Никой не може да утеши близките, загубили любим човек при катастрофа, причинена от пиян, дрогиран, нагъл или неправоспособен водач. Никой не може да осъди гнева им, ако след това въпросният шофьор получи условна присъда и плати няколкостотин лева обезщетение. Но всеки трябва да се противопостави на опитите мъката да бъде използвана за извличане на политически дивиденти, без да се дава сметка за реалните последици, които по-скоро ще навредят, отколкото ще помогнат.

Точно това правят от две седмици насам вътрешният министър Цветан Цветанов и депутати от ГЕРБ, които се заеха спешно да променят Наказателния и Наказателно-процесуалния кодекс, за да наказват по-строго убийците на пътя. Идеите, които се лансират, звучат добре, но на практика или няма да проработят, или ще са във вреда на пострадалите.

Първоначално бе обявено, че прокуратурата ще сключва споразумение с подсъдимия само ако и близките на загиналия са съгласни. После идеята еволюира до това да няма изобщо споразумения при пътните трагедии, приключили със смърт. Заговори се, че ще бъде премахната и възможността за условни присъди... Накрая дебатът се сведе до промяна на три текста от кодексите, с които да се премахват споразуменията при убийство на пътя, да се даде право на прокурора да наложи забрана на обвиняемия да напуска страната дори когато е привлечен за престъпление по непредпазливост, щом е причинена смърт, и да се добавят нови, утежняващи вината обстоятелства - шофьорът е бил без книжка, минал е на червен светофар или е блъснал някого на пешеходна пътека.

Близките на жертви на пътя, разбира се, горещо подкрепиха тези идеи -



те искат възмездие, каквото не са получили



при сега действащите закони. Всяка промяна, която предполага по-сурови наказания за престъпниците, за тях е оправдана.

Законодателите обаче трябва внимателно да обмислят и обясняват предимствата и недостатъците на всяка идея, която се лансира. До този момент ГЕРБ не се занимават с подобни "детайли". Само по едно време един от двигателите на тези изменения - зам.-председателят на парламента Анастас Анастасов, обяви, че "предложенията са краткосрочни и не могат да решат ситуацията на пътя, но могат да допринесат за решаване на проблемите със случващото се на пътя". Каквото и да значи това.

Дали обаче в случая става изобщо дума за законодателен проблем?

Смисълът на споразумението между прокурор и подсъдим е да има бърза присъда, и то на една инстанция. Предвидено е наказанието да е по-ниско от минималното по закон, но това не означава, че присъдата задължително трябва да е условна. Фактът, че често се стига до такава практика, дори и при тежки случаи, не е проблем на закона, а на прилагането му. И основната вина за това е на прокуратурата, която единствено може да сключва споразумения с обвиняеми. После споразумението само се одобрява от съда. От думите на МВР шефа излиза, че прокурорите неправилно се споразумяват с извършили катастрофи с жертви, което според Цветанов е "изключително цинично като начин на прилагане".



Какво ще се случи обаче, когато се махне тази възможност?



Наказателните дела ще се точат с години и ще блокират всички други свързани с тях административни и граждански процедури. Така например не може да се заведе гражданско дело за голямо обезщетение, защото то ще бъде спряно, докато не приключите наказателното. Може да се стигне и до усложнения при застрахователните процедури, ако например има спорни моменти. Или с други думи - някаква справедливост ще може да се очаква след години.

На практика, със или без споразумение, съдилищата обичайно налагат в такива случаи леки наказания, основно условни присъди. Причината е, че това престъпление се приема за непредпазливо, дори когато шофьорът, причинил смъртоносната катастрофа, е дрогиран и пиян. Оттам идват и възможностите за скандално леките наказания. Нещата могат да се променят, ако се приеме, че катастрофа, предизвикана от пиян или дрогиран шофьор с жертва на пътя, е умишлено престъпление. Тогава съдилищата ще бъдат длъжни да налагат и по-големи присъди.

Предлаганите промени ще отприщят още искания за утежняване на наказанията при други престъпления. Абсолютно справедливо ще е принципът да се приложи и за лекарите, и за полицаите, които убиват по непредпазливост например. Защо полицай, който стреля в гората за удоволствие, а убива човек, да се разминава само с условна присъда или глоба? Спомнете си случая, когато двама полицаи убиха възрастен гъбар, докато си стреляли за развлечение в гората. И бяха осъдени на 800 лв. глоба. Това не е ли достатъчно обществено значим случай? Същото важи и за лекар, за който е доказано, че е убил човек, защото е бил пиян на работа. И такива случаи имаше. И те приключваха с условни присъди, че и само с глоби.

Промените могат да доведат и до сериозни диспропорции в самото наказателно право. Може да се стигне до варианта човек, който е прегазил по непредпазливост и не изцяло по собствена вина на пътя, да лежи с години повече, отколкото един наркодилър, който е "убил" десетки зависими например. Легендарният бургаски наркобос Митьо Очите например бе осъден на общо 4 години и 10 месеца затвор за ръководене на организирана престъпна група за разпространение на наркотици след не едно, а след серия от споразумения с прокуратурата, одобрени от съда. А шофьор, предизвикал катастрофа с жертва, може да лежи много над 5 години.

Изобщо цялата история около точно тези промени в НК и НПК показва колко и какво може да струва популисткото писане на закони в България. Особено когато проблемът не е в законодателството, а в прилагането му. Самите автори на идеите сега твърдят, че като започнал настоящият дебат, изведнъж зачестили ефективните присъди срещу убийците на пътя. Т.е. самите те признават, че ситуацията може да е друга и без техните промени. Тогава защо лъжат близките на жертвите, че само с подобни изменения ще се постигне по-голяма справедливост? Защото е по-лесно да промениш един закон, отколкото да накараш една система да работи?