През последните седмици из родните печатни медии тръгна отново една позната теза - че българите получават два пъти по-малко, отколкото заслужават. Всички цитирани данни идват от Евростат, тоест могат лесно да бъдат намерени на сайта на европейската статистическа служба, и сами по себе си са верни. Проблемът по всичко личи е в неразбирането на самите данни, в подбора им и в съпоставянето на несъпоставими неща.

Ключовият индикатор е брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението по паритет на покупателна способност - с други думи, тук се взимат под внимание различията в цените. Този индикатор наистина показва, че страната ни се намира на 44% от средно европейското равнище за 2010 г. Тези данни могат да се видят и на сайта на Евростат, и в базата данни на българския Национален статистически институт, който работи по единна европейска методология.

Подвеждането идва при избора на другите показатели за сравнение - за равнището на доходите или на заплатите ни на фона на средноевропейските. Медиите цитират данни в номинално изражение, тоест те не взимат под внимание ценовите разлики. С други думи, сравнението между едното и другото е технически и логически неправилно. Но пък улеснява желаещите да "докажат", че в България капиталистите изцеждат заплатите на хората.

Всъщност статистиката ни позволява лесно да докажем колко бъркат. Трябва само да съпоставим сравними неща. Нека използваме данните за БВП на човек от населението в евро, без да отчитаме покупателната способност, тоест различията в цените. Както вече се досещате, това сравнение показва, че по този номинален показател България е точно на 20% от средноевропейските нива за 2010 г. С други думи, "двойната разлика" в съотношението производителност-доходи се получава само ако не отчетем ценовите разлики. Безпристрастните статистически данни съвсем ясно показват, че доходите ни не са "изкуствено занижени", а просто са съответни на възможностите на икономиката.

Тъй като медиите често споменават думата производителност, нека да погледнем какво показва статистиката за нея и как се представя България спрямо останалите държави от ЕС. За целта ще разгледаме два показателя - БВП на човек от населението по паритет на покупателна способност и производителност на труда, като също отчитаме равнището на цените. Който и от двата индикатора за производителност да вземем, на работещ или на отработен час, данните са сравними - при БВП на човек от населението вече изяснихме, че се намираме на 44% от средноевропейското равнище, докато при производителността на труда (и на работещ, и на отработен час) сме на 42%, тоест отново данните не показват някакви нелогични разминавания.

Всичко това говори не просто за допускане на технически грешки при сравненията и анализите, а за невярно и опасно налагане на схващането, че обикновеният българин бива системно мачкан от капитализма и експлоатиран от работодателя си. В същата посока биеха и твърденията, че намалените осигуровки в годините преди кризата са "оставили едни милиарди в бизнеса", без това да има някакъв положителен ефект за икономиката и за работниците. Това твърдение също е категорично опровергано от данните на НСИ за БВП по метода на доходите. В периода 2005-2009 г. брутната добавена стойност скача с над 20 млрд. лв., като тази сума, общо взето, се дели поравно между наетите и бизнеса. Казано по-просто, по-ниските данъци и осигуровки са оставили повече пари както у бизнеса, така и у работещите. Това е още една илюстрация как популисткото заклеймяване на експлоататорския капитализъм всъщност няма нищо общо с действителността.

Разбира се, всичко това съвсем не означава, че в страната няма необяснимо богати хора, които по някакъв начин са натрупали богатство на нечий друг гръб - образно казано, "за сметка на българския народ". Големият въпрос обаче е дали това се е случило заради наличието на пазарни правила или заради тяхното отсъствие?