Откакто кредитирането замря, таксите станаха основно перо при формирането на печалбата на банките. Затова и не е чудно, че именно те се оказаха препъникамъкът в споровете между финансовия министър Симеон Дянков и трезорите по отношение на регулациите в системата. Не изненадва и фактът, че банките със зъби и нокти бранят приходите си. Само през 2011 г. постъпленията им от такси и комисиони са 875 млн. лв., като през миналата година 21 от общо 31 банки на пазара у нас са отбелязали ръст на тези печалби. Клиентите обаче често реагират остро, и то не само защото българинът не обича да му бъркат в джоба. Голяма част от таксите са необосновано високи, стойността им не отговаря на услугата, която се плаща чрез тях, а и има и такива, които са направо абсурдни.

Логично най-честото оплакване е за прекалено големите такси и комисиони. Оказва се например, че сериозен доход за банките осигуряват



сумите за разглеждане на документи



Те се плащат задължително, независимо от това дали после клиентът бива одобрен за взимане на заем. В случая проблемът не е дали изобщо трябва да има такса, а нейният размер - той варира между 20 и 40 лв. в различните банки. В СИБанк например тя е 30 лв. В Пощенска банка пък взимат 70 лв. за разглеждане на документите за потребителски кредит с обезпечение ипотека върху недвижим имот. Разглеждането на искане за предоговаряне на кредит пък върви от 20 лв. нагоре. Очевидно трудът на банковите служители се оценява различно.

Много често исканото заплащане за част от банковите услуги пък изобщо не отговаря на реалната им стойност. Пример за това е таксата за удостоверение. На практика услугата включва издаване на лист хартия с името на клиента и наличната по сметката му сума, като информацията се взема от системата на банката. В повечето банки това струва 10 лв. Но има банки, които събират за същата услуга по 40, че дори и 60 лв. За някои по-специални документи от този тип обаче таксата скача главоломно. В ДСК издаване на удостоверение за наличие или липса на задължения, което да послужи пред друга банка, се прави срещу 45 лв. Удостоверение за състояние на портфейл в Уникредит е на цена от 40 лв. В СИБанк удостоверение за остатък по сметка по кредит пък струва 60 лв.

Има и такси, на които може би се обръща по-малко внимание, но те също носят доходи на банките. За мнозина българи кътането на пари вкъщи още е използван метод. Не става дума обаче за сериозни спестявания, които хората все пак предпочитат да държат в банките, а за събиране на монети от 1, 2 или 5 ст. Когато обаче решат да ги обменят за по-едри банкноти, те трябва да си платят за тази услуга. В Пощенска банка внасянето или обмяната на монети струва минимум 10 лв., в СИБанк - минимум 5 лв. В МКБ Юнионбанк, ако общо вноската е над 50 лв., удържат 3.5%.

Да речем пък, че сте изтеглили заплатата си кеш, но по невнимание я залеете с кафе. Тогава можете да отидете в банката и да поискате



замяна на повредените банкноти



За услугата се плаща по 1 лв. на банкнота. В СИБанк пък таксата е 1% от сумата и е минимум 10 лв.

Друга екзотична такса е за преброяване на пари - ако банкнотите не са подредени с холограмната нишка от една и съща страна. В Райфайзен банк например внасяне на банкноти, неоформени в пачки по 100 броя, по купюри еднопосочно с лицевата страна нагоре, се плаща 0.4% върху цялата сума.

И при банковите карти се срещат абсурди. Ако на клиент на Пощенска банка му се наложи да си издаде експресно кредитна карта Visa, то той ще трябва да се бръкне със 160 лв. В случай, че по невнимание картата бъде блокирана, таксата е от 15 лв. нагоре. Оригиналност лъха от тарифата на ПИБ, където пък се среща специална точка "Местни дебитни карти за скиори и сноубордисти", които явно се нуждаят от отделно обособяване на таксите.

Преди броени дни "Сега" информира, че път си е пробила още една банкова такса - тя се плаща, ако клиентът иска да получава



месечното извлечение по кредитната си карта на хартиен носител



Голяма част от трезорите, сред които Пощенска банка, Прокредит и СИБанк, вече са въвели новото облагане, като то се движи между 1 и 2 лв. От 1 април и клиентите на ПИБ ще плащат по левче за листа банкова информация. А макар банките да рекламират електронните си услуги като безплатни, оказва се, че това не е съвсем вярно. В тарифата на Уникредит например пише, че в таксата от 2.50 лв. за поддържане на разплащателна сметка се включва месечното извлечение по електронна поща. Ако клиентът държи данните му да пристигат на хартия, то таксата става 5 лв. Въпреки че се представят като обвързани с екологичната идея, новите такси бяха посрещнати на нож от потребителите в интернет. Много от тях коментираха парадокса, според който банките искат да спасяват дървета, като вдигат парите за хартиено извлечение, а в същото време входовете на жилищните блокове се задръстват от реклами и флайъри на новите им предложения.

Необоснованите и понякога странни такси на банките са основна причина отношението на клиентите към трезорите да става все по-негативно. Последното проучване на "Алфа Рисърч" също доказва това. Според него 72% от хората искат държавата да се намеси в икономиката, като 67% подкрепят интервенция специално във финансовите институции. Близо 2/3 от българите пък са съгласни с идеите на министъра на финансите Симеон Дянков за регулация на лихвите и таксите на трезорите. В началото на годината вицепремиерът предложи част от облагането да отпадне, да се въведе административен контрол на кредитите до 400 лв., а определянето на лихвите да се съобрази с някой от международно признатите пазарни индекси, като Юрибор например.



НА ПЕЧАЛБА

Големите разлики в пазарния дял и обема на банките в България предполага и големи вариации между техните такси. Всички обаче разчитат на приходи именно от тях, за да си осигурят не просто оцеляване, а и добра печалба. Средно за банковата система таксите и комисионите съставят 19.4% от приходите от текуща дейност. В Уникредит Булбанк облагането носи около 26% от всички приходи, в ПИБ - 25%, в Банка ДСК - 18%. В средните по големина банки, като БНП Париба, Инвестбанк и Сибанк, стойността е над 30%. По данни на БНБ през 2011 г. постъпленията на трезорите от такси и комисиони са с 30 млн. лв. повече, отколкото през 2010 г. Така общата сума за миналата година е достигнала 875 млн. лв.