Мисля си какви ли точно дефицити се крият у човек, който ходи да вика лозунга "България над всичко!"* Хем с ярост вика, подобна на тази, с която се скандира на мач. Познавам едного такъв младеж, но бегло, та не знам какъв му е точно животът. Знам само, че има знаме, на което е написал това, при случай го вее. Когато се срещнахме оня ден на улицата, ми сподели поредната си възмута: циганката Софи Маринова щяла да ни излага пред Европа на Евровизия.

На моите възражения, че сигурно я харесват хората, или че сигурно я бива като глас, той имаше готови отговори: вотът е купен и няма как да я харесват. Щото просто "ние сме повече от тях."

Кои ние, кои тях, над какво всичко да е България - над майка му и баща му ли, над децата му ли, над чест и разум ли, над закона за земното притегляне ли - опитах се да го накарам да се замисли над едно-две понятия; оказа се работа невъзможна. Младежът се разпали, но остана глух за аргументи. От кратката му философия разбрах, че в страната живеят три категории хора - патриоти, предатели и боклук, цапащ нацията. Висящ като тежък камък на шията й. В третата категория попадат всякакви там софки и айшета, тоест роми, турци, евреи, власи, помаци и други, но забележете - някои са заблудени, а не изначални боклуци. Заблудени са, защото не знаят, че всъщност някъде издалече са потомци на Аспаруха, само че индоктринирани в някакъв нещастен етап от историческото си развитие, забравили горд род и произход... Нещата са поправими, трябва да им бъдат отворени очите просто. Ясно как. Тогава щат да се изпълнят с гордост от черепа чаша на Никифора, щат да избелеят на боя и да пеят всички като славеи - по-хубаво от Софка...

Във втората категория са пък всякакви други гадове - комунисти, костовисти, царисти, бойковисти, бизнесмени, историци, журналя, изобщо политици и гнила "хентелегенция", която вреди с мекушавост и продажност на проекта за Велика България...

Не ми беше никаква загадка, къде е разпределил моя милост. Нито пък ме е особено еня.



В първата категория - правилната, младежът туряше себе си



и някои авери. Всъщност човек като човек, няма да ви занимавам повече с него, и вие сигурно сте го срещали. Като цяло оставя впечатление на личност угнетена и потисната. Бореща комплекси като всички нас, но с една интересна характерна черта, която отбелязах за себе си - пълно отсъствие на чувство за хумор. Ни се засмива стеснително, ни се смее широко - ето такъв човек... Или поне аз не съм го виждал в такъв несериозен момент. Сигурно се отпуска само пред най-близки, смята го за момент на слабост може би.

Иначе псевдопатриотичните девиации в по-малките нации често имат комичен ефект. Примерно диренето на прародителя Македон от комшиите, оземляването от Скопие на някакъв непалски принц, потомък на Александър Македонски от азиатската народност хунза, строежът на помпозни монументи в скромната и хипнотизирана от собствените си митомании държавица. Дълго мислех, че злокачествените мутации, национализмът и ксенофобските му производни нацизъм и фашизъм са особено опасни при големите нации, у тези с имперски инстинкти и носталгии. Само че и в малките те не само могат да бъдат забелязани, но и да дърпат назад, особено в епоха на засилен международен интегритет. В такива случаи произвеждат и вреден като цяло политически ефект - холандското вето за българското и румънското присъединяване към Шенген, гарнирано със сайт и призиви да се дирят издънките специално на тези етноси в страната на лалетата... Като че криминалното е етнически, а не морален и индивидуален акт.

Моята дълбока и все още силно еретична убеденост е, че националното като цяло е само кратък период от историята на човечеството. Че е възникнало на определен етап, защото е способствало за охрана на вид ценности и по-лесно управление на обществените процеси в относително обособени човешки общности. И че на друг етап ще се видоизмени. Човеците са тръгнали от един корен в далечно доисторическо време; климат и география са ги променили малко външно и са диверсифицирали езиците им, но общият ген ги прави дори не братовчеди, а нещо по-близко. (Щях да кажа братя, ако думата не беше толкова изхабена от сладникав социален романтизъм, но и библейски двусмислена с примера за Каин и Авел.) Дори китайските антрополози, които се дърпаха от тази теория на общия и единен произход, в светлината на последните изследвания на ДНК признават:



всички сме тръгнали от Африка...



Генът ни е общ. Като казах ген, се сетих, че преди няколко дни известният унгарски писател Акош Кертес поиска политическо убежище в Канада. В Унгария го преследвали. Написал бил статия, в която определя унгарския народ като "генетично непълноценен", загдето досега не е поел отговорност за избиването на 400 000 унгарски евреи. "Тъй като Унгария не поиска извинение, няма да получи прошка", писа Кертес. Още сравнява унгарците с прасета, "които обичат да се търкалят в калта, без да ги е грижа за касапина, който скоро ще ги заколи".

Но по-късно си поправи статията - махна фразата "генетично непълноценни". А такива като него подлежат на поправка. Все пак мисли човекът. Такива като нашия - имам съмнения.

----

*Очевиден ремикс на Deutschland uber alles.