|
| Нели Младенова е директор на частната "Софийска езикова гимназия", преди това 15 г. е била директор на Първа английска гимназия в София. Специализирала във Великобритания и САЩ. |
Парите ще позволят нови методи на обучение
Редно е в образованието да има различни възможности, смята директорът на частната "Софийска езикова гимназия" Нели Младенова
- Г-жо Младенова, трябва ли държавата да финансира частните училища?
- Ако има преференции към хазарта, защо да няма такива преференции и за образованието. Но трябва да ви кажа, че за мен лично, това е едно ново обвързване. Частните училища спазват всички ангажименти, които държавните училища имат. Ние сме много натоварени и затова един нов бюджет ще изисква допълнително специално счетоводство, което ще бъде много трудно, откровено ви казвам. Всъщност борбата за държавно финансиране на частните училища бе подхваната от самите родители, които искат равен старт, тъй като и те са данъкоплатци като всички останали.
- Това няма ли да облекчи финансово вашата дейност, а и най-вече родителите?
- Да, предполагам, че родителите ще бъдат облекчени. Ако искаме да имаме както частно, така и държавно образование на европейско ниво, това е необходимо. Знаете ли, че всички частни училища с едно изключение нямат собствена учебна база, на всеки 3 или 5 г. подновяваме договорите си за сграден фонд и естествено, че всеки се въздържа да прави по-големи инвестиции за модернизация. Инвестициите, които правим - например смяна на дограмата, са големи, и не остават средства за модерни технически подобрения.
Нашата такса на година е 1600 евро. Помислете само какъв ресурс се влага в частните уроци, а едно частно училище може да даде не само добра подготовка, но и да създаде добър микроклимат, което е важно за децата. Може да се контролира агресията. Е, не напълно, но по-лесно. Може да се контролира подготовката, до известна степен. И затова за първи път от 2 г. насам имаме родители, които са общи работници с малко по-високи заплати. Всяка година при нас учат по 1-2 ромски деца. Три от тях бяха приети във висши учебни заведения, което е чудесно. Битува виждането, че учителите в частните училища получават много по-високи заплати. При нас учителите получават в някои случаи и по-ниски заплати от учителите в средните елитни училища.
- Какво ги мотивира да работят тук?
- Образованието винаги е било натоварено с много формални дейности. В частното училище се опитваме да разтоварим учителите максимално от формализма. Има някаква относителна свобода за учителите. Мен например много ме притеснява избирането на определен брой учебници. Аз дълги години съм изучавала образованието в Англия и знам, че във всяко училище там има библиотека, в която има купища учебници. Идва преподавателят и казва: "Аз сега ще си взема оттук, оттук и оттук" и има възможност да избере много и различни материали, което води до по-висок професионализъм. Частното образование дава възможност малко да се отървем от ужасната фактология в българските учебници. Това според мен е една от най-отрицателните черти на образованието в средния курс - много фактология, дати, подробности, липса на задълбочена анализаторска дейност, разсъждения върху текстове, дискусионен метод... Много сме далече от тези начини на преподаване и затова смятам, че в частните училища има повече възможности в това отношение, защото класовете са по-малки, всички могат да се включат по-активно. Връщам се на парите. Парите биха дали възможност да се премахне тебеширено-повествователният характер на обучението. Трябват ни нови методи, учениците да се записват, да работят с касетофони, да правят презентации; често пъти, когато направим няколко презентации, казваме: "Оу, страхотно хубаво е". Това искат и децата. Не се учудвам, че те идват с удоволствие в училище да контактуват помежду си, да контактуват с по-разчупените преподаватели, иначе не искат да пребивават дълго време в скучните класни стаи.
- Кое е по-добро - държавното или частното училище?
- Идеалното в държавното училище е подборът (на децата чрез изпитите в елитните гимназии - б. р.). В частното обаче има работа с деца, които не са толкова изявени, но трябва да провокирате, да работите по-отблизо с тях, да им дадете хъс за работа и в това отношение частното училище е по-добро. Има по-близък контакт с децата. В едно голямо държавно училище много трудно се осъществява този контакт. Директорът може да познава 20, 30 или 50% от учениците, но той не познава всичките и техните проблеми. Тук ние ги знаем, знаем дали бащата, майката, различните родственици са оказали въздействие върху децата и това е друга добра страна на частното училище - грижата, връзката с родителите. Ние непрекъснато имаме контакт с тях, те непрекъснато идват, жалват се от тази оценка, от онази оценка, от някои порядки, а това е по-полезно за децата и за нас. Тук ние имаме по-голяма възможност за подбор на преподавателите и това може би е най-добрата страна на частното училище.
- В проекта на закон няма задължение частните училища да намалят таксите пропорционално на отпусната субсидия.
- Това не трябва да ви притеснява, защото родителите ще натискат ръководствата на тези училища. Но може би трябва да бъде разписано. Права сте, че утре един ще каже: "Да, родителят взима 1000 или 1500 лв., но пък на мен ми се увеличават тези и тези разходи". Винаги ще има недобросъвестни администратори, но видели ли сте собственици на частни училища, които да карат мерцедеси, понтиаци и т.н., да имат къщи с кули? Аз живея в апартамент, който баба и дядо са ми оставили, карам най-обикновена кола, не ходя в Ямайка. Лошо е, че въпросът се повдига във време на криза. Няма пари. Хората се мъчат. Но аз уважавам образованието и мисля, че трябва да се отвори вратата за всекиго. Мисля, че в една система, която е демократична, редното е да има различни възможности. Ако докажем след една десетилетка, двайсетилетка, че това образование е негативно за обществото, тогава то да отпадне. За мен свободната инициатива е много важна, съществена за прогреса на един народ.
- Ако има преференции към хазарта, защо да няма такива преференции и за образованието. Но трябва да ви кажа, че за мен лично, това е едно ново обвързване. Частните училища спазват всички ангажименти, които държавните училища имат. Ние сме много натоварени и затова един нов бюджет ще изисква допълнително специално счетоводство, което ще бъде много трудно, откровено ви казвам. Всъщност борбата за държавно финансиране на частните училища бе подхваната от самите родители, които искат равен старт, тъй като и те са данъкоплатци като всички останали.
- Това няма ли да облекчи финансово вашата дейност, а и най-вече родителите?
- Да, предполагам, че родителите ще бъдат облекчени. Ако искаме да имаме както частно, така и държавно образование на европейско ниво, това е необходимо. Знаете ли, че всички частни училища с едно изключение нямат собствена учебна база, на всеки 3 или 5 г. подновяваме договорите си за сграден фонд и естествено, че всеки се въздържа да прави по-големи инвестиции за модернизация. Инвестициите, които правим - например смяна на дограмата, са големи, и не остават средства за модерни технически подобрения.
Нашата такса на година е 1600 евро. Помислете само какъв ресурс се влага в частните уроци, а едно частно училище може да даде не само добра подготовка, но и да създаде добър микроклимат, което е важно за децата. Може да се контролира агресията. Е, не напълно, но по-лесно. Може да се контролира подготовката, до известна степен. И затова за първи път от 2 г. насам имаме родители, които са общи работници с малко по-високи заплати. Всяка година при нас учат по 1-2 ромски деца. Три от тях бяха приети във висши учебни заведения, което е чудесно. Битува виждането, че учителите в частните училища получават много по-високи заплати. При нас учителите получават в някои случаи и по-ниски заплати от учителите в средните елитни училища.
- Какво ги мотивира да работят тук?
- Образованието винаги е било натоварено с много формални дейности. В частното училище се опитваме да разтоварим учителите максимално от формализма. Има някаква относителна свобода за учителите. Мен например много ме притеснява избирането на определен брой учебници. Аз дълги години съм изучавала образованието в Англия и знам, че във всяко училище там има библиотека, в която има купища учебници. Идва преподавателят и казва: "Аз сега ще си взема оттук, оттук и оттук" и има възможност да избере много и различни материали, което води до по-висок професионализъм. Частното образование дава възможност малко да се отървем от ужасната фактология в българските учебници. Това според мен е една от най-отрицателните черти на образованието в средния курс - много фактология, дати, подробности, липса на задълбочена анализаторска дейност, разсъждения върху текстове, дискусионен метод... Много сме далече от тези начини на преподаване и затова смятам, че в частните училища има повече възможности в това отношение, защото класовете са по-малки, всички могат да се включат по-активно. Връщам се на парите. Парите биха дали възможност да се премахне тебеширено-повествователният характер на обучението. Трябват ни нови методи, учениците да се записват, да работят с касетофони, да правят презентации; често пъти, когато направим няколко презентации, казваме: "Оу, страхотно хубаво е". Това искат и децата. Не се учудвам, че те идват с удоволствие в училище да контактуват помежду си, да контактуват с по-разчупените преподаватели, иначе не искат да пребивават дълго време в скучните класни стаи.
- Кое е по-добро - държавното или частното училище?
- Идеалното в държавното училище е подборът (на децата чрез изпитите в елитните гимназии - б. р.). В частното обаче има работа с деца, които не са толкова изявени, но трябва да провокирате, да работите по-отблизо с тях, да им дадете хъс за работа и в това отношение частното училище е по-добро. Има по-близък контакт с децата. В едно голямо държавно училище много трудно се осъществява този контакт. Директорът може да познава 20, 30 или 50% от учениците, но той не познава всичките и техните проблеми. Тук ние ги знаем, знаем дали бащата, майката, различните родственици са оказали въздействие върху децата и това е друга добра страна на частното училище - грижата, връзката с родителите. Ние непрекъснато имаме контакт с тях, те непрекъснато идват, жалват се от тази оценка, от онази оценка, от някои порядки, а това е по-полезно за децата и за нас. Тук ние имаме по-голяма възможност за подбор на преподавателите и това може би е най-добрата страна на частното училище.
- В проекта на закон няма задължение частните училища да намалят таксите пропорционално на отпусната субсидия.
- Това не трябва да ви притеснява, защото родителите ще натискат ръководствата на тези училища. Но може би трябва да бъде разписано. Права сте, че утре един ще каже: "Да, родителят взима 1000 или 1500 лв., но пък на мен ми се увеличават тези и тези разходи". Винаги ще има недобросъвестни администратори, но видели ли сте собственици на частни училища, които да карат мерцедеси, понтиаци и т.н., да имат къщи с кули? Аз живея в апартамент, който баба и дядо са ми оставили, карам най-обикновена кола, не ходя в Ямайка. Лошо е, че въпросът се повдига във време на криза. Няма пари. Хората се мъчат. Но аз уважавам образованието и мисля, че трябва да се отвори вратата за всекиго. Мисля, че в една система, която е демократична, редното е да има различни възможности. Ако докажем след една десетилетка, двайсетилетка, че това образование е негативно за обществото, тогава то да отпадне. За мен свободната инициатива е много важна, съществена за прогреса на един народ.
Докато едните са на ръба, другите ще получат пари за конен спорт
Неприлично е при издръжка от 600-700 евро на дете спрямо 4000-5000 за ЕС да се вадят 10 млн. за частно образование, смята депутатът от "Коалиция за България" Валентина Богданова
- Г-жо Богданова, трябва ли частните училища да получават държавна субсидия?
- Смятам, че следва да бъдат подпомагани всички образователни институции, независимо дали са общински, държавни, включително и частни. Но намирам за нередно общинските училища и частните училища да получат еднакъв статут по отношение на публичното финансиране. В единния разходен стандарт за общинските и държавните училища влизат всички дейности, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, заплатите на учителите, в това число и кариерното им развитие. За частните училища обаче той ще бъде само част от финансирането на този тип дейност. Държавата трябва да направи разликата, тъй като тя съгласно конституцията следва да осигури безплатното образование в държавните и общинските училища. Всъщност държавата и в момента подпомага частните училища чрез безплатните учебници, които получават всички деца, независимо къде се обучават, чрез освобождаване на образователната услуга от ДДС. Ще продължи ли да го прави и след промяната във финансирането?
Тук проблемът не е в това да се противопоставят общински, държавни и частни училища и аз не бих си позволила да го правя. Мисля, че когато единният разходен стандарт, с който българските училища осигуряват цялата си дейност, е около 600-700 евро за дете на година при среден за Европа около 4000-5000 евро, твърде неприлично e да смяташ, че си решил проблемите, които конституцията ти възлага, за да можеш да позволиш да извадиш 10 милиона за частните училища, които могат да станат и повече. В края на краищата, когато държавата ти покрива част от средствата, интересът към частните училища би бил по-голям без никакви други изисквания от страна на държавата. Аргументите, че такава е европейската практика, не са сериозни. Европейските практики са различни в отделните държави, там винаги има някакви условия, когато се финансира частна образователна институция - има таван на таксите, има участие на общината в управлението на частните училища. В България няма нищо, никакво предявено изискване. Даже имаше един коментар, че не може бъде налаган таван на таксите, тъй като става дума за фирми. Ако става дума за фирми, публичното финансиране на фирми е непозволена държавна помощ. От тази гледна точка аз твърдя, че говоренето за справедливост по отношение на данъкоплатци също не е коректно. Данъкоплатци са всички родители на тези деца, които се обучават в общинските училища и то при твърде спорни условия и по отношение на заплащане на учителите, и по отношение на учебна среда, и тези, които нямат деца, но солидарно участват в издръжката на образованието. Не може справедливостта за едни да предполага задължително несправедливост за други. Защото публичните услуги, които ползват децата в малките общини и селата, са в пъти по-малко от тези, които могат да си позволят децата от столицата и големите градове.
- Гарантирани ли са ефективността и контролът на публичното финансиране за частните образователни институции?
- Няма как да бъдат гарантирани, защото не са предвидени. Всъщност ние казваме, че частните училища получават толкова пари, колкото и общинските, с тази разлика, че общинските живеят с тях. Докато частните могат да си позволят допълване на таксите, които и без това в момента са около 2000-2500 евро на година, даже до 3000. И като приспаднете един стандарт от 1200 лв., които ще получат частните училища, ние просто ще намалим таксите на хората, които и в момента могат да си позволят да плащат такъв размер. Много трудно ще предположим, че ще се увеличи броят на тъй наречената от министъра средна класа, която може да си позволи тази сума. Второ, не смятам, че трябва да се противопоставя качеството на обучение в частните и в общинските училища. Напротив, твърдя, че има чудесни общински училища с много съпричастни и ангажирани учители, които правят много прилично и дори високо ниво на обучение на своите ученици. И трето, всички контролни механизми са насочени към работата и разходването на средствата в държавните и общинските училища. Там формираме обществени съвети, които до голяма степен обезсмислят автономията на училищата, защото тези съвети ще се произнасят и по бюджет, и по политики, и по атестация. Пращаме Сметната палата и всички останали органи, заложили сме ангажимент на директора да не превишава предвидените бюджети при растящи цени на електроенергията, на отоплението, на всички консумативи, докато за частните училища твърдим, че ще влезе Сметната палата, но това не е записано в закона. Оказва се, че държавата няма друг механизъм да контролира работата на частните училища. Когато си оставил общинските и държавните училища да живеят на ръба, на минимума, с твърде малко пари, тогава всичко, което те могат да получат, решава проблемите на материалната база и учебната среда, а за другите решава възможността за практикуване на конен спорт. Опасявам се и това е съвсем възможно - разликата между голямата група деца и една малка група деца да се задълбочава. А от това обществото ни не става нито по-силно, нито по-солидарно.
- Смятам, че следва да бъдат подпомагани всички образователни институции, независимо дали са общински, държавни, включително и частни. Но намирам за нередно общинските училища и частните училища да получат еднакъв статут по отношение на публичното финансиране. В единния разходен стандарт за общинските и държавните училища влизат всички дейности, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на детето, заплатите на учителите, в това число и кариерното им развитие. За частните училища обаче той ще бъде само част от финансирането на този тип дейност. Държавата трябва да направи разликата, тъй като тя съгласно конституцията следва да осигури безплатното образование в държавните и общинските училища. Всъщност държавата и в момента подпомага частните училища чрез безплатните учебници, които получават всички деца, независимо къде се обучават, чрез освобождаване на образователната услуга от ДДС. Ще продължи ли да го прави и след промяната във финансирането?
Тук проблемът не е в това да се противопоставят общински, държавни и частни училища и аз не бих си позволила да го правя. Мисля, че когато единният разходен стандарт, с който българските училища осигуряват цялата си дейност, е около 600-700 евро за дете на година при среден за Европа около 4000-5000 евро, твърде неприлично e да смяташ, че си решил проблемите, които конституцията ти възлага, за да можеш да позволиш да извадиш 10 милиона за частните училища, които могат да станат и повече. В края на краищата, когато държавата ти покрива част от средствата, интересът към частните училища би бил по-голям без никакви други изисквания от страна на държавата. Аргументите, че такава е европейската практика, не са сериозни. Европейските практики са различни в отделните държави, там винаги има някакви условия, когато се финансира частна образователна институция - има таван на таксите, има участие на общината в управлението на частните училища. В България няма нищо, никакво предявено изискване. Даже имаше един коментар, че не може бъде налаган таван на таксите, тъй като става дума за фирми. Ако става дума за фирми, публичното финансиране на фирми е непозволена държавна помощ. От тази гледна точка аз твърдя, че говоренето за справедливост по отношение на данъкоплатци също не е коректно. Данъкоплатци са всички родители на тези деца, които се обучават в общинските училища и то при твърде спорни условия и по отношение на заплащане на учителите, и по отношение на учебна среда, и тези, които нямат деца, но солидарно участват в издръжката на образованието. Не може справедливостта за едни да предполага задължително несправедливост за други. Защото публичните услуги, които ползват децата в малките общини и селата, са в пъти по-малко от тези, които могат да си позволят децата от столицата и големите градове.
- Гарантирани ли са ефективността и контролът на публичното финансиране за частните образователни институции?
- Няма как да бъдат гарантирани, защото не са предвидени. Всъщност ние казваме, че частните училища получават толкова пари, колкото и общинските, с тази разлика, че общинските живеят с тях. Докато частните могат да си позволят допълване на таксите, които и без това в момента са около 2000-2500 евро на година, даже до 3000. И като приспаднете един стандарт от 1200 лв., които ще получат частните училища, ние просто ще намалим таксите на хората, които и в момента могат да си позволят да плащат такъв размер. Много трудно ще предположим, че ще се увеличи броят на тъй наречената от министъра средна класа, която може да си позволи тази сума. Второ, не смятам, че трябва да се противопоставя качеството на обучение в частните и в общинските училища. Напротив, твърдя, че има чудесни общински училища с много съпричастни и ангажирани учители, които правят много прилично и дори високо ниво на обучение на своите ученици. И трето, всички контролни механизми са насочени към работата и разходването на средствата в държавните и общинските училища. Там формираме обществени съвети, които до голяма степен обезсмислят автономията на училищата, защото тези съвети ще се произнасят и по бюджет, и по политики, и по атестация. Пращаме Сметната палата и всички останали органи, заложили сме ангажимент на директора да не превишава предвидените бюджети при растящи цени на електроенергията, на отоплението, на всички консумативи, докато за частните училища твърдим, че ще влезе Сметната палата, но това не е записано в закона. Оказва се, че държавата няма друг механизъм да контролира работата на частните училища. Когато си оставил общинските и държавните училища да живеят на ръба, на минимума, с твърде малко пари, тогава всичко, което те могат да получат, решава проблемите на материалната база и учебната среда, а за другите решава възможността за практикуване на конен спорт. Опасявам се и това е съвсем възможно - разликата между голямата група деца и една малка група деца да се задълбочава. А от това обществото ни не става нито по-силно, нито по-солидарно.
|
| Валентина Богданова е депутат от "Коалиция за България" за втори мандат. Член е на парламентарната комисия по образование. Работила е като педагог и помощник-директор. |
Делът на частните училища може да се увеличи с 1-2%
Субсидията няма да позволи на държавата да поставя условия, казва програмният директор на Институт "Отворено общество" - София Боян Захариев
- Г-н Захариев, трябва ли според вас държавата да отпуска бюджетна субсидия за частните училища?
- По принцип не съм против частни училища да получават субсидия от държавата, но са много важни два въпроса - какви са тези училища и какво се очаква срещу тази субсидия. По отношение на първия въпрос - има поне два типа частни училища. Едните са тези, които работят изцяло с цел печалба. Бих ги нарекъл елитистки, защото имат много високи такси. В тях има достъп за ученици от най-високите слоеве на обществото, защото само техните родители могат да платят тези такси. Другият тип са училища, които обичайно не работят с цел печалба, регистрирани са от родителски или други нестопански организации, и тяхната цел е най-вече да имат възможност да вградят в образованието някакви свои ценности. Например това може да са училища на различни църкви или такива, в които може да се практикува някакъв вид педагогика, в който те вярват - модели на преподаване и на обучение като Монтесори и Валдорф. В други случаи родителите просто искат да имат по-голям контрол върху образованието на децата си. Вторият тип училища е много разпространен в Европа, има го и в Съединените щати - charter schools. Това са частни училища, които получават публично финансиране. Те обичайно начисляват много малко допълнителни такси, а понякога изобщо не начисляват такива, но имат приходи от дарения. В повечето случаи това са училища, в които публичното финансиране дава равен достъп. Там няма процедура по селекция чрез отказващо високи такси. Те са отворени за всеки, който споделя техните ценности, цели и практики. Смятам, че подкрепата за подобни училища в сегашния български контекст е нелоша стъпка, въпреки че напоследък дори по отношение на тях се появява скептицизъм в страни като Швеция, чийто модел беше даван за пример.
- Това, че държавата ще отпуска определена субсидия, няма ли да разшири достъпа до частно образование?
- Това е възможен ефект, защото би трябвало да доведе поне до малко спадане на таксите. Но дори таксата да спадне с целия размер на субсидията, тези, които могат да доплатят между 2000 и 5000 лв. над държавната субсидия, за да учат децата им там, пак няма да бъдат значима част от населението. Този вид частни училища, каквито има в България, не могат да имат много по-голям дял от това, което имат в момента, защото са очевидно предназначени за елита. Кой знае колко повече хора, които ще могат да си позволят тези такси, няма да се появят. Може делът им да се увеличи с 1-2%. Нормално е такива училища да имат дял до 5% от всички училища. В момента в България те са около 1%. Масовите частни училища, които могат да вземат по-значителен дял в образователната система, са другият тип, каквито при нас няма. Искам да уточня, че има държави, в които изобщо няма частни училища дори от типа на charter schools. Това не е непременно лошо. Във Финландия например, която има една от най-добрите образователни системи в света, има само публично образование.
- Трябва ли държавното финансиране да се обвърже с определен таван на таксите?
- За съжаление таксите в България са много високи. Очевидно дори този вид училище да получи субсидия, държавата едва ли може да разчита срещу това финансиране да постави кой знае какви условия, а в закона не е направен и опит. Представете си едно училище, което събира такса от 5000 лв. на година, и вие му предлагате 1200 лв. и му казвате: "Можете ли срещу тези 1200 да събирате само още 1200 лв." Ако има лимит, той трябва да е в подобни граници. Няма смисъл да има лимит, ако той е в рамките например на 10 000 лв. Не виждам как едно такова училище би се съгласило, то просто е насочено към друг сегмент към пазара.
Според текста на новия закон субсидията практически се дава безусловно, а аз съм против това. В закона пише само, че тези суми са за допълнителни дейности, а не за задължителното образование, но това съвсем не е достатъчно. Съгласен съм субсидията да се дава срещу условието за равен достъп, т.е. ако срещу държавната субсидия частното училище е длъжно да приеме ученика и да му осигури базисното образование. Давам си сметка обаче, че в нашия случай това най-вероятно няма да е постижима цел. Друг вариант е да има квоти за определени категории - например ученици със специални образователни потребности. Това обстоятелство може да бъде документирано и е относително лесно доказуемо, но не съм убеден, че и този модел ще работи добре.
Истинският проблем за българските частни училища и за децата, които учат в тях, макар че техните родители може и да не го знаят, това е изкуствената, парниковата среда в резултат от социалното филтриране. Там попадат само определен вид деца и те реално учат изолирани от света такъв, какъвто е в действителност. В крайна сметка единственото оправдание за държавна субсидия е възможността тя да стимулира появата на другия тип частни училища, каквито засега не знам да има в България или ако има, със сигурност са много малко.
- По принцип не съм против частни училища да получават субсидия от държавата, но са много важни два въпроса - какви са тези училища и какво се очаква срещу тази субсидия. По отношение на първия въпрос - има поне два типа частни училища. Едните са тези, които работят изцяло с цел печалба. Бих ги нарекъл елитистки, защото имат много високи такси. В тях има достъп за ученици от най-високите слоеве на обществото, защото само техните родители могат да платят тези такси. Другият тип са училища, които обичайно не работят с цел печалба, регистрирани са от родителски или други нестопански организации, и тяхната цел е най-вече да имат възможност да вградят в образованието някакви свои ценности. Например това може да са училища на различни църкви или такива, в които може да се практикува някакъв вид педагогика, в който те вярват - модели на преподаване и на обучение като Монтесори и Валдорф. В други случаи родителите просто искат да имат по-голям контрол върху образованието на децата си. Вторият тип училища е много разпространен в Европа, има го и в Съединените щати - charter schools. Това са частни училища, които получават публично финансиране. Те обичайно начисляват много малко допълнителни такси, а понякога изобщо не начисляват такива, но имат приходи от дарения. В повечето случаи това са училища, в които публичното финансиране дава равен достъп. Там няма процедура по селекция чрез отказващо високи такси. Те са отворени за всеки, който споделя техните ценности, цели и практики. Смятам, че подкрепата за подобни училища в сегашния български контекст е нелоша стъпка, въпреки че напоследък дори по отношение на тях се появява скептицизъм в страни като Швеция, чийто модел беше даван за пример.
- Това, че държавата ще отпуска определена субсидия, няма ли да разшири достъпа до частно образование?
- Това е възможен ефект, защото би трябвало да доведе поне до малко спадане на таксите. Но дори таксата да спадне с целия размер на субсидията, тези, които могат да доплатят между 2000 и 5000 лв. над държавната субсидия, за да учат децата им там, пак няма да бъдат значима част от населението. Този вид частни училища, каквито има в България, не могат да имат много по-голям дял от това, което имат в момента, защото са очевидно предназначени за елита. Кой знае колко повече хора, които ще могат да си позволят тези такси, няма да се появят. Може делът им да се увеличи с 1-2%. Нормално е такива училища да имат дял до 5% от всички училища. В момента в България те са около 1%. Масовите частни училища, които могат да вземат по-значителен дял в образователната система, са другият тип, каквито при нас няма. Искам да уточня, че има държави, в които изобщо няма частни училища дори от типа на charter schools. Това не е непременно лошо. Във Финландия например, която има една от най-добрите образователни системи в света, има само публично образование.
- Трябва ли държавното финансиране да се обвърже с определен таван на таксите?
- За съжаление таксите в България са много високи. Очевидно дори този вид училище да получи субсидия, държавата едва ли може да разчита срещу това финансиране да постави кой знае какви условия, а в закона не е направен и опит. Представете си едно училище, което събира такса от 5000 лв. на година, и вие му предлагате 1200 лв. и му казвате: "Можете ли срещу тези 1200 да събирате само още 1200 лв." Ако има лимит, той трябва да е в подобни граници. Няма смисъл да има лимит, ако той е в рамките например на 10 000 лв. Не виждам как едно такова училище би се съгласило, то просто е насочено към друг сегмент към пазара.
Според текста на новия закон субсидията практически се дава безусловно, а аз съм против това. В закона пише само, че тези суми са за допълнителни дейности, а не за задължителното образование, но това съвсем не е достатъчно. Съгласен съм субсидията да се дава срещу условието за равен достъп, т.е. ако срещу държавната субсидия частното училище е длъжно да приеме ученика и да му осигури базисното образование. Давам си сметка обаче, че в нашия случай това най-вероятно няма да е постижима цел. Друг вариант е да има квоти за определени категории - например ученици със специални образователни потребности. Това обстоятелство може да бъде документирано и е относително лесно доказуемо, но не съм убеден, че и този модел ще работи добре.
Истинският проблем за българските частни училища и за децата, които учат в тях, макар че техните родители може и да не го знаят, това е изкуствената, парниковата среда в резултат от социалното филтриране. Там попадат само определен вид деца и те реално учат изолирани от света такъв, какъвто е в действителност. В крайна сметка единственото оправдание за държавна субсидия е възможността тя да стимулира появата на другия тип частни училища, каквито засега не знам да има в България или ако има, със сигурност са много малко.
|
| Боян Захариев e програмен директор на Институт "Отворено общество" - София. Работи в областта на образованието, социалната интеграция на групи в неравностойно положение и развитие на местните общности. |
Учителите си вземали от този, този и този учебник! хахахахахаха! Ама госпожо, учебниците не са за учителите. Ние се запознаваме с тех информативно, за да можем да ги "преведем" на учениците. Няма читав учител, който ще си подготвя урока от учебник. Честно казано по някои предмети може и без учебник. Даваш ми задължителните и минималните държавни изисквания и ми оставяш свободата как ще ги постигна. Не че сега не го правим, ама неофициално и то на тези, които им се занимава.
