"Да се допусне елиминиране или редуциране на съдържанието на основни права или на тяхното упражняване по съображения за целесъобразност е недопустимо, защото нарушава принципа за правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и внася промени в баланса между изпълнителната и съдебната власт (чл. 8 от Конституцията), без да има някаква опора в основния закон."

Това са само част от аргументите от звучния шамар, който преди дни удари на управляващите Конституционният съд с отмяната на необжалваемия минимум от 50 лв. на глобите, налагани от КАТ по Закона за движение по пътищата.

В последните години полицията масово глобяваше за щяло и нещяло, включително и напълно невинни граждани. Например двама водачи се сблъскват, като първият удря втория отзад. Те обаче викат КАТ и изведнъж и на двамата се пише акт и се издават наказателни постановления. И познайте за каква глоба ставаше дума? Винаги до 50 лв., за да не може да се обжалва пред съда. Защото управляващите бяха сложили в Закона за движение по пътищата изричен текст - чл. 189, ал. 13, според който не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително.



Тази повече от порочна практика на държавата



накара хората масово да се възмущават, като включително направиха група във "Фейсбук". Те с пълно основание питаха как така при минимална работна заплата от 270 лв. и средна от 700 лв. човек няма право да се защити пред съда. И това не е ли възможност за разпасване на полицаи, чиновници, на държавата като цяло?

Защото според Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) всяко наказателно постановление и електронен фиш подлежат на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението, а за нарушенията, извършени в чужбина - пред Софийския районен съд. Единствено изключение се прави за наказателните постановления и електронните фишове, с които е наложена глоба в размер до 10 лева включително, освен ако в специален закон е предвидено друго. Тук логиката е, че прекалено много стават актовете, които се обжалват пред съдилищата, и те не могат да смогнат. И че 10 лв. е малка сума. Нещо, което може да е така за държавата, но едва ли е така за хората.

И изведнъж се намират законодатели, които, вместо да предвидят в специалните закони, че и постановления, и фишове и до 10 лв. могат да се обжалват, изведнъж започват да пишат закони, според които и 50, че и 100 лв. глоби си оставят необжалваеми. Само и само да събират милиони за бюджета, пък било то и с цената на полицейщина и на



разпасана и безконтролна чиновническа каста



Затова и безспорно беше повече от необходима намесата на Конституционния съд, който единодушно сложи край поне на порочната практика КАТ да глобява масово до 50 лв. и това да не подлежи на съдебен контрол. С аргумента, че с нея се нарушават правата на гражданите и няколко текста от конституцията.

Разпоредбата бе атакувана пред КС от омбудсмана Константин Пенчев. Неговите мотиви, с които съдът се съгласи, бяха, че на лицата, на които са наложени наказания до необжалваемия минимум от 50 лв., законово е ограничено правото им на жалба и те са лишени от ефективно средство за защита. "По този начин се ограничава правото на защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията, доколкото се поставя процесуална бариера пред възможността гражданите да оборват пред съд констатациите в акта и да искат освобождаване от административнонаказателна отговорност", аргументира се Пенчев. Ограничението не съответства и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която прогласява, че всяко лице "при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона".

С решението си КС не само отмени спорния текст, но и в мотивите си обяви, че не издържат и обясненията, че необжалваемостта трябвало да се запази поне за наказателните постановления,



издадени въз основа на заснемане с камера или на радар



Според висшите съдии и те трябва да могат да се обжалват на общо основание.

Много често полиция и чиновници се опитват да твърдят, че щом има видеозапис или отчитане на радара, то няма какво да се мисли и трябва да се плаща глобата веднага. На няколко пъти се оказа обаче, че катаджиите са си нагласявали радарите. Разбра се, че се ползват камери и радари, които не са сертифицирани. Все неща, показващи и доказващи, че може да има манипулации.

Затова и КС записа в мотивите си, че "поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания". И че никой не може да лиши гражданин от правото му да оспорва спазването на тези изисквания, щом са нарушени негови права или са засегнати законни интереси, или пък въобще да оспори тяхната достоверност. "Затова възможността да се сезира съдът винаги трябва да присъства. Техническите средства за запис биха могли да създават висока степен на достоверност и да бъдат важно доказателствено средство и оттук да минимализират нагласата за оспорване, но не може да се приема за абсолютно, че те са безспорни", отбелязват още висшите съдии.

Те не приемат и доводите, че наказателното постановление просто възпроизвеждало съдържанието на записа от съответното техническо средство и затова няма смисъл да бъде обжалвано пред съд.



Гражданинът е този, който трябва да реши как да постъпи,



а не законът да решава вместо него, дори омекотявайки проблем, като предварително фиксира някакъв размер на глоба, който приема за минимален, пише Конституционният съд в едно от добрите си и аргументирани решения от последните години.

Още когато омбудсманът Константин Пенчев атакува въпросната скандална норма от Закона за движение по пътищата, той отбеляза, че има още десетки нормативни актове, които предвиждат необжалваеми пред съд размери на глоби. Нещо, което е много лоша практика.

Наскоро стана ясно, че омбудсманът подготвя ново искане пред КС, с което ще атакува такива текстове в поне още два закона. Така Законът за горите предвижда необжалваеми глоби до 100 лв. и имуществени санкции за фирми до 1000 лв.

Законът за устройство на територията (ЗУТ) пък предвижда, че пред съд не могат да се обжалват наказателни постановления за глоба до 100 лв. Пак в ЗУТ е записано, че не подлежат на обжалване и наказателни постановления, с които е наложена имуществена санкция на юридически лица и еднолични търговци до 5000 лв.

Става дума за наистина големи суми за обикновените хора и фирми. Всеки може да си представи по какъв начин държавата или отделни нейни чиновници могат да регулират бизнеса и пазара например при малките търговски дружества. Като например им напишат някакви измислени санкции до 5000 лв.



Има фирми, които може буквално да фалират



от подобно нещо.

Такива необжалваеми санкции всъщност могат да бъдат открити в още десетки закони. Дори ги има и в Кодекса на труда - глоби до 100 лв. и имуществени санкция до 300 лв. Затова и омбудсманът даде да се разбере, че ще призове правителството и парламента сами да си ги отменят. В противен случай той ще ги оспори пред КС. И като се има предвид настоящото решение на 12-те висши съдии, то съдбата на тези противоконституционни текстове е повече от ясна.

Тук управляващите се опитват да внушат, че ако всички глоби могат да се обжалват, то съдилищата щели да бъдат претрупани от жалби и буквално да бъдат блокирани. Но затова те са длъжни да помислят, защото не може да се прави каквото и да е срещу правата на гражданите и на фирмите, още по-малко с аргумента, че щяло да има проблеми за магистрати и чиновници.

Всъщност проблемът с глобите в България става все по-дълбок и страшен. Защото в родното законодателство има безумни глоби, големи несъответствия, празнини, процедурни проблеми. Законите допускат вариации на размерите на санкциите "от до" без никакви ограничения. Нещо, което също ражда условия за субективизъм и произвол. Дори в самия ЗАНН е записано, че "който не изпълни или наруши постановление, разпореждане или друг акт, издаден или приет от правителството,



се наказва с глоба от 100 до 2000 лв.



Ако пък наруши акт, свързан с данъчното, митническото, валутното или екологичното законодателство, глобата е от 400 до 3000 лв. Кой и как определя дали да е минимумът или пък максимумът, никъде не пише в закона. Всичко е на око и на съответното настроение на чиновника.

Често, и то не без основание, се твърди, че в България глобите отдавна са престанали да бъдат наказания и са "по-скоро средство за причиняване на гражданска смърт". И че те са се превърнали в "изключително тежко, дори непосилно наказание не само за осъдения, но и за цялото му семейство". И съдии, и адвокати смятат дори, че администрацията не е компетентна да определя степента на глобата, защото това е своеобразна юрисдикция, т.е. правораздавателен акт, и трябва да се налага от съда. И в това има много логика. Още повече че в момента сигурно сме страната с най-много предвидени, несъбрани и абсурдни глоби в света.

Просто държавата много се разпаса с тези глоби. И е крайно време да бъде спряна.