Имам чувството, че съществува някакъв национален заговор да се прави непрекъснато реклама на Азис, дори когато той не я желае. От поне 7-8 години не му се налага сам да се пробутва по медиите, както правят колежките му от презряната от либералните интелектуалци чалга. Отново е в устите на всички, откакто деца от Видин танцуваха на негова песен, за да поздравят дамите от местната община за 8 март. Клипчето обиколи интернет и дори министърът на образованието Сергей Игнатов бе питан какво смята да предприеме по този повод.

Предишната голяма PR акция на Азис бе дело на сегашния премиер Бойко Борисов. През 2004 г. в качеството си на главен секретар на МВР той нареди да свалят транспаранта на певеца от площада край Паметника на Левски. Толкова се изписа и изговори за голите задни части на чалга звездата, които се мъдрели току до една от националните ни светини, толкова възмущение се изля и толкова категорични институционални мерки се предприеха, че набързо се забравиха няколко неразкрити показни убийства, станали точно по времето на дебата - на Бай Миле, Пешо Кучето, Димата Руснака и други герои на подземния свят, чиито трупове валяха тогава като узрели круши. Дали пък и сега някой не се вторачва ненужно в една незначителна случка, за да отклони вниманието от по-големи скандали? Ако нямаме намерение за кризисен PR от страна на вдигащите олелия до бога за нищо, тогава си е чиста реклама на един певец, когото превръщат в мъченик.

Как става така, че цялата страна потребява с удоволствие попфолк, около този стил музика се върти бизнес за милиони (който, надяваме се, пълни и държавната хазна), звезди от жанра подкрепят политици по избори, а в същото време се надига вълна от възмущение, когато ромчета от Видин танцуват на песен на Азис? Не е ли въпросният певец по всички екрани, не ни ли раздава акъл по всякакви въпроси - от кулинария до пластични операции и етническа толерантност? Кога сме искрени - когато го каним в токшоу в национален ефир, когато го водим на предизборен митинг или когато се възмущаваме, че децата го харесват? Нали възрастните облъчват хлапетата отвсякъде с него и им внушават, че е по-ценен от Васко Василев и Мила Георгиева? На какво да танцуват децата тогава? Как да се впишат в средата си? Ако слушат класическа музика, със сигурност ще си изпросят боя и подигравките, защото ще са бели врани.



В лицемерието на възмутените има нещо много симптоматично



Първо, трябва да се примирим, че масите харесват чалга. Лошият вкус и ниският стил винаги са доминирали във всички общества и епохи. Високото художествено майсторство е запазено за отбрани елити, които го разбират и са имали ресурси да го изучат. Не е по силите на всеки ум да смели Малер, Рахманинов и Шостакович. Някои представители на ниския стил са успели да се превърнат в класика и днес ги изучават по университетите. Вече никой не бърчи гнусливо нос, като чуе за Робърт Бърнс. Но през романтизма той си е бил поет на простолюдието. Може би и сега някои родни позьори ще се намръщят на лайтчалгата "Целувката на Ана", но ако им кажа, че е по стихове на Бърнс, преведени на български от Цветан Стоянов, сигурно веднага ще я превъзнесат.

С което не искам да намекна, че Азис има някакви шансове да се превърне в класика, най-малкото защото почти си няма оригинална песен, а кара на "заемки" на чужди интелектуални продукти. Само казвам, че ниският стил не може да бъде преследван, обругаван и забраняван. Хората с лош вкус също имат право на пристрастия и предпочитания. Ориенталските трели сами по себе си не правят един художествен продукт лош. Аз лично имам много против звезди еднодневки, които пеят на английски произведения, нямащи нищо общо с изкуството. Дразни ме и кънтри музиката, към чиито изпълнители в САЩ се отнасят като към нашите чалгаджии. Но не мога да тръгна на война с това и разбирам, че щом си съществува, значи някой има нужда от него и го купува.

Изключително адекватно отговори просветният министър Сергей Игнатов на въпроса какво смята да предприеме след чалга танца във видинската община: "Този изпълнител забранен ли е от някакъв орган, разпространението на тази музика забранено ли е, например от СЕМ?" Една евентуална забрана на чалгата лично мен ще ме спаси от огромните дози лош вкус, които ме тровят от всеки ъгъл повече от индустриалния смог и оловните изпарения на колите. Но така не се насажда изтънчена култура.

Възмущението на будните граждани срещу детския танц на песента на Азис силно напомня кръстоносния поход на благочестивите лицемерно-набожни съпруги от американската Национална родитело-учителска асоциация срещу рока и попа през 80-те години на миналия век в САЩ. Дамите са предвождани от жената на Ал Гор - Типър, която се уплашила от песен на Принс и се загрижила децата й да не бъдат изложени на сексуалните му внушения. И започва едно писане на писма до музикалните лейбъли, едни молби за забрана на изпълнители като Синди Лопър, Мадона, "Джудас Прийст", Франк Запа. Следват изслушвания пред сенатска комисия и страшен обществен шум. Кампанията като цяло се проваля, успява да издейства само стикерите Parental Advisory ("Препоръчителен родителски контрол") върху дисковете с повече мръсни думи и насилие. Но пък помага на подгонените музиканти да станат още по-големи звезди.

И в родната най-нова история имаме подобна случка с албума на "Хиподил" от 1998 г. - "Надървени въглища", който бе забранен от тогавашното Министерство на културата, а групата бе подведена под отговорност за разпространение на порнография.



Което направи музикантите още по-популярни и обичани



Въпреки този единичен PR жест към "Хиподил" лицемерните интелектуалци и държавните институции определено имат афинитет към рекламиране на Азис. Подозирам ги, че все се целят уж с омраза в най-популярния чалгаджия, за да посветят малко с отразена от него светлина.

Не виждам нищо възмутително, че едни циганчета са танцували на музика, изпята от друг успял циганин. (И казвам "циганин" и "циганчета" с най-голяма симпатия, както казвам цигански романси, циганката Кармен и "Цигански барон".) Ако питате мен, най-добре на тези деца да им стане учителка по музика Софи Маринова. Да видим от кого ще научат повече - от нея или от някоя скумрия, която ги тероризира с Рахманинов. Да поканят и Азис да изнася открити уроци - поне ще видят човек от своя етнос, който се вози в лимузини и печели много пари с труда си, не от измами и кражби.

А най-симптоматично в случката е прехвърлянето на отговорността за цялото възпитание на децата върху училището. Личностите се оформят в семейството. С достатъчен родителски контрол нищо в училището не може да повреди децата. Нито чалга, нито лошо преподаване, нито демотивирани учители. Не е ли най-разумно да се намерят лостовете на учениците, с които най-лесно им се въздейства, а не да им се привнасят външни - макар и обществено одобрени - методи за въздействие? Азис е много по-добър ролеви модел за ромчетата от Видин, отколкото е Хенри Форд. Защото с Азис те могат да се идентифицират и да поискат да успеят като него.

А на възмутените от случката във Видин искам да напомня един факт, който те изпускат покрай стремежа си да се правят на висококултурни. Ромчета са поздравили общинските служителки за Осми март. Те вече знаят какво олицетворява този ден. Така се увеличава вероятността повечето от тях да спрат да разглеждат жената като инкубатор, заработващ социални помощи за цялото семейство, и да стигнат до мисълта, че тя има право на образование, реализация и достойнство. Вместо да ги похвалите за това, вие се възмущавате, че танцуват под музиката на един успял циганин.