"Информацията, която събрах за неговата почтеност и честност, защото на този пост и това е много важно да го има ... Аз не само се надявам, че там ще се въведе ред, но и тези тройни-четворни по-големи заплати, бонуси ще бъдат спрени. Таванът е моята заплата за държавните служители, другото е нахално."

С тези думи през април м.г. премиерът Борисов обясни защо назначава за председател на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, Тодор Коларов. Нещо повече. Борисов даде да се разбере, че лично го е избрал сред други трима, предложени му от тогавашния министър Маргарита Попова и вицепремиера Симеон Дянков. Наблегна и на факта, че Коларов е бил юридически съветник в американското посолство в София с внушението, че има и международна подкрепа. Рекламираната професионална биография на Коларов имаше за цел да покаже, че Коларов е



антипод на предишния шеф на органа Стоян Кушлев,



оставен тогава за втори мандат... от Бойко Борисов. Но когато скандалите около Кушлев станаха прекалено много и прекалено шумни, премиерът се направи на строг и го махна.

Преди няколко дни със същата скорост обаче министър-председателят разписа и оставката на Коларов с обяснението: "Не мога да приема човек, назначен от мен за председател на комисия и получил политическото ми доверие, да предизвиква постоянни скандали вътре в комисията и да оправдава невъзможността си да организира работата й с институциите, в т.ч. с парламента и с президентството". Личните мотиви на Тодор Коларов да подаде оставка бяха липсата на реформаторско мнозинство в комисията и на политическа подкрепа от Народното събрание и от президента. "Аз работих денонощно, ще ви го потвърдят служители, получавали посред нощ от мен есемеси със задачи. Но станах недолюбван от редица влиятелни фигури и защото показвах неразбиране, когато ми намекваха за свои хора... Добре, че се ползвах с доверие и подкрепа от администрацията и редовите служители на комисията. Изключението е само един директор на дирекция, който е бил толериран от предишното ръководство и е получавал няколко хиляди лева над заплатата си по поводи, наглед законосъобразни. Когато отбелязах, че срещу това няма кой знае какви резултати, той се конфронтира с мен", казва Коларов в интервю за "Труд", след като подаде оставка.

В мотивите си да напусне Коларов описа и скандален факт: "Независимостта на комисията, която аз отстоявам, е поставена под въпрос с оглед лицето, присъствало на заседанието й на 23 февруари 2012 г." Става дума за инспекторка от Министерския съвет. Което е абсолютно незаконно.

Ако премиерът, президентът и депутатите от мнозинството са си мислили, че оставката ще мине и замине ей така, ще останат разочаровани. За нея вероятно ще се чуе в юлския доклад на Еврокомисията по темата правосъдие и вътрешни работи. И тогава плесницата за заровилата сега главата си в пясъка власт ще е оглушителен. Но по-важното е, че ще страда цялото общество. Коларов отдавна е в конфликт с двама от общо още четиримата (освен самия него) членове на комисията. Те бяха избрани от ГЕРБ през лятото на 2010 г. И оттогава отказват да се подчинят на шефа си по въпроса за намаляване на заплатите им, въпреки че преди това гласуваха "за" редуциране на възнагражденията. Според самия Коларов двамата несъгласни взимат около 5000 лв., докато самият той се разписва срещу 3434 лв. Коларов спря екстрите с постоянното използване на служебни коли, демонстрираше, че разточителните времена на Кушлев отдавна са отминали.



Скандалите в комисията са от месеци и са публична тайна



Затова прозвучаха абсурдно думите на Борисов при приемането на оставката: "Завчера разговарях с Коларов и му казах, че ние не можем да сменим сега хората, с които той не желае да работи, тъй като има президентска квота, квота на Народното събрание". И допълни, че не му харесва да му извиват ръцете. Премиерът представи нещата, сякаш са станали факт миналата седмица. Като целеше отново да демонстрира, че разрешава проблемите със замаха на Тарас Булба. Но както накара парламентарното мнозинство на ГЕРБ за по-малко от пет минути да приеме оставката на шефката на здравната каса Нели Нешева, можеше да подмени и членовете на комисията или най-малкото да ги накара да си "нормализират" заплатите. Но не посмя. Предпочете да реши въпроса, като подписа оставката на Коларов.

Опасността да се сложи поредното петно върху цялото общество и държава вече изглежда неизбежна. Ако има нещо, в което премиерът и ГЕРБ със сигурност се провалиха, това е конфискацията на престъпното имущество. Те влязоха във властта с голяма кошница обещания, а на практика нищо не се случи освен вътрешноведомствените скандали. Постепенно изстива и международната подкрепа. Историята с Коларов само ще налее вода в тази мелница. Доверието спадна още преди няколко месеца, когато ГЕРБ бламира изцяло новия проект за закон, който предвиждаше т.нар. гражданска конфискация - отнемане, без да е задължително да има присъда по наказателно дело. Тогава и ЕК, и САЩ отправиха остри критики. Сега властта наново приема този проект, но във вече коренно различна среда - на силно недоверие, че наистина има намерение да направи нещо. Още повече че с предлагания закон



се легализира престъпното имущество, придобито до 2002 г.



На практика това е измиване на ръце. Вече не минава и номерът, че Митьо Очите или Данчо Пръча са големи босове и тяхното имущество е конфискувано, когато и за пазачите в посолствата е очевидно, че нито един бос на СИК или на ВИС, нито един корумпиран министър, депутат или политик не са в листата на запорираното или отнето имущество.

Единственият успех на кадрила "Коларов" е, че премиерът и депутатите му спечелиха малката си кадрова игричка. Победиха корупцията и организираната престъпност.