Имам съсед, с когото изобщо не се разбирам и който постоянно ми се заканва и плаши и близките ми със саморазправа. Има случаи, в които вади нож, има и страшно куче, което понякога насъсква срещу нас. Оплаках се в полицията и в прокуратурата, но оттам ми казаха, че те не можели да се намесят и ако искам, мога да водя срещу него наказателно дело от частен характер. Какво представлява това и какво трябва да направя?

И.К., София



Има немалко престъпления, за които действително може да се образува наказателно дело по инициатива на пострадал, на жертва, на заплашен и то да се води пред съд от тях, а не както обичайно сме свикнали да виждаме - от прокурор.

Нещо повече. Има текстове в Наказателния кодекс (НК), които предвиждат определени престъпления да се преследват само по тъжба на съответния пострадал. Сред тях са например леките телесни повреди. Пак само с тъжба на пострадал се преследва и обидата. Става дума за случаите, в които някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. В същата хипотеза попада и клеветата. При нея всеки, който реши, че за него е разгласено позорно обстоятелство или пък му е приписано престъпление, може с частна тъжба до съда да търси наказание за съответния извършител.

Според чл. 144, ал.1 от НК, "който се закани на другиго с престъпление против неговата личност или имот или против личността или имота на неговите ближни и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, се наказва с лишаване от свобода до три години". В чл. 161 от НК пък това престъпление е сред изрично изредените, че по тях наказателното преследване се възбужда единствено по тъжба на пострадалия. Затова и правилно прокурор не го е направил.

Веднага трябва да се отбележи, че според НК за престъпления, които се преследват по тъжба на пострадалия, наказателното преследване не се възбужда, макар давността да не е изтекла, ако не се подаде тъжба в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият узнае, че престъплението е извършено. Както и че ако пострадалият умре, преди да е изтекъл тоя срок, тъжбата може да се подаде от неговите наследници до изтичането му. Законодателят пък е дал интересна възможност, според която за тези престъпления наказанието не се изпълнява, ако тъжителят е поискал това, преди да започне неговото изпълнение.

Иначе процедурите могат да бъдат открити в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според чл. 80 "пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител". И тук изрично се отбелязва, че след смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници.

Иначе тъжбата трябва да е писмена и да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението. Към тъжбата се прилага задължително документ за внесена държавна такса. Иначе няма да бъде разгледана, а делото ще бъде спряно. Тъжбата задължително се подписва от подателя. Тя трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, когато пострадалият е узнал за извършване на престъплението, или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за прекратяване на досъдебното производство, на основание, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия.

НПК определя и какви права има частният тъжител. Той може да се запознае с делото и да направи необходимите извлечения. Освен това може да представя доказателства, както и да участва през цялото време в съдебното производство. Тъжителят може да прави искания, бележки и възражения, да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни интереси. В крайна сметка той има правото и да оттегля тъжбата си. Все пак има случаи, в които след подаването на тъжба не може да се изтегли жалбата. Например това е в случаите, когато е подадена тъжба срещу водач на превозно средство, който след превозна злополука, в която има участие, не окаже необходимата помощ на пострадалото лице, която е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго.

В конкретния случай със заканите обаче това не е така и тъжителят може да оттегля тъжбата си.

Иначе частният тъжител може да се установи в съдебното производство и като граждански ищец. Освен това НПК изрично определя, че пострадалият и подсъдимият имат право да искат съдействие от органите на Министерството на вътрешните работи за събиране на сведения, които сами не могат да съберат.