"Моето мнение е, ако може да се подразбере - който влезе там, да си носи последствията, каквито и да са те. Без да го казвам на глас, съм готов, ако влезе в парламента, да го подкрепя, това е ми е виждането". Това само преди дни обяви премиерът Бойко Борисов на въпрос как да се овладее развилнялата се престъпност, при която са убивани възрастни мъже за 10 лв. и шише ракия, а пък възрастни жени са изнасилвани от изверги по селата.

По този начин официално самопризналият се като популист министър-председател, вместо да каже как ще се усмири разрастващия се бандитизъм, за пореден път пусна в публичното пространство темата и тезата



да се разшири рязко кръга на неизбежната отбрана



Той на няколко пъти подчерта, че е на страната на неприкосновената частна собственост и е "за" употребата на всичко възможно от гражданите, които са станали обект на нападение в дома им.

Като си припомни, че е бил бивш главен секретар на МВР и има опит в тези неща, той обясни, че нападателите нахлували в домовете подготвени, а реакцията на жертвите, които са обект на нападението, била по-забавена, защото се отпускали пред телевизора и бдителността им е в пъти по-занижена. Според министър-председателя евентуално законодателство в тази посока нямало да създаде предпоставки за превратно тълкуване и да се стигне до прикриване на умишлени убийства зад т.нар. "неизбежна защита". И даде за пример американското законодателство, което е известно като



най-либерално по отношение използването на оръжие и



неизбежната отбрана при защита на личността и собствеността.

И така една брадясала за българското наказателно законодателство дискусия пламна отново и с пълна сила. След вечната тема за и против смъртното наказание това е вторият проблем, който често и остро се поставя. И докато за разстрела чрез присъда като че ли вече няма връщане назад, то спорът около неизбежната отбрана и особено за това в кои случаи може и трябва да се прилагат нейните оневинителни норми, остава жив. И създава чудесни възможности за популистки упражнения и за измиване на ръцете при лошо управление и пълно несправяне с престъпността.

А това е много в среда, при която хората са обирани по няколко пъти, но кражбите не са разкрити и нищо не им е възстановено, няма правосъдие, хиляди са неразкритите престъпления. Дори и крадците да са хванати, се разхождат неосъдени на свобода и пак крадат. А полицията е безсилна - специално в разкриването на домовите кражби, на въоръжените грабежи, на нападенията над възрастни хора по селата или на жени по улици и паркове.

И хората ще са прави в своето усещане за пълна липса на справедливост. Само за миналата година има над 50 000 неразкрити престъпления - основно домови кражби. И така е години наред. За



2 години се натрупват над 100 000 неразкрити престъпления,



за 5 години - 250 000, а за 10 години - 500 000. За значителна част от тях изтичат давностни срокове. Преди това всичко отива в папка "Неизвестен извършител".

От друга страна, и разкритите трудно се докарват до присъда - има хора, основно крадци, които са на свобода с по 20-30-40, че и по 60 предварителни производства. И всеки се пита какво точно правят и чакат МВР, прокуратура и съд? Цивилизацията предполага правораздаването да се върши от държавата чрез нейните органи - от полицията, следствието, прокуратурата и накрая съда. Но понякога същата тази държава чрез други свои институции - като парламента например, се отказва да прави това в определени случаи. Неизбежната отбрана е един от тях.

Защото според Наказателния кодекс не се считат за престъпления каквито и да е действия, включително и причиняването на смърт, когато се защитават от "непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго". Законът казва, че нанесените вреди трябва да са в "рамките на необходимите предели". Както и че превишаване на тези предели има, "когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението".

И тук някъде започват тълкуванията, съдебната практика, четенето по доста противоречив начин на законите и живота

Независимо от това българският законодател е сравнително либерален и разрешава дадено лице да не бъде съдено, дори и ако тези необходими предели са надскочени. Още от 1982 г. в НК има например дори текст, според който не се наказва лице, "когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение".

През 1997 г. депутатите



записаха в НК и още няколко хипотези за ненаказване



Предвидено бе, че независимо от характера и опасността на защита няма превишаване на пределите на неизбежната отбрана, ако:

1. нападението е от две или повече лица;

2. нападателят е въоръжен;

3. нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище;

4. нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;

5. нападението е извършено нощем;

6. нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

С решение на Конституционния съд от същата година обаче с различни мотиви бяха обявени за противоречащи на основния закон и отменени точките 1,2,4,5. И в кодекса останаха случаите, когато нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище или пък не е могло да бъде отблъснато по друг начин. Както и вече споменатите уплаха или смущение. Нещо, което обаче не означава, че съдът не може да освободи от наказателна отговорност лице, което примерно се е защитило от нападението на трима или четирима пияни. Напротив. Просто обаче това не е задължително условие и е оставено на преценката на съда. Защото животът предлага какви ли не хипотези и обърквания.

Всъщност трябва да се отбележи, че КС бе на път да обяви за противоречаща на основния закон дори и хипотезата за проникването в жилището. Гласовете на 12-членния КС обаче се разделиха точно на две - 6 на 6. А за да се вземе решение, трябват 7. Така тази норма остана и действа и в момента. Или иначе казано,



това, което Борисов щял да слага в закона, на практика го има в него



По онова време шестима съдии защитаваха тезата, че има достатъчно варианти на проникване в жилище, включително заплахи, изтезания, които да аргументират възможността за отнемане на живот. Както и че неприкосновеността на жилището е също много силен принцип. Те даваха пример с чл. 35 от Наказателния кодекс на щата Ню Йорк, според който "защитата е правомерна и няма явно несъответствие с нападението, ако нападателят е убит в дома на отбраняващия се, посягайки на неприкосновеността на жилището му, на неговата личност или имущество". Други 6 съдии обаче обосноваваха тезата, че необходимите предели са много важен признак и като се допуска възможността да се убива при всяко проникване в жилището, може да се стигне и до крайности. И че се създава опасност от саморазправа и частно правосъдие. И че хора с много пари може да злоупотребяват хладнокръвно с правото на неизбежна отбрана, убивайки заради дреболии. Каквито случаи не липсват в България.

Надделя обаче първата теза и въпросният текст остана. И в момента е валидно правилото, че няма наказателна отговорност, ако някой се е защитил от нападение от лице,



проникнало с взлом или насилие в жилището му



Затова и наистина звучат странно и повече от популистко изявленията на Борисов и на други фактори от ръководената от него партия, които били готови да променят законите. Първо, очевидно това не се налага и сегашните правила дават достатъчно възможности - едновременно като защита за нападнатия, но и за преграда пред убиването заради самото убиване. И второ, очевидно ще трябват промени в конституцията, ако се иска радикална промяна. И при двете хипотези си е действително най-лошото и обидно за цялото общество свирене на тънката обществена струна. И то точно от лицата, които трябва да защитават здравето, живота и имуществото на хората. Къде останаха заклинанията за справяне на тази власт с престъпността? Къде останаха обещанията за повече полиция по селата?

И как така над 100 000 полицаи, оперативни, подслушвачи, министри, чиновници, както и магистрати, партийци и какви ли още не, харчещи няколко милиарда от бюджета, не могат да се справят.

И се отнасят с презрение към гражданите. До степен да ги насъскват да се избиват.