"Прекомерното значение на медиите започна с победата на Кенеди над Никсън не заради безспорното политическо превъзходство, а благодарение на една приветлива външност и на един противник, който не умееше да се бръсне както трябва", казва Умберто Еко. И продължава: "По-рано, в свят без медии, народът нямаше контакт с ръководството си. Той виждаше царя веднъж в живота, и то когато на следващия ден след коронацията си царят посещаваше родния си край и амнистираше затворниците. В момента обаче, когато политикът започна да се показва, той се превърна в артист."

Еко е много сърдит на сънародника си Берлускони, който свел политическата дейност до телевизионни изяви, лозунги, неглижиране на парламента. "През целия си мандат Берлускони заявяваше във вторник точно обратното на това, което беше обявил предишния ден. Но динамиката на медиите насърчава загубата на паметта", заявява италианският мислител. Според Жан Бодрияр



белезниците на социалния контрол



се крият в еднопосочната медийна комуникация. Масмедиите осигуряват внушения без обратна връзка. Сега разбрахте ли, че ежечасната ефирна и вестникарска дейност на българския премиер Бойко Борисов не е чудатост? Не са глупост и взаимноизключващите се негови излияния. Политикът, който непрекъснато стои в телевизора, не омръзва в "безпаметна" среда. Еднопосочни медийни инструкции, без възможност за отговори, карат инакомислещият сам да оглупява. Тази все още нова наука тепърва ще дава дефиниции. За съжаление тя ни прехвърля към Оруел. Големият брат няма нужда да ни гледа, достатъчно е да ни говори. За още по-голямо съжаление по нашите географски ширини антиутопията на Оруел бе схващана като критика на комунизма. Тя е актуална и след комунизма.



Колко човекодни е отделил нашият премиер



да ни говори, е трудно да се прецени, но сайтът на правителството дава приблизителен ориентир. От старта на мандата до края на февруари Борисов е дал 146 обширни интервюта за печатни и електронни медии, това прави по почти 5 на месец. С другите министри активът на кабинета е 1193, по 38 на месец, или повече от едно на ден. В сметката не влиза рязането на ленти, конференции, приеми, визити, брифинги, кратки изявления, парламентарен контрол, т.е. всичко, с което цифрата на правителствения новговор (пак по Оруел) нараства петкратно. Влиза само това, което е успяла да събере правителствената информационна служба. За другото се изисква ежеминутен мониторинг и мащабен колектив.

Тези големи интервюта, коствали по десетина минути в сутрешни блокове и политически предавания, заемали страница или две във вестници и списания (понякога в няколко последователни броя), са по злобата на деня. Но са извън краткото репортерско препитване на крак, речите при официалните събития, т.е. би трябвало да представляват виждания, които премиерът и министрите искат специално да изложат пред обществото. Нека видим какви.

Правителството на ГЕРБ бе гласувано в парламента на 27 юли 2009 г. Три дни новият премиер е на диета, но на 30 юли наваксва с цели три интервюта. "Казах на всички в екипа: Без чистки!", заявява в едното. "Ще има съкращаване на администрациите", добавя във второто. В третото пък обещава, че



Дянков ще преговаря с банките



за по-ниски лихви (някой усмихва ли се).

Борисов дава и изпълними обещания. На 14 август се зарича "нищо не може да ме спре да съборя барбекюто на Доган". Две седмици по-късно прозира, че да си премиер е десет пъти по-лесно от кмет. 2 и 3 ноември са сърцераздирателни. "Който не ми издържа на темпото, сменям го", заявява за "24 часа". "Казвам на министрите: Бързайте бавно", дообяснява пред "Стандарт". "Европа 2 години ме готвеше за властта, Меркел е голям приятел на България, Папандреу - модел за политик", умилява на другия ден.

Интересно е отношението на премиера и към кризата. На 29 ноември 2009 г. той казва: "Искам да помоля БСП - изчакайте малко, нека извадя държавата от кризата, от блатото, в което ни оставихте, и тогава правете каквото искате". По-нататък молбата преминава в увереност: "Не стоварихме кризата върху хората", "Няма да харча пари като Костов и Станишев".

Трагедията в Бисер се случи на 5 февруари 2012 г. От 6-и до 8-и Борисов даде 6 интервюта за бедствието в сутрешни блокове и радиопредавания.



Големият шлем е на 7-и,



когато се включва по bTV, Нова и БНР. Министрите му, призвани да се стоварят като "юмрук" върху язовири и други напоителни съоръжения, до 14 февруари регистрират 11 мокрещи изяви из медиите. Справката сочи, че активността на Борисов е голяма при проблем, който изисква безопасни разяснения. Така например при ареста на Николай Цонев дава 6 големи интервюта за две седмици, подобен актив отбелязва и при отстраняването на Лъчо Мозъка. 111 от всичките 146 интервюта са дадени за телевизии, радиа, сайтове. 3 март 2010 г. е почетен с мъдри мисли в предаването "На кафе" при Гала.

Сравнете Борисов с царя. Казва се, че си приличат, тъй като и двамата били отявлени популисти. Но царят не знаеше български, бягаше от микрофони, за 4 години произведе една страница думи, предварително написани. В сравнение с него Борисов е не медийно животно, той е медийна физика, метафизика, битие и небитие. Говори много, различно, понякога отчайващо ограничено и нагло. Но каквото и да казва, винаги изглежда искрен. Прави го с тон, тембър, поглед, мимика, жест. Ако Еко е прав, нека кинокритиците се превърнат в народопсихолози.