Имам имот, който се води на мое име. Когато го получих обаче, беше учредено право на ползване за близки, които ми го прехвърлиха. Те си живеят постоянно там. Разбрах, че са излезли бележките за данък сгради и такса смет. Те или аз трябва да ги платя?



Ч.Ч., София



Според чл.10 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания. Такъв данък се плаща дори за имоти извън тези граници, но само ако според подробния устройствен план имат предназначение за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции.

По закон не се облагат с този данък (масово известен като данък сгради) поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътна мрежа и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Този налог не се плаща и за земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Законът дори освобождава от облагане и някои иначе задължени лица. Така данък не се дължи от държавата и общините, но само съответно за имотите - публична държавна и публична общинска собственост. Не плащат читалища, БЧК, висшите училища и академиите за учебните сгради, паркове, спортни игрища, молитвени домове, музеите, галериите, библиотеките и други изрично посочени в закона.

Във всички останали случаи обаче се дължи данък върху недвижимите имоти. Той се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не.

По правило данъчно задължени лица са собствениците. Законът прави няколко изключения. Така собственик на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот. При учредена концесия пък задължен е концесионерът.

А при учредено вещно право на ползване данъчно задължен е ползвателят. Това изрично е записано в чл.11, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси.

Именно последната хипотеза отговаря и на конкретния въпрос. Това законово разрешение означава, че в случая ще плащат родителите, които запазват ползването на имота.

Запазването на ограниченото вещно право на ползване върху имот от родители, прехвърлящи по някакъв начин имот на децата си, е много разпространена форма. Без значение дали става дума за покупко-продажба, дарение, договор за издръжка и гледане.

В тези случаи данъчно задължени лица си остават прехвърлителите на имота. Това обаче не освобождава от правилото, че за "новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти".

Необходимо е да се отбележи, че за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени или е започнало използването им. При прехвърляне на имота пък този, който го получава, дължи данъка от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната в собствеността или ползването, освен ако данъкът е платен от прехвърлителя.

Според чл.28 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто.

Правилата за данъка върху недвижимите имоти в общи линии важат и при таксата за битови отпадъци, която повече хора познават като такса смет. Тя също се урежда от ЗМДТ. Според закона тя се заплаща "за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места". Според чл. 64 от закона "таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година".

Няма никакъв проблем фактическото плащане на таксата и на данъка да бъде извършено от когото и да е. Още повече че вече има много начини за това плащане. Но ако никой не плати, то задължен и съответно отговорен ще е ползвателят.