Ако човек следи темата с растящите цени на яйцата в медиите, в някакъв момент неминуемо ще започнат да му се привиждат кожодерски настроени спекуланти на всяка крачка и един героичен министър на земеделието, който се опитва да овладее поскъпването. Реалността обаче е малко по-различна.

Факт е, че в момента българите купуват едни от най-скъпите яйца в ЕС (след Германия, Италия, Швеция и Румъния по данни на Европейската асоциация на преработвателите на яйца - ЕАПЯ, за 27.02.2012 - 04.03.2012). Не е вярно обаче, че поскъпването е с 40% за една седмица и със 100% за година, както твърди министър Найденов. Ръстът e с 28% за седмицата 27 февруари - 2 март спрямо предходната според Комисията по стоковите борси и тържища (КСБТ) и с 21% според ЕАПЯ, чиито данни са за 27 февруари - 4 март. За година поскъпването пък е с 60%.

Да започнем с обективните предпоставки за ръста на цените. Консумацията на яйца е в значителна степен повлияна от сезонни фактори. Цените рязко спадат в средата и съответно се покачват в края на годината. Но сезонният ефект не може да обясни изцяло близо 50% покачване на цените в началото на тази година спрямо съответния период на предходната. В интерес на истината през януари цените са на абсолютно същото ниво както в началото на 2010 г. - 23 стотинки за брой. Нарастването е изцяло концентрирано от февруари до сега.

Какво се случва през това време? От 1 януари 2012 г. най-накрая влиза в сила европейската директива за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки (приета още през 1998 г.). Документът повелява, че производителите, които отглеждат кокошки в клетки, трябва да инвестират в по-големи (с около 1/3) клетки, които да бъдат по-комфортни за птиците. Това на практика означава, че птицеферма с "n" брой птици ще има 1/3 по-малък капацитет след инвестицията. До каква степен това касае българските производители? По последни данни на Агенцията по безопасност на храните от 23 февруари т.г. 1.2 млн. птици (за сравнение кокошките носачки в България са били към 4.3 млн. в края на 2010 г., по данни на агростатистиката) се отглеждат в уголемени клетки, или около 28% от всички. Други 2.3 млн., или малко над 50%, се отглеждат по алтернативни начини (напр. подово), и за тях не важат новите изисквания. Останалите птици (близо 20% от всички), чийто живот не отговаря на приетото от ЕК понятие за кокошо щастие, би следвало да бъдат постепенно ликвидирани (над половин милион). Според същия регламент яйцата от тези кокошки не могат да бъдат продавани за консумация, а могат да отиват само за преработка. Т.е. пряк ефект от регламента е пониженото предлагане на яйца веднъж заради намаляване на капацитета на фермите, които отглеждат птици в клетки, и втори път заради изключването от пазара на яйцата на нещастни кокошки (било то български или вносни). С други думи, имаме ограничена търговия и понижено предлагане при високо търсене.

Казусът далеч не е само български, както се опитва да внуши министър Найденов. Германия, която е нетен вносител на яйца, регистрира 69% ръст на цените от началото на годината досега, по данни на ЕАПЯ. Там са и най-скъпите яйца в целия ЕС. В Румъния поскъпването е с 64%, в Чехия - с 46%, в Полша - с 42%. Да сте чули германският или полският министър на земеделието да притиска производители или търговци да намаляват цените? Това просто няма как да се случи.

Това обаче не дава пълната картина за драмата с цената на яйцата. През февруари (когато цените тръгнаха нагоре) Агенцията по безопасност на храните спря вноса на яйца от Полша по сигнал на български производители заради съмнения, че са от нещастни птици. Месец по-късно се оказа, че яйцата са били напълно редовни, но е достатъчно 2-3 пратки да бъдат спрени и унищожени с много шум от държавните органи, за да замре вносът. Какъв ли точно ефект е предполагал, че ще има тази мярка министър Найденов? И колко ли глупаво би се чувствал човек, звънейки на колегата си от Полша с молба (забележете, молба! Сякаш от един министър зависи коя фирма къде ще продава) полските птицевъди да възобновят износа си за България, който е бил спрян неправомерно?

Остава да разгледаме още една вероятност за рязкото поскъпване - търговските вериги. От данните за седемте дни до 7 март средната надценка на веригите за страната е била между 13% (при яйцата размер L) и 18% (при яйцата размер М). Дали това е много или малко е трудно да се каже, тъй като в отделни областни градове надценката варира между 0% и 29%, т.е. може да се приеме, че има места с по-слабо предлагане от производител, където транспортът оскъпява цената на дребно, или места с по-малка конкуренция на пазара на дребно. За сравнение, в началото на февруари надценката е варирала между 18 и 32% средно за страната и между 4 и 33% по места. Година по-рано (към април) надценките са се движили между 16.6 и 23%, т.е. очевидно промяна в надценките трудно може да обясни скока в крайните цени.

Най-вероятно цените на яйцата ще спаднат в рамките на следващите месеци, стига държавата да спре да се меси в търговията. Първо, заради сезонните фактори, второ, заради това, че бизнесът в Европа вече ще се е пренастроил към новите изисквания и ще има повече възможности за внос, и трето, защото производственият капацитет в България в момента е под потенциала си. С други думи, пазарът ще се справи с временния ценови шок, стига да не му се пречи.