Нещата в ДПС не вървят на добре, щом като в кърджалийската структура на движението започнаха да сравняват методите на лидера си с тези на Муамар Кадафи. А щом родопският град заклокочи, добро не чака Ахмед Доган. Този човек, който се има за сложно съчетание от божество, султан, хидроексперт, ценител на женската прелест, незаобиколим фактор и неизбежен коалиционен партньор.

Два факса и неспирната демонстрация на пренебрежение към мнението на околните са на път да взривят 22-годишния мир в движението. Без преувеличение, защото този път става дума за Кърджали - запазената марка на лидера, където се оглеждаше като във водно огледало моделът на партийното му управление. Където дори лек бриз не набраздяваше изображението.

Едва ли фактът, че четирима членове на общинското ръководство на ДПС са били изритани без предупреждение, с помощта на два факса, е



повод за обсада на Боянския сарай



Сигурно не е и първият случай на отношението на Доган към хората му. Помните ли как преди години от листите за парламент бяха махнати Емел Етем и Рамадан Аталай? Без обяснения и пак с факс. Но по-късно "грешката" бе поправена и двамата влязоха в схемата, а вината за "недоразумението" бе тропосана на тогавашния заместник на Доган - Осман Октай. Въпреки че всички са наясно кой дава благословията за листите. Вярно, Етем и Аталай не са от калибъра на сегашните отстранени Бахар Палова, Ехлиман Чобан, Веляйтин Вели и Юсеин Раим. Двамата спешно се преориентираха, успяха да влязат под кожата на лидера си и продължават да са сред обгрижваните. Емел получи министерски пост в правителството на тройната коалиция, а на Рамадан бе поверена възловата енергийна комисия. А в случая "Кърджали" става дума за обикновени хора, върху чиито плещи се крепи партията на местно ниво. Хора, за които Боянският сарай е също толкова недостъпен, колкото и за обикновения човек без политически пристрастия.

По правило Доган обича да се обгражда с определен кръг, който от време на време освежава с нови попълнения. Печелившата му тактика винаги е била да осигури здравословна храна за всички, а дръзналите да му се противопоставят си отиваха безславно. Последните получаваха своите два-три дни слава и толкова. За останалите от вътрешния кръг обаче грижата оставаше. Ахмед Доган е цар в преразпределянето на алтернативни финансови потоци, дори когато ДПС не е на власт. За едни осигуряваше безнаказаност, за други - дребни или по-апетитни постове, за трети - невидими обвързаности, които ги правят част от политическата игра, макар че движението не е на власт. И всички си траеха.

Случаят с Кърджали обаче е по-особен. Там Хасан Азис е трети мандат кмет и успя да се помири дори с най-върлите противници на движението.



Харесват го и свои, и чужди



заради това, че успя да разчупи формулата за политическа закостенялост, от която страдат 90% от управленците на движението. Млад и образован е и знае как да постигне целта си. Местният партиен патриотизъм също не е за пренебрегване. Да махнеш Азис от председателското място на общинското ДПС, да му натрапиш за шеф на общинския съвет човек като Раиф Мустафа, известен с висящата си присъда за участие в корупционна схема, който при това за малко не бе наложен от Доган за кандидат-кмет на града, е не само обидно. То е непростимо. Миналото на Раиф Мустафа в Държавна сигурност е последна грижа в случая. По тази логика никой от ръководството на движението не трябваше да остане. Но този човек започна да налага свой тертип на управление, да слага свои хора на ключови места и да коли и беси на местно ниво. И всичко това с очевидната благословия свише. А какво ще се случи при номинациите за депутати догодина, само можем да гадаем. Сегашното разместване просто е лека загрявка за предстоящата генерална репетиция.

Прави са отстранените с двата факса. Само като си помислят, че толкова години се бъхтат за просперитета на ДПС в града емблема, толкова усилия, хвърлени на вятъра, да обезвредят привържениците на Милко Бакдасаров и местното БСП и накрая някакъв Раиф Мустафа да им дръпне килимчето баш преди депутатските избори... С появата си този човек разцепи структурата и вся разкол. А чрез него Доган показа, че не му пука за никого и нищо, стига да не му развалят рахатлъка. Сега обаче спокойствието му може и да бъде нарушено, защото ще му се наложи да напусне дебелите зидове на Боянския сарай, за да се срещне с електората. От дома на "Стар Беловодски път"



няма как да се правят избори



Известно е - всичко започва от Кърджали. Ако досега местните му прощаваха нахалството да се гаври с хонорара си от 1.5 млн. евро, ако преглъщаха желанието му да си купи ракета и всякакви други глезотии, докато те се чудеха откъде да намерят пари за тютюнопроизводителите, сега ще му се наложи да обяснява далеч по-маловажни неща - например какво наложи да разцепи една силна като юмрука на Багата местна организация, за да удовлетвори прищевките на човек от близкото си обкръжение. А дали Раиф Мустафа може да му донесе необходимия брой гласове, че да спечели с внушително мнозинство крепостта? Ще кажете какво ни пука за кърджалийските драми на ДПС. Не ни пука, но нали всичко за Доган започва от там. Дори и слизането му от политическата сцена. Загуби ли там, загубен е и той.