Авторитетното американско списание "Тайм" бе осъдено в Канада да плати 16 000 долара обезщетение на неин гражданин, подлъган да се абонира с подвеждаща реклама. Този частен случай обаче може да се превърне в мостра за потребителите и да ги окуражи да търсят сметка на бизнес рекламите пред Темида - било за непочтена реклама, било за продукция.

На 26 август 1999 г. Жан-Марк Ришар, жител на френски говорящата провинция Квебек, получава по пощата писмо от маркетинговия отдел на "Тайм"с примамлива обява, разказва в. "Глоуб енд Мейл".

Погледът на Ришар веднага е грабнат от възторженото изречение най-отгоре на рекламния лист, изписано с главни тлъсти букви: "Резултатът от нашата лотария е: г-н Жан-Марк Ришар



печели парична награда от $833.337.00"



В същия вид изречението се повтаря и по-надолу. Срещу това Ришар просто трябва да направи двегодишен абонамент за списанието.

Ришар споделя с колеги каква оферта е получил и след разговора с тях се убеждава, че наистина е спечелил 800-те хиляди долара. Плаща абонамента на "Тайм", заради което впрочем е възнаграден с фотоапарат и фотоалбум, и зачаква чека от $800 000, за който се твърдяло, че "е на път". Ришар получава първия брой на списанието, получава и втория брой, но чекът не идва. Тогава се обажда в рекламния отдел на "Тайм". Оттам обаче недвусмислено му казали, че всъщност нищо не е спечелил, а за подлъгването си е виновен единствено и само той. Защото е пропуснал да прочете ситния текст над тлъстия шрифт, от който се подразбира, че 800-те хиляди долара не са спечелени, а могат само евентуално да бъдат спечелени.

Почувствал се като "налапал въдицата", доверчивият потребител прекарва няколко безсънни нощи, докато обмисля какво да прави. Накрая решава, че измамата е налице и дава на съд сериозното иначе списание.

Първоинстанционният съд решава казуса в негова полза. След запознаване с всички факти той стига до извода, че в случая става дума за измамна хватка, разиграна за заблуждение на потребителя. Съдът осъжда списанието да изплати на Ришар компенсация от 110 000 долара.

Разликата в шрифтовете обаче се оказва заплетен казус и следващата съдебна инстанция намира, че истината е на страната на медията.



Апелативният съд я оневинява с довода,



че един потребител "със средно ниво на интелигентност, предпазливост и любознателност" би трябвало да изчете всички текстове независимо от шрифтовете им и съответно да не допусне подвеждане на офертата.

Делото всъщност е навлязло във фаза надцакване с тълкувания, а не с факти. Първоинстанционният съд решава, че чашата е наполовина пълна, апелативният - напълно празна. При това положение остава Върховният съд на страната да реши колко е нейното съдържание.

Висшата съдебна инстанция стигна до заключението, че чашата все пак е наполовина пълна. Тя защити потребителя и потвърди решението на първоинстанцонния съд, макар че значително смъкна глобата за "Тайм" - 16 000 долара. При това присъдата бе одобрена със 100-процентово мнозинство - 7 към 0 в полза на Ришар. Фактически нито един от съдиите не застана на страната на популярното списание. Подписвайки решението, съдиите Луи льо Бел и Томас Кромуел заявиха,че офертата е написана по начин, който създава впечатление, че получателят й е спечелил 800-те хиляди долара.

Нюансите на решението са показателни и интересни не само за Канада с нейната далеч по-подредена пазарна среда. Те са многократно по-поучителни за дивия капитализъм, пазарния фундаментализъм и обслужващото ги правосъдие, които се ширят у нас. Според магистратите шрифтът на изречението "Жан-Марк Ришар печели парична награда от $833.337" дава невярна представа въпреки уточнението, че награда няма, което обаче е представено с по-дребен шрифт. В решението на съда например се казва следното: "Средният потребител остава с впечатлението, че Ришар държи печелившата оферта и трябва само да върне отговора, за да започне процедурата по получаването на парите. Съдържащото се в писмото странно съчетание от твърдения и ограничения не е ясно или достатъчно разбираемо, за да разсее общото впечатление, създадено от най-подчертаните изречения. Същата техника на писане е използвана и на други места в писмото, при които няколко шрифтово изпъкнали изречения, предназначени да засилят ентусиазма на получателя, са комбинирани с условни клаузи, които не се набиват на очи".

Върховният съд отхвърли и тезата за средната интелигентност на потребителя, която Апелативният съд е използвал в случая. "Законът за потребителя



защитава не само предпазливите



и добре информираните потребители", заявява висшата канадска Темида. Съдиите не могат да приемат гледната точка, че потребителят трябва да прочете и дребния шрифт. Според тях списанието и изобщо компаниите трябва да се поставят на мястото на потребителя, който бегло се запознава с рекламните текстове. Съдът е убеден, че рекламите трябва да се разглеждат "от гледна точка на средния потребител, който е доверчив и неопитен и не отделя повече от обичайното внимание върху това, което го е привлякло при първия контакт с рекламата".

"Важно значение трябва да се отдава не само на самия текст, но и на целия контекст, включително на начина, по който съдържанието е представено на потребителя", очевидно тази констатация на висшите магистрати ще залегне в учебниците по реклами в цяла Канада. От тук насетне всички рекламодатели ще се стремят така да оформят текстовете, че да не довеждат потребителите до моралните травми и щети на Ришар, заради които той ще получи обезщетение от 16 000 долара.

Хюбърт Сибри, адвокатът на Ришар, окачестви присъдата като огромна победа за потребителите. Той очаква решението да отекне извън Квебек. "Случаят определено съдържа послание, което трябва да бъде чуто от всички в страната", каза адвокатът, цитиран от "Нешънъл пост".

Пред "Глоуб ед мейл" правният експерт към Върховния съд Юджийн Мийхън заяви, че решението може да даде старт на съдебни дела, при които потребителите се чувстват подлъгани и измамени от маркетингови стратегии като на "Тайм" или на други медии и компании. По думите му немалко фирми могат да станат мишена на такъв тип съдебни процеси. "Фирмите, предлагащи безплатни прахосмукачки и други подобни, сега ще имат по-голяма причина за безпокойство, отколкото преди", убеден е правистът. Мийхън също смята, че случаят ще отекне извън провинция Квебек и ще послужи като модел за всеки магистрат. "Съдията вижда човека, който стои пред него. Дали това лице има висок или нисък коефициент на интелигентност не би трябвало да има значение, когато става въпрос за законодателството, защитаващо потребителите".