---

Септември 2009 г.

"Главният прокурор, министърът на вътрешните работи и председателят на ДАНС подписаха Споразумение за създаване на съвместни специализирани екипи за разследване на престъпления на организираната престъпност, корупцията във високите нива на властта и злоупотребите с европейски финансови средства, които ще започнат работа от 1 октомври 2009 г."



Февруари 2012 г.

"Върховната касационна прокуратура, МВР и ДАНС подписаха споразумение за дейността на специализираните звена за разследване на престъпления срещу финансовата система и корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности".

---





Прокуратурата, ДАНС и МВР очевидно ще пробват да финтират официален Брюксел с претопляне на идеята за създаване на съвместни екипи, които да борят каквото срещнат по пътя си - корупция, организирана престъпност, измами с евросредства, престъпления срещу финансова система... Това показва и най-непредубеденият анализ на случката отпреди няколко дни, в който трите институции вкупом обявиха, че подписват някакво споразумение за дейността "на специализираните звена за разследване на престъпления срещу финансовата система и корупционни прояви на лица, заемащи висши държавни длъжности". Вероятно с мисълта, че може би вече е позабравено, че в общи линии



абсолютно същото те направиха и през септември 2009 г.



По онова време вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че тези екипи се раждат в отговор на критиките на Европейската комисия и че със създаването им се изпълнявал поетият от страната ангажимент. "За нас е важно да имаме 5-6 или 10 знакови дела, които да проведем успешно. Създаването на съвместните екипи ще концентрира ресурса на държавата по конкретни случаи", допълни тогава МВР-шефът. Преди две години и половина главният прокурор Борис Велчев пък обяви, че новите екипи ще работят върху два кръга дела - организирана престъпност и корупция. "Целта е едно просто нещо - събиране на убедителни доказателства, които да гарантират осъдителни присъди", каза по онова време шефът на държавното обвинение. Разяснено бе как служителите, които ще бъдат привлечени в екипите, ще бъдат разтоварени от всякакви други дейности. И че водещ в тези екипи щял да бъде наблюдаващият прокурор, но иначе те ще се отчитат на главния прокурор, министъра на вътрешните работи и председателя на ДАНС.

Обяснено бе как всички от спецекипите ще минават на детектор на лъжата, ще бъдат постоянно под наблюдение и контрол, но затова пък ще има възможност за финансово стимулиране при добра работа. Дори се даваха примери с хиляди и десетки хиляди левове отгоре при успехи. Заявено бе, че е помислено и върху проблема с изтичането на информация, което през последните години било хронична слабост в работата на прокуратурата и МВР. И как по тази причина в публичното пространство ще бъдат спестени подробности за състава на екипите, задачите и методите им на действие.

Нещо повече. Секретна остана както предстоящата дейност на тези екипи, така и самото споразумение за тяхното учредяване.

Сигурно заради това и сега някак лесно и по терлици беше претоплена историята със специализираните екипи. Подписването на споразумението е знак за засилване на усилията за противодействие на финансовите престъпления, обяви при представянето му сега главният прокурор Борис Велчев. Създаването на съвместните екипи е съпроводено с методика за провеждане на финансови разследвания. "Доброто сътрудничество между прокуратурата, МВР и ДАНС се надявам да се пренесе и върху тези екипи", натърти още главният прокурор. Със създаването на тези екипи ще се даде възможност за изграждането на административен капацитет, каза пък от своя страна вътрешният министър Цветан Цветанов, според когото финансовите и корупционните престъпления изисквали задължително допълнителен капацитет.

Първоначално ще се създадат



четири екипа, които засега ще работят по около 20 дела -



най-значимите и предизвикващи най-голям обществен интерес. Главният прокурор обяви, че още след 6 месеца ще бъдат видими първите резултати от работата на тези екипи. Председателят на ДАНС Константин Казаков, който по време на церемонията по рестарта на "екипната идея" беше представен от главния прокурор закачливо като "най-мълчаливия представител на правоохранителните органи", посочи, че успешната работа на тези екипи е основно в две направления. Първото е в усилията, а второто в специализацията. "Тя е изключително необходима, защото става дума за разследвания, които са от изключително голяма сложност", каза шефът на ДАНС.

Или казано иначе, и през септември 2009 г., и през февруари 2012 г. се случва все едно и също, дори използваната от ръководителите на въпросните институции лексика е много, ама много сходна. И целта е една и съща - да се запушат пробойните от евродокладите. А сегашният момент е повече от ключов. През юли Еврокомисията ще напише политическия доклад по линия на правосъдие и вътрешни работи, ще оцени целия 5-годишен мониторингов период, ще прецени дали този унизителен механизъм ще остане, или ще бъде свален. От това пък ще зависи и влизането на България в Шенгенското пространство.

Всъщност сегашното претопляне



дойде именно след поредния критичен доклад на Еврокомисията,



публикуван през февруари. Той се счита за технически, но беше симптоматичен с много отрицателните си оценки.

За честта на истината трябва да се отбележи, че след този документ единствено главният прокурор Борис Велчев си посипа главата с пепел дори за неща, за които определено той сам не може да е виновен. Всички останали - премиер, МВР, Висш съдебен съвет, правосъдно министерство, обявиха, че докладът не бил критичен, а пък ако имало отрицателни бележки, то те със сигурност не са виновни.

Далеч не всичко е наред, обяви Велчев и даде пример с финансовите проверки на имуществото, включително и на хората от властта, които според него не са били пълни. Подценихме този проблем, необходимо беше проверките да са по-подробни, да се изследват връзките, да се търсят подставени лица, заяви още шефът на държавното обвинение. Според него



прокуратурата не е търсила и цялостната картина на престъпленията



срещу еврофондовете. Като друга слабост той изтъкна противодействието срещу корупцията. "Боя се, че голяма част от разследванията, които сме правили през годините, включително и по тежки дела срещу организираната престъпност, бяха половинчати", призна още главният прокурор.

Всъщност по този начин той волно или неволно посочи главния проблем. И той е не дали ще има или не специализирани екипи, как ще бъдат наричани те, кога ще бъдат рекламирани и кога не.

Основното и дори единствено, което се иска от България всъщност са резултати - осъдителни присъди, конфискуване на престъпното имущество, опазване на евросредствата от източване и измами, наказване на организираната престъпност, на министри, депутати, магистрати и висши чиновници, които живеят от корупция.

А какво имаме от първата серия със специализираните екипи. Едни "Килъри" и делото "Октопод". По нито едно от двете не се вижда скоро присъда. А и да има, тя ще е само на първа инстанция при цели три по закон. Освен това повечето дела срещу министри или буксуват, или по тях се четат основно оправдателни присъди. Ето да вземем примерно делата срещу ексвоенния министър Николай Цонев, в които оправдателните присъди следват една след друга. Подобна е ситуацията и с разследваните или изправени вече на подсъдимата скамейка магистрати. Няма един бивш министър или депутат, на когото да е отнето имущество, придобито по престъпен начин. Дори няма блокирано такова имущество.

Много пъти



вината за тази ситуация се прехвърля върху съда,



който неправилно четял оправдателни присъди или нарочно бавел делата. Ако обаче е така, то няма кой друг освен "светата троица" - ДАНС, МВР и прокуратурата, да докаже тези си твърдения и да изправи на съд тези корумпирани магистрати. Иначе няма как да стане.

Румъния бавно и полека изпревари България в това отношение, но тя поне не се притеснява да изправя на съд дори бивши премиери, да ги осъжда - макар и само условно, да арестува дори върховна съдийка по обвинение за взет подкуп от 200 000 евро. И всичко това за кратък срок. И после у нас се чудят защо Румъния изведнъж ни изпревари и шансовете й да излезе от механизма на наблюдение са огромни.

Защото на техния фон определено България може да търпи много повече критики - просто защото няма резултати. Дори няма една влязла, пък било то и условна, присъда срещу министър.

Главният прокурор определено правилно усеща и главния проблем - драмата с разследванията на финансовите престъпления, както и непълните проверки на имущественото състояние на политици и висши чиновници. Според него неблагополучията не са само от проблеми на прокуратурата, а и на оперативните служби на МВР, и на разследващите органи, и на данъчната администрация. И накрая - не се разкривала цялостната картина на една тежка престъпна дейност и особено на финансовите й аспекти. Всъщност



там е разковничето - в удрянето на финансовата мощ на мафията



Нещо, което на практика изобщо не е направено. Няма да стане и без разследвания, обвинения и присъди срещу високопоставени политици. Просто няма да мине, а и е повече от очевидно, че възможната клиентела е много голяма.

Колкото и рекламни кампании със специализирани екипи да бъдат направени (между впрочем и специализираните прокуратури вървят по тази линия), резултатът ще е все един и същ - остри критики от Брюксел. А те могат да спрат единствено чрез резултати - осъдени и с отнето имущество корумпирани лица и организирани бандити с много власт. А такива повече от очевидно няма.