже в онзи момент до селото други дърва освен дарени не достигаха. Нито пък други храни. Само областният управител Ирена Узунова се сети да обясни пред "Сега", че в първите дни храната е била за всички, понеже тези, които не бяха пострадали, са поели грижата за пострадалите.

Обикалянето на бедстващите райони от министрите показва солидарност, разбира се, но по-голяма ще е помощта чрез законодателни промени, които да осигурят по-адекватна подкрепа на държавата за бедстващите. Защото след описването на щетите изскочи поредният проблем за решаване - оценката на 120 засегнати къщи в Бисер, Лешниково и Любимец, необходимостта наново да се изградят 53 от тях плюс да се обзаведат с най-необходимата покъщина, отнесена от водата, е за около 3 млн. лв. Това ще са парите, които държавата може да осигури. Според областния управител обаче възстановяването ще струва много повече. "Възстановителната стойност ще бъде по-висока от оценката, тъй като оценителят ми обясни, че пазарните стойности са различни. Една къща например е оценена на 24 000 лв., но сами разбирате, че възстановяването й ще струва много повече", обясни Узунова. Някои от отнесените от водите на язовир "Иваново" домове бяха кирпичени, което обяснява в пъти по-ниската им оценка в сравнение с парите, които ще трябват за изграждането на нови.

От различните акции за Хасковско вече са събрани над 1.5 млн. лв. Как обаче ще се оправят хората в другите наводнени области, след като и при тях оценката на щетите вероятно ще е в пъти по-ниска от действителните разходи, не е ясно. А наводненията продължават и заради обилния снеговалеж и започналото снеготопене. Само през този уикенд в Първомай бяха наводнени около 50 къщи и отнесени два моста.



Интервю

2 г. след наводненията от 2005 г. раздавахме дрехи от даренията

Ясен Сливенски е директор на дирекция "Мениджмънт на бедствията" в секретариата на БЧК.



- Г-н Сливенски, по време на наводнението в Бисер се създаде впечатление, че липсва адекватна информация за истинската ситуация. Как се действа по света, за да не се струпват всички помощи на едно място, докато и други райони имат нужда от подкрепа?

- Когато настъпи едно бедствие, в първите часове и дни най-важното е да бъдат спасени максимален брой хора, да им се окаже първа помощ, да бъдат подслонени и да бъдат задоволени основните жизнени потребности от храна и вода. Издирват се и се събират членове на разделени семейства, ако има такива. Всичко това се случи с последното бедствие в област Хасково. От там нататък много важна е информацията, и то точната информация от мястото на бедствието. БЧК има представители по цялата верига и имаме информация в двете посоки - и от терена, където е бедствието, и от националния щаб какво се прави. Ние имаме складове за бедствен резерв, за да можем да задоволим основните нужди от одеяла, чаршафи, възглавници, дрехи, в началото и затова нашата кампания беше за набиране на финансови средства. Не отворихме апел към обществеността за набиране на дрехи. Договорихме се с Агенцията за социално подпомагане, че тя ще поеме частта с набирането на дрехите.

Вече имаме опита от 2005 г., когато 26 области от 28 бяха наводнени пет пъти от май до октомври. Тогава журналистите обявиха от наше име, че събираме дрехи и какво ли не. И в цяла България настана точно това, за което вие говорите. Всички носеха в съответните областни съвети на Червения кръст дрехи, одеяла, всичката покъщина, която са преценили, че могат да дарят. Това продължи и когато вече нямаше нужда. Две години след това ангажирахме огромен ресурс от доброволци и колеги да сортират годното от негодното и раздавахме дрехи, защото по волята на дарителя те трябваше да бъдат раздадени в съответната област. Макар че бяхме казали дрехите да са чисти, сортирани за мъже, жени, деца, подредени, това не се случи точно така. И в Бисер, ако се струпат дрехите на една поляна, ще покрият терен като за едно село.

- Не е ли по-добре да има един сайт, един говорител или поне едно място, откъдето да идва обобщената информация?

- Разминавания се получават по принцип в цял свят в първите дни на бедствието. Тогава е много трудно да се установят точният брой на хората, точните нужди. Но всяка организация по света, говоря агенции на ООН, Mеждународната федерация на Червения кръст и др., си имат своите системи за съвместна работа с другите институции, за да не се получи всички да осигуряват едно, а да се забрави, че хората имат нужда от друго... Но това се уточнява вече 7-10 дни след бедствието.

Мисля, че в село Бисер и в областта с помощта на кметствата и областната управа направихме тази координация. Нашите екипи съдействаха да се изгради система за раздаване и дистрибуция. Създадохме системата за регистрация на даренията - всеки от пострадалите се регистрира какво е получил, къде живее, колко са членовете на семейството. Той се подписва. Защото утре го има и това - къде са помощите. Има такива регистри какво е дадено във всеки момент. Сега те са в областната управа, после ни дават копие на това, което е предоставено по линия на Червен кръст, и ги съхраняваме тук, при нас. Документацията на едно бедствие подлежи на одит. След като нашите колеги изградиха системата, я предадоха на местните хора. Практиката ни е да създаваме обществени съвети с журналисти, общественици, представители на местната власт, на институциите, местни хора, които да контролират раздаването на помощите по-нататък. Не знам дали един сайт, или един говорител ще може да свърши работа да дава адекватна информация за нуждите, защото ще започнат спорове кой е собственик на информацията. Една институция ще пита защо е казано това, а не друго.

- Хаосът изглежда неизбежен.

- Аз това не мога да коментирам. Мога да ви кажа само, че в Женева по линия на Червения кръст наистина има такива хора, които се занимават с мениджмънт на информацията. Обучават ни каква информация на кого как да се предаде, какво точно послание да носи. След всички оценки и данни те са тези, които накрая правят информацията в точния формат и я предават.

- Този обществен съвет, създаден от БЧК, отговаря ли за разпределението на даренията от другите кампании за дадено бедствие?

- Не, всеки организатор сам си определя как да се разпределят парите, освен ако не ни потърсят за съдействие и да го направим заедно. Ние се занимаваме с тази сума, за която носим отговорност да стигне там, закъдето е дарена. Но по принцип се правят срещи с всички, които имат такива кампании, за да може да се види кой какво прави и да не се дублират нещата.