Регионалните диспропорции и обезлюдяването са стар европейски проблем. Хората мигрират към големите градове, в малките селища поддържането на социални услуги престава да е финансово целесъобразно. Водещ елемент на демографската политика винаги е образованието. Някъде се закриват училища, а спестените средства се инвестират в по-качествен образователен продукт. Другаде школата се запазват, за да задържат край себе си население. Всичко това неминуемо е съпроводено със социални напрежения. Трудно може да се говори за единна европейска демографска политика, затова протестите се проявяват различно, а и правителствените действия постигат разнопосочни резултати. Но е хубаво да знаем чуждия опит в последните десетилетия.

Най-последователна политика срещу обезлюдяването прилага шотландското правителство. Тя е продиктувана предимно от стремеж за запазване на местния бит и традиции ( в повечето случаи в Европа на протекционизъм са подложени общности, заплашени от асимилиране). През 1999 г. шотландците получиха от правителството на Тони Блеър широка автономия. Те прекратиха затварянето на малките селски училища. Но това не стана веднага,



случи се на принципа "проба-грешка"



Около един милион от общо 5.1 милиона шотландци живеят в селски райони, тази част от народа се разраства. Между 2001 и 2006 г. населението на Шотландия се увеличи с 1%. За сравнение нарастването на населението в областите, които са класифицирани като отдалечени селски райони, бе 4%. В достъпните селски области (села близо до градовете) ръстът стигна 6,3%. В градските райони увеличението бе само 0.1%. През този период селските райони печелеха население, но младите хора напускаха, което се отразяваше зле на възрастовата структура - оставаха застаряващи жители. Така въпреки демографския ръст в селските райони започнаха да се закриват училища. Това пък от своя страна засили процеса на депопулация. Най-засегнати бяха регионите с преобладаващо келтскоезично население, представляващо живия носител на шотландските традиции и култура.

Някъде около 2006 г. съдбата на едно малко училище прикова вниманието на всички шотландци. Въпреки че получава един от най-добрите доклади за работата на началните училища, школото в село Уеясаунд, намиращо се в остров Унст, част от Шетландските острови, е било пред закриване. Местните хора протестират, а шотландското правителство се вслушва и подготвя специален закон за селските училища. Той влиза в сила през 2008 г.

Законът въвежда термин "селски училища" според класификация на районите в страната. Оказва се, че в отдалечените селски населени места с население по-малко от 3000 души и ситуирани на повече от 60 минути път с автомобил от най-близкия град с поне 10 000 души население са разположени 38% от училищата. 89% от тях са в планински или островни райони. От тях 179 са с от 1 до 25 деца (25%), 210 са с от 26 до 50 деца (30%), 143 са с от 51 до 75 деца (20%), 118 са с от 76 до 100 деца (17%), 54 са с от 101 до 120 деца (8%). За всички тях правителството на Шотландия решава, че са държавен приоритет и затварянето им ще се случи само ако в населеното място в продължение на 3 последователни години няма нито едно дете, постъпило в клас.

Резултатите са изключителни. Само за 2 години, от 2008 г. до 2010 г., броят на постоянно емигриращите млади хора от селата спада с повече от 30%. Движението на населението продължава да е динамично, но емиграцията започва да отстъпва за сметка на сезонния гурбет. Най-важното е, че семействата на трудовите мигранти остават по родните им места.

Подобна практика има и Франция, но случаят е доста по-любопитен. Там борбата за запазване на селските училища се води не от държавата, а от частна културно-просветна организация, и то точно срещу държавата. В Бретан, келтскоезичен френски регион, в началото на 70-те години миграционните процеси довеждат до обезлюдяване на цели общини. Френското правителство започва да закрива училища едно след друго, а децата се пренасочват към по-големите общински центрове, които са френскоезични. Заплахата от бърза асимилация на бретонските деца принуждава местните жители да се организират и така се създава организацията "Диван". Първото нейно училище е създадено от няколко родители през 1977 г. в село Лампол Плюдалмезо близо до Брест. То е последвано от пълно начално училище през 1980 г., първия колеж в 1988 и първия лицей в 1994 г. През 2008 г. училищата в "Диван" честват своята 30-годишнина. Пасивната съпротива на централното френско правителство обаче е доста ефективна. Едва 1.5% от бретонските деца, или 3528 ученици, през 2012 г. посещават малките селски училища на "Диван". Тенденцията е



колкото е по-малко селото, толкова повече деца



да посещават бретонското училище. Гърция има по-диференцирана политика. Въпреки че в нея се допуска съществуването на училища дори и с по три деца, практиката на администрацията е доста избирателна. Решението къде и как да се поддържа малко селско училище е плод на съвместно заседание на министъра на образованието и религията и министъра на финансите. През годините, последвали големия гръцки емиграционен поток след падането на военната хунта през 1974 г., малките училища се запазват в гръкоезичните региони. Там, където доминират малцинствата, се допускат само безплатни детски градини, имащи за цел по-бързата асимилация на тези малцинства. Училищата се затварят, за да може учениците и техните родители да се заселят в големите гръкоезични градски центрове. Това довежда до сериозния вътрешен регионален дисбаланс между Севера и Юга на Гърция. И до днес северните части са по-слабо развити от южните именно като следствие от тази политика.



Все още не може да говорим за обща регионална политика на ЕС,



макар и формално да има приети документи. През октомври 2006 г. Европейската комисия заяви, че може да предложи помощ на държавите членки по отношение на координацията на съществуващата демографска политика. Това обаче може да стане само по искане на държавите членки и с подкрепата на Европейския парламент. През юни 2010 г. Европейският съвет прие нова 10-годишна стратегия за повече работни места и интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж ("Европа 2020"). Тя е предпоставка за устойчиво социално развитие. Решението от 2010 г. доведе до практическо действие. Няколко региона се обединиха в групата ПАДИМА (абревиатура от английски за политики срещу обезлюдяването на планинските области). Това са областите Торино (Италия), Теруел (Испания), Даларна (Швеция), Бускеруд и Хедмарк (Норвегия). Партньорите се ангажираха в 3-годишно сътрудничество в образованието, маркетинг и икономическа диверсификация. Засега обаче организацията не е постигнала особени практически резултати.

Историята на старите членки сочи, че по отношение на обезлюдяването и небалансираното регионално развитие България не среща уникални проблеми. Това е добре за нас. Първо, защото българската власт има пред себе си чужд опит. Второ, защото хората, които си мислят, че закриването на училища води до непоправими последици, ще разберат, че не са сами - така мислят и съгражданите им от Западна Европа.