|
| Юрий Асланов |
--------
- Г-н Асланов, да започнем с последния скандал около бонусите - има ли полезен ход Бойко Борисов?
- Трябва да има система за стимулиране на държавните служители, защото мнозинството от тях са зле платени. Особено предвид и това, че се извършват съкращения. Затова трябва да се подобри системата те да се стимулират, парламентът да направи усилие да приеме правилата. Скандалът с бонусите е скандал, защото в условията на криза, когато непрекъснато се орязват заплати, високопоставени политически фигури се самонаграждават. Затова полезният ход е да се постави принципно въпросът и със силата на авторитета и ресурса, които има министър-председателят да налага решенията си, да се прояви законодателна инициатива. Той обаче избра свойствения за него популистки ход - да накара тези хора да върнат парите. Тази показност не решава проблема. Аз мисля, че още не сме влезли в истинските скандали, това предстои с наближаването на парламентарните избори. Тогава ще се развихрят основните скандали, защото тези като че ли управляващите сами си ги правят.
- Това критика към опозицията ли е?
- Определено да. Опозицията е разпиляна, в много редки случаи става дума за сериозен политически дебат, но като се изхожда от характера на управляващите и на премиера лично, сериозни дебати много трудно могат да се водят. И все пак специално за бонусите скандалът тръгна от опозицията, от СДС.
- Те извадиха и списъка с хонорарите от глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария. След скандала и за цените на лекарствата очаквате ли нов министър?
- Цените се превръщат в много сериозен проблем. Вярно е, че част от факторите са обективни - цените на горивата, но се появяват информации за вдигане цените на хляба, на основни стоки. Това при замразени пенсии и доходи няма как да не избие в социално напрежение и социална криза. А социалната криза се превръща рано или късно в политическа. В здравеопазването всяка промяна води до трайно разстройство и институцията поне за три месеца спира да работи, а на Министерството на здравеопазването ще му е за четвърти път през този мандат. Аз не казвам, че не трябва да бъде сменен министърът и не само той, но трябва да си даваме сметка, че това означава да се спре работата за определен период. В системата на здравеопазването кризата е стигнала дотам, че й трябва малко усилие, за да се разпадне съвсем. Така че смяната на министъра няма с нищо да допринесе, за да се оправи това. Аз не чувам да се говори за каквито и да е действия в системата, а тук те трябва да имат кризисен характер - вече не могат да се правят реформи, а да се спасява положението. Аз не знам за коя тежка артилерия от ГЕРБ говори премиерът, защото в този ресор е известна личността само на Лъчезар Иванов. Ако това е тежката артилерия, пази Боже!
- Като говорите за социално напрежение, и сега има протести, макар и не толкова остри, защо тогава рейтингът на премиера продължава да е толкова висок?
- Рейтингите са като балони, които в зависимост от това колко са надути бавно изпускат въздуха или гръмват в един момент. ГЕРБ като партия и правителство премина критичната точка и неодобрението на всички с изключение на Борисов вече превишава одобрението. Няма нито една институция извън ЕС, която да се ползва с доверие, няма нито един министър с позитивен рейтинг, остава всичкото да го влачи личността на министър-председателя, което той и прави.
- Кой надува този балон?
- Не искам да обиждам никого, особено журналистите, но той се надува с общи усилия.
- Ще се усложнява ли ситуацията с наближаването на изборите догодина?
- Неизбежно. Има нещо специфично в сегашните политически нагласи - наблюдава се траен процес на отлив на доверие от ГЕРБ, макар и плавен. За известно време след президентските избори имаше два-три месеца, в които се регистрираше и ръст на доверие към БСП, но като започнаха тези вътрешнопартийни разправии, отново се прибраха до изборните нива като съотношение. Може би като приключи конгресът и се сложи точка на тази глупава разправия, те отново ще се върнат към състезателни стойности. Истината е обаче, че доверието към основната опозиционна партия БСП в никакъв случай не се покачва с такива темпове, с каквито спада доверието в ГЕРБ. Тоест те продължават да стоят на дистанция в полза на ГЕРБ. Но този отлив на доверие и отблъскване на много хора от политиката води неизбежно до отварянето на една ниша за всякакви упражнения и поредното ново проектиране. Тоест нарастваща група на тези, които казват: "Тия не стават, ония не стават, всички са еднакви, дайте нещо ново!". Това ново не може да се представи в лицето на познати партийни лица като Меглена Кунева, като Георги Първанов или нещо друго.
- Защо споменахте Първанов? Допускате ли вариант, при който той да тръгне да формира нов политически субект?
- Не изключвам нито един вариант. Амбицията, поне от негова страна, показва, че е готов да играе с всички средства. На всяка цена. Но всичко това, което говорим, няма и не може да има характера на прогноза. И който и колега да настоява, че може да направи прогноза от сега, ще сбърка сериозно.
- Ще ви върна към темата за нишата, която се създава - могат ли проектите на Кунева или на Слави Бинев да я запълнят сериозно?
- Аз съм скептик. Може би партията на Меглена Кунева има потенциала да стане една сравнително малка парламентарна сила. Дали ще държи някакъв ключ към властта, е трудно да се каже отсега или просто няма значение, но в никакъв случай няма силата да изиграе такава стихия от калибъра на НДСВ през 2001 г. и ГЕРБ през 2007-2009 г. Причината е, че тя трудно може да претендира, че е ново лице.
- А полето на патриотичните формации? "Атака" има ли шанс да е и в следващия парламент?
- Аз за разлика от други не бързам да погреба "Атака" и Волен Сидеров, защото избирателният корпус на "Атака" е нещо много специфично, там съжителстват три поколения с несъвместими биографии. Има по-възрастно поколение, което е от бивши червени гласоподаватели. Има средно поколение от малките и средните градове, които са бивши сини гласоподаватели, и млади симпатизанти, които са по-близо до ксенофобските послания, отколкото до социалните или другите. В някаква степен въпреки кризата в "Атака", която е по вътрешни причини, Сидеров продължава да бъде разпознат като такъв, който отговаря в някаква степен на очакванията на трите поколения. Ако започне да се предполага някакво участие на ДПС във властта, това ще даде мощен импулс на "Атака" отново.
- Прогнозите и за десницата са, че няма да преминат 4-процентната бариера. Вие споделяте ли ги?
- Напротив, там има периодически разочароващи се или колебаещи се избиратели. Но наближи ли моментът на изборите, точно тези хора, които не могат да прекрачат границата или трудно биха го направили, за да гласуват за опозиционна партия като БСП например, те в някаква степен ще се върнат. Колко и доколко, не мога да гадая.
- Както сме тръгнали поред, стигнахме до ДПС?
- Там има някакви процеси, но е като "черна кутия" - докато самолетът не катастрофира, не можем да отворим и да види какво става. Но очевидно традиционните избиратели на ДПС са силно разколебани и смутени, но за това трудно може да се съди по анкетни проучвания, защото те невинаги съобщават точните си намерения и оценки. На парламентарни избори те винаги успяват да стигнат до пределна мобилизация, за разлика от местни или други избори. Така че е възможно и да се изгладят тези регионални различия. Но ми се струва, че ДПС никога вече няма да бъде това, което е било. Тези вътрешни противоречия, на които досега не сме били свидетели, вероятно ще намалят подкрепата за партията, което обаче не значи, че тя ще престане да бъде важна, особено в ситуацията, при която е възможно, не го изключвам, да се стигне до трипартиен парламент.
- Възможно ли е БСП да е третият в такава коалиция? Сергей Станишев вече предупреди за задкулисни договорки.
- Не, аз лично вярвам, че ако Станишев запази поста си, това е невъзможно. Ако не го запази - не го изключвам при Първанов.
- Пред разцепление ли е БСП?
- Сега вече няма собствено какво да се цепи. Имаше такива опити, когато за БСП гласуваха по 1-2 млн. души. Има си рефлекс тази партия срещу подобни инициативи и всеки, който се пробва с нещо встрани и отвън, ще бъде споходен от общия партиен гняв. Така че разцепление - не вярвам. Но понеже всички казват, че няма значение кой ще е лидер, аз казвам, че има голямо значение, защото става дума за две диаметрално противоположни визии за бъдещето на БСП. Те са много различни. При Станишев - последователно развиване на опозиционната линия и безкомпромисност спрямо ГЕРБ. При Първанов визията е друга - той търси непрекъснато някой, към когото БСП да се присъедини, за да участва във властта. Станишев може да е губил избори, но вярвам, че този път е доста амбициран. Има друго самочувствие, откакто е председател на ПЕС, това допълнително го обогатява.
