Най-много работят работниците в страните пред фалит - Гърция и Унгария, а най-малко - в Холандия, Германия и Норвегия. Икономиката не се засилва с увеличаването на броя на работните часове, а напротив - в страните с най-голяма производителност хората работят по-малко. До тези изводи водят данните от последното проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за пазара на труда.

Популярното мнение е, че мързелът може да е двигател към решения за по-ефективно задоволяване на човешките потребности. В същото време по-производителните сред нас по нищо не личи да прекарват по-малко време на работното си място - независимо дали в цех, кантора или пред компютъра вкъщи. Хората, които пък бездействат в кафенето по средата на деня, сме склонни да определим като мързеливи.



Един и същ ли е мързелът,



който стои зад съзнателно неучастие на пазара на труда, и този, който мотивира активното участие в оборота от работни места с цел повече доход срещу по-малко часове труд?

Гледка от центъра на който и да е голям град в България - около 11 без 15 сутринта в кафенето има точно десет мъже, които поне на вид са в работоспособна възраст. Според НСИ не повече от трима от тях са регистрирани като безработни, останалите са или "извън работната сила", или "самонаети". На свободна практика вероятно са 1-2 от тях. Останалите наистина не участват на пазара на труда.

Защо връзката между производителност и мързел не е толкова директна? Едно от обясненията е, че решенията, които касаят производителността на труда, в крайна сметка се взимат не от милиони работници, а от едно малцинство предприемчиви създатели на работни места. Те трябва да насочат инвестиции и да организират работата така, че един човешки час труд да носи повече стойност за крайните клиенти.

На микроикономическо ниво едва ли ще видите хората с относително високо платена работа да прекарват по-малко от 40 часа на седмица на работното си място. Няма значение, че тяхната производителност и доходи значително надвишават средните за страната. Не твърдя, че това е представителна статистика. Моите наблюдения може и да не съвпадат с вашите. Затова нека видим международните сравнения. В по-производителните икономики по-малко ли се работи?

Сред развитите икономики



най-много часове труд на един зает се падат в Корея



- около 2200 часа на година, а най-малко във Великобритания и Германия - по около 1400 часа годишно. В относително свободния пазар на труда в Австралия пък се работи около 1800 часа годишно, колкото в САЩ и колкото е и средното за страните от ОИСР. В международните сравнения трудно ще откриете нещо, което да подкрепя, че в по-производителните икономики се работи по-малко. Има и някои изключения, но трябва все пак да се имат предвид и статистическите недостатъци на такива оценки, както и значителните различия в регулирането на пазара на труда.

В България средният брой часове, които работникът прекарва на работа, е близък до средното за развитите икономики - някъде около 1700 часа средно според данните на ОИСР. В Европа единствената страна със значително повече на един зает е Гърция. Според последните данни на ОИСР там се работи най-много като часове в Европа (2100 часа), но и с относително ниска производителност - подобна на тази в Словакия и с около 40% по-ниска от германската. Производителността на труда в България според НСИ е няколко пъти под тази в Гърция (ако я измерим по текущи цени, без да взимаме предвид разликата в цените на услугите например).



Приносът на отделния работник към по-бързия ръст



на производителността е неговата склонност към придобиване на нови знания и умения, които да му позволят да се интегрира в различни индустрии и работни позиции бързо и лесно. Докато специализираното знание обикновено изисква години подготовка, има редица лични качества и умения ("меки" умения), чието придобиване и усъвършенстване изглежда лесно и бързо, но с решаващо значение за интегрирането на пазара на труда. В момента в България основният макроикономически проблем сякаш не е ниската производителност на тези, които имат работно място, а невъзможността да създадем работни места за хората извън пазара на труда. Според НСИ те са повече от 1 млн. души на възраст между 25 и 64 г.

Тези хора няма да намерят специализирано работно място. Нито има търсене за толкова специалисти, нито те представляват адекватно предлагане на пазара на труда. Те ще влязат на пазара през относително нископроизводителни работни позиции. Но постепенно трябва да придобият умения и навици, които ще ги направят годни за по-голям набор от работни места, в повече фирми и в повече индустрии. Тяхната "конвертируемост" на пазара на труда е важно условие за ръста на производителността им.

След време може би ще ни се струва странно как някой ни е "обслужвал" на колонката с бензин - типичен пример за нископроизводителна заетост (от моя лична гледна точка с нулева производителност, защото не ми спестява време). Но това явно е необходим мост между лентяйството в кафенето и динамичната част на пазара на труда в развиваща се и все още много бедна на капитал икономика като българската.





----------------------------------------

Производителност на труда

-------------------------------------

Най-използваното измерване е чрез брутната добавена стойност, разделена на броя на заетите (или на отработените) часове труд. Има индустрии, в които това върши работа за международни сравнения - основно добивната и преработващата промишленост. Но в други е трудно да се направи съпоставка. Например в сферата на услуги за крайни потребители една и съща производителност, измерена в обем услуги, носи различно количество пари в Полша и Швеция. Официалното измерване предлага оценка през т.нар. паритет на покупателната способност, който би следвало да отчита разликите в цените. Проблемите на изчислението в други сектори като земеделието и строителството пък са свързани с надеждността на официалните данни за пазара на труда.