За десетия пореден премиер от началото на прехода (без да броим служебните) политиката е преди всичко шоу. При това доминирано от любимия му вид медия: телевизията. На телевизионните изяви са подчинени дневният ред на правителството и на неговия Единоначалник; графикът на пътуванията; денонощният цикъл (ставане, работа, хобита, сън). Чрез ефира премиерът общува с народа, произнася серийни монолози, разгромява опоненти (включително с лично включване по телефона в протичащи дискусии). Телевизионните камери го съпровождат из цялата страна; пъргави журналисти оповестяват предстоящи посещения, следят ги онлайн и ги интерпретират според зададения пиар сценарий.

В ползването на този нов жанр България задминава дори САЩ, където преди десетилетия се родиха и наложиха като мода политико-телевизионните спектакли. Напредъкът нямаше да се случи, ако на авансцената не беше застанал подходящ изпълнител: премиерът Бойко Борисов. Продължаващият със седмици спектакъл на открито в родопския минен басейн е поредното и най-убедително доказателство за дарбата на този самороден талант. Нямам предвид чисто артистичните изпълнения, а уникалното умение на Бойко Борисов да се превъплъщава в онзи образ/герой, който най-много се харесва на публиката.



Бойко като Путин



Преди няколко години "Уолстрийт джърнъл" публикува любопитна статия за сблъсъка на Владимир Путин с олигарха Олег Дерипаска. Поводът беше протест на работници от фабрика на олигарха, предизвикан от неиздължени заплати. Американската медия описа как Путин реши спора буквално за часове - отиде лично на място - от Москва до Пичайлово (край Санкт Петербург); извика Дерипаска в собственото му предприятие, за да даде обяснение за ролята си в провокирането на социален конфликт, който срива репутацията на държавата и лично на премиера; после заяви на застиналия в раболепна поза мултимилиардер, че ако работниците не получат парите незабавно, щял да го смачка като... хлебарка. За броени часове проблемът е решен.

Да ви напомня с нещо този епизод за случката в Мадан? В маниера на поведение сходството е поразително. Както и в аргументите - те се базират на безпардонна заплаха. Само че Бойко не употреби зоометафори, а си послужи с изрази от борческия жаргон (предложи на собственика на ГОРУБСО-Мадан Валентин Захариев да се появят заедно пред разгневените работници, заявявайки, че лично той щял да издържи повече на бой заради по-големите си габарити и дългия тренинг).

Останалото е известно. Медиите го показаха, преразказаха, украсиха. За часове цяла България научи за поредния подвиг на Бойко Борисов, а в Мадан го посрещнаха с хляб и сол като Спасител!



Бойко като Батман



Заимствам сравнението от един синдикалист, участник в конфликта. Когато го запитах защо не някой от заслужилите синдикални лидери, а премиерът беше коронясан като Спасител, отговорът беше: "От първия до двадесет и третия ден на протеста миньорите повтаряха: "Искаме Бойко!" После добави: "Щом сме я докарали дотам, че нищо в държавата не се решава без неговото лично участие, ние какво да правим?!".

Синдикалните централи, след като бяха организирали и водили триседмичното гражданско неподчинение, след като успяха да приковат общественото внимание към драмата в Мадан, направиха пауза и предоставиха терена на българския Батман. Той пристигна и за разлика от автентичния герой не носеше маска. Застанал с открито лице пред камерите, направи кратко обръщение към местната и националната аудитория. От казаното стана ясно, че е извършил не един, а три подвига (при това, без да му е било работа!): първо, наредил на виновния (алчен и некадърен като мениджър) собственик да си прехвърли фирмата на друг, лично посочен от премиера; второ, разпоредил да се отворят банките в почивен ден и да се напълнят кредитните карти на работниците; трето, осигурил е "светло бъдеще" за целия минен басейн.

Виждаме, че тук се съвместяват няколко роли: на правораздавател; на банков мениджър; на чудотворец. Междувременно е изпълнена още една, второстепенна роля: на синдикален лидер, който е съобщил на работниците, че тяхната акция "Гражданско неподчинение" е завършила с победа. С което е мотивирал следващите в надигащата се вълна от протести: металурзите от ОЦК в Кърджали. Часове по-късно и там окупираха улиците....



Бойко като... себе си



Сравненията, които си позволих да направя по-горе, имат условен характер. Българският премиер няма властта и опита на своя старши партньор от Москва; нито пък е канен (засега) да участва в суперпродукции на Холивуд. Но специалното участие в медийно-политическия спектакъл по сценарий, написан точно за него, оставя трайни и неподправени впечатления у зрителите. Ясно е, че предизборната кампания за нов парламент вече започна. Репетициите на живо приключиха. Имам предвид личното участие на премиера в спасителните акции при бедствието в Бисер (Хасковско); благородния жест при посещението в Кюстендил, когато дари общината със златни имоти. След Мадан и Кърджали премиерът ще е готов и за предсрочни избори, т.е. за едно черезвичайно политическо събитие.

Ясно е, че тъкмо в извънредните ситуации и груповите сблъсъци той е най-силен. Доказателство за това е фактът, че ребусът с препродажбите и неизгодните концесии в ГОРУБСО са тръгнали още от времето на Иван Костов, продължили са при Симеон Сакскобургготски, натъкмявани са при Сергей Станишев. Но нито един от предшествениците на сегашния премиер не намери куража, докато беше на власт, да отиде лично на среща с губещите: миньорите, техните семейства и общинските власти. И днес мълчат гузно, въпреки че са в опозиция (което по дефиниция предполага да коментират и критикуват действията на изпълнителната власт).

В родопското си турне Бойко се прояви не само като реактивен политик, но и като блестящ шоумен (качество, с което превъзхожда всички споменати лидери). Затова няма да е изненада, ако след предстоящите избори заяви с осанка на шампион: "Бил съм ги преди, бих ги и сега - за седми пореден път!". Защото удоволствието от победата, публичната наслада от нея са най-висшата награда за един харизматичен лидер, движен от своето Супер-Его, обгрижван от медиите и харесван от простия народ.



Какво остана скрито от погледа на зрителите след родопската премиера?



- историята на приватизационните и концесионните сделки, и по-конкретно - личното участие на известни и неизвестни брокери и посредници (част от тях - приближени на премиера, или видни фигури в десни партии, посестрими на ГЕРБ);

- бездействието на прокуратурата и мекушавите акции на данъчните служби и инспекциите по труда в периода преди десанта на премиера;

- показната рокада, която премиерът направи при заместването на бившия с новия собственик на фирмата, експлоатираща мината в Мадан (тук интригуващият въпрос: как ще реагира на този ход Ахмед Доган, доколкото ГОРУБСО и ОЦК имат стратегическо значение за политико-икономическия контрол над целия родопски регион и над мюсюлманското население).

Апропо, ако прозренията на някои коментатори, че Борисов провежда стратегическа акция за преразпределение на бизнеса и богатствата на българските олигарси, се окажат верни, турнето в Родопите ще има продължение. Обръщам внимание на това обстоятелство, защото и тук съзирам една метаморфоза, частично заимствана от Путин: генерална атака срещу олигархичната прослойка, предприета от руския лидер в навечерието на президентските избори (виж по-подробно по тази тема в блога: http://www.kpetkov.eu).