|
| Живко Георгиев |
- От последните местни и президентски избори са минали само 3-4 месеца, за да се откроят бог знае какви нови тенденции и параметри на политическото влияние и имиджа на партиите. Наблюдава се известен спад на степента на политизация. Радикално не се прекрои политическата сцена спрямо онова, което се очакваше преди изборите. Имаме три достатъчно стабилни политически сили в рамките на своите възможности - ГЕРБ, БСП и ДПС. Има няколко парламентарно представени политически сили, които показаха на изборите, че не са в добра кондиция, а след неубедителното им представяне се засилват центробежните тенденции в тях - "Атака", РЗС и "Синята коалиция". Така че свръхизненади няма. След изборите бяха направени няколко нови заявки. Едната не е чак толкова нова - политическият проект на Меглена Кунева, който не се развива кой знае колко бързо, но е заявен и поставен на масата. Има наченки на няколко нови проекта, засега скромни, които са устремени към нишата, която запълваше "Атака" в периода на своя апогей. Това е проектът около телевизия "Скат" - Национален фронт за спасение на България, която вече участва на местните и президентските избори. И ГОРД, за която не е ясно точно накъде се е устремила. Тези политически проекти ще продължават да търсят себе си, така че няма да скучаем в следващите месеци. Има пространство между двете основни опозиционни партии - ГЕРБ и БСП, което ще търсят да запълнят всички тези десни, патриотични и центристки формации. Макар че не ги регистрираме като електорална сила, има някакво раздвижване и на граждански структури и движения със зелена, алтернативна насоченост, които са благодатен социален материал, ако не за по-забележимо присъствие на политическата сцена, то поне като генератор на идейни реакции от наличните политически партии. Засега поне не виждам предпоставки за радикална промяна, която витаеше във въздуха през 2001 г. с НДСВ, през 2005 г. с "Атака" и през 2009 г. с ГЕРБ. И това е резултат от умората на гражданското общество и на политически активната част на населението, която е мотор за такъв тип движения. Надеждата стана доста дефицитен политически продукт. А без надежда е трудно да кредитираш доверие на някаква нова идея. Наблюдава се общо усещане на умора, безнадеждност. Не чак апокалиптични очаквания като тези, които наблюдаваме в някои съседни държави, но има едно усещане за неблагоприятно, лишено от оптимистични тонове настояще, което няма сили да стане бъдеще. Продължаващо настояще. На някои това може да им изглежда като нормализация. Но ако това е нормализация, то тя не ражда нормалност.
- Малко като макроикономическата стабилност, която поражда мизерия.
- Общо взето, да. Едно замразяване. Няма добри новини. Тази систематична липса на основание за упование и надежда безспорно атомизира обществото и раздува недоверието в колективното мислене и действие. Седим три милиона домакинства от по човек и половина и чакаме да станем 5 милиона население с 5 милиона домакинства. Това би било върхът на атомизацията. Една картина, която засега ни се чертае като възможна.
- С тази безнадеждност ли се обяснява все още високата подкрепа за ГЕРБ според сондажите?
- Тези, които вярват в управляващите, разбира се, намаляват непрекъснато. Изборите показаха, че те не са мнозинство. Особено президентският вот, който бе по-малко повлиян от разни техники за манипулация, показа, че България е разделена на такива, които не виждат по-добра алтернатива от настоящите, и такива, които са готови да приемат всяка друга алтернатива за по-добра от настоящите. Това ни цепи почти поравно. И то по всички съсловия и възрастови групи. И на управляващите, и на управляваните не им е лесно. Възможно е до изборите да се появи някаква по-приемлива алтернатива от настоящата.
- Само вакуумът в центъра ли е причина за появата на нови партии? Дали пък старите партии не се опитват да си подсигурят мнозинството в следващия парламент?
- Второто също е доста силна хипотеза. Не че разполагам с някакви факти, но си струва да се помисли. Ако аз съм стратег на ГЕРБ, бих си поинженерствал малко. Бих се опитал да създам някакви стратегически партньори в бъдещия парламент, в който може би няма да имам мнозинство. Не казвам, че го правят, но защо не, след като и в този парламент си купуват мнозинство, което не се подкрепя от електората. Не казвам, че Слави Бинев и Меглена Кунева създават партии с такава умисъл. Но ако Кунева се окаже в следващия парламент, тя е възможен партньор на ГЕРБ измежду наличните. Както се развиват нещата, ще има търсене на малки парламентарни подкрепи. На патерици. И започват да се създават продукти, чиято цена само ще нараства след едни бъдещи парламентарни избори.
- Инвестиране в партии?
- Това не е лоша инвестиция.
- Какъв е шансът им за успех, при условие че не са продукт на автентична гражданска енергия?
- Краткосрочни успехи могат да се постигнат, но не и стратегическо, трайно преформатиране на политическото пространство. Всички тези инженерства в известен момент придават определено качество на разни политически субекти, но няма гаранции, че това качество няма да се промени със смяна на пазарната конюнктура. Това не създава лоялни партньорства. Не създава отговорно политическо поведение. Такива формации са силно чувствителни към конюнктури, междуличностни отношения, договорености, все връзки, които лесно се късат. Вижте какво се получи със силното някога СДС или дори с НДСВ. Но не бива да подозираме само управляващите в момента в подобно инженерство. Всички опитни и хитроумни политически партии са изкушени от политическото инженерство. То е все пак по-лесно постижимо, отколкото да мислиш и реализираш политики.
- Преди дни социолози и политолози констатирахте, че полето на национализма не се е свило въпреки салтоморталето на "Атака"?
- Има си една ниша, и то съвсем прилична като процент - 10-15% от хората, които са в значима степен чувствителни към националистически послания, стигматизации, евроскептицизъм. Което в съчетание с все по-основателните комплекси за национална малоценност раждат този тип илюзорно преодоляване на комплексите, каквото е национализмът. Поради лесно възпламенимата смес от настроения при подходящи обстоятелства тези 10-15% могат да се подгреят и до 30%. През тази участ минаха дори и флегматичните скандинавци. Ако в Европа 20-30% могат да станат националисти, няма пречки у нас те да са 50%. Това не значи непременно, че би се появила значима националистическа партия дори от калибъра на "Атака", защото пазарът е твърде наситен на такива оферти, а и останалите партии подяждат този процент, като обогатяват собствения си репертоар с националистически нотки. Големите партии се мъчат да работят по логиката на моловете и супермаркетите.
- Като казахте големи партии - най-значимото партийно събитие в близките месеци е конгресът на БСП. Как ще приключи нескритото съперничество между Първанов и Станишев?
- Ситуацията не е съвсем обичайна за БСП в последните 10 години, макар че преди това имаше периоди на подобни конкуренции - Луканов-Лилов и т.н. Според мен партиите само печелят от конкуренцията на лидерските визии за бъдещето. Особено когато не са в много добра кондиция.
- Виждате ли разлика между лидерските визии на Станишев и Първанов?
- Никой не си вади политическия продукт толкова рано. В една нормална партия трябва да спечели онзи, който успее да убеди съпартийците си, че с неговия екип и идеи тя ще спечели следващите избори. Едно абсолютно контролируемо обещание.
- Нормална партия ли е БСП, в която съжителстват олигархично богатство и крайна бедност, която първо въвежда плосък данък, а после се отказва от него?
- Почти всички европейски модерни партии са от този тип. За жалост и европейската левица не е по-различна. Това е лош атестат за развитието на политическата и гражданската ни култура. Блеър и лейбъристите бяха най-успешни, когато в най-голяма степен смесиха ляво и дясно. До степен, че и досега не можеш да ги разплетеш. Ляво и дясно дотолкова се смесиха в реалната политика, че започнаха да не работят и в теорията. Но е факт, че когато дясното завие наляво, то печели, а когато лявото направи завой надясно - задължително губи. И това, че БСП се люшка между знаково леви и знаково десни решения, не я прави някакво голямо изключение на общоевропейския фон. С времето политически активният гражданин разбира, че има все по-малко принципи в политическото поведение и все повече обстоятелства. Само че доктрината "няма принципи, има обстоятелства" - това е формулата на цинизма. В близките години всяка партия, която се стреми да е масова и се цели в 30% от електората, ще бъде всеядна и ще предлага на всеки по нещо. С добър комуникативен микс и много пиар, за да не би онова послание, което е адресирано към една група, да стигне до друга. Затова нарасна толкова значението на политтехнологиите, пиара и контролирания вот, а идеологията полека-лека си отива.
skele мили , от 27 Февруари 2012 21:14 
