Няма смисъл да се занимаваме нито с далечното, нито с по-близкото, нито със съвсем непосредственото ни минало, ако не успяваме да извличаме поуки от това. Някой днес прави опит да повтори най-новата история на съседна Гърция на наша почва - със стопанската специализация на страната, с обилната емиграция, последвана от неконтролируема имиграция, а само доходите очевидно ще останат различни.

До 1990 г. България и Гърция бяха несравними икономически. България създаваше могъщо стопанство с разностранно производство, развиваше космически технологии, а селското ни стопанство можеше да изхрани точно три Българии. Гърция бе насочвана да гради средновековно стопанство, основано на няколко световноизвестни счупени антични зида, пране на употребявано спално бельо, дребна търговия и производство на бисквити.

От 20 години постоянно ни натрапват за пример Гърция, която изгради някакво благосъстояние за населението си с немислими външни заеми. Невежи доморасли политици ни обясняват вулгарно как цел на археологическото проучване било довеждането на туристи, та и ние да си имаме повечко за пране. Що се отнася до производството ни, то вече е подобно на гръцкото - вафли, бисквити и лютеница, вместо зехтин. Остана ни много малко време, наистина малко, само няколко летни месеца, за да се поучим поне от гръцкия опит с имигрантите. Ако не го направим, сме загубени.



* * *



Българската емиграция след 1989 г. поразително прилича на гръцката дори като абсолютни стойности. До 1980 г. около 2 милиона гърци напускат малката си бедна страна, за да търсят препитание в Германия, в САЩ и Канада, в Южна Африка, в Австралия и Нова Зеландия. Днес те са толкова здраво вкопани на новите си местожителства, че не би могло и да се мисли за връщането им назад, ще им останат още известно време само гръцките имена. А българите, които емигрираха през последните 20 години, колкото и голяма да е надеждата да се върнат в България, децата им даже не знаят български...

През 80-те и 90-те години на миналия век, отначало контролирано и държавно регулирано, започва внос на черноработници от Египет и на непрестижен среден медицински персонал от Филипините. Тези имигранти, разбира се, трябваше да запълнят оголените от мощната емиграция работни места. Същевременно започва мащабна програма за приближаване на доходите в страната до средното за напредналите вече в интеграцията си страни от Западна Европа, което трябваше да спре обезлюдяването на Пелопонес и на големи части от Северна Гърция. До това време за благоденстващи места емигрираха цели села.

Особено след създаването на Европейския съюз с неговите механизми за безмерно практически безконтролно наливане на пари с чисто политически решения, нерядко лишени от стопанска логика, в Гърция централизирано и необосновано започват да растат работните заплати, придружени от мощно разрастване на чиновническия апарат. А в добавка и едни свръхскъпи олимпийски игри през 2004 г., като похарчените назаем 6 млрд. евро едва ли някой е правил сметка да връща.

В същото време, бавно и полека, Гърция се превърна във все по-любимо място за мигрантите от Азия и Африка, а по-сетне - и от Балканите. На практика Гърция с нейното безкрайно крайбрежие и безбройни острови не може да бъде отбранявана от имигранти. Проектите за стена по границата с Турция ще затворят може би само една-единствена пробойна в надупчения като миризливо сирене гръцки кораб. Имигрантите ще нахлуват в страната, докато смятат, че това е в тяхна изгода и няма сила, която да ги спре. За преминаването на турско-гръцката граница днес има твърди тарифи, те ще се увеличат многократно за по-скъпите канали за влизане в Гърция. Това ще бъде резултатът от построяването на стената по течението на Марица, нищо друго.



* * *



Днес имигрантите задушават Гърция, изсмуквайки и без това недостатъчните й жизнени сокове. Общият брой на пришълците е неизвестен дори на гръцките власти, доста свободни пресмятания ги изчисляват на почти 3 милиона, което прави почти 30% от населението на Гърция.

Този брой едва ли е много различен от действителния. В празничен ден в Атина е пусто, открояват се само стадата улични кучета, изхранвани от Атинската община, и пълчищата имигранти, излезли да търсят храна. Доскоро в централните части на града правеха впечатление хилядите изоставени сгради, предимно такива от ХIХ в. и първата половина на ХХ в., за които е нужна скъпа реставрация.

Днес некрозата на градския организъм обхваща все по-често цели карета от сгради в централните и западните квартали на Атина. По улиците на квартал "Метаксургиу" (на изток до централната атинска гара), който от почти век е център на културния живот в града, са налягали наркомани, които поглъщат и си вливат това, което са решили, посред бял ден, на открито, напълно необезпокоявани. В горещи дни миризмата е ужасяваща. Театрите, галериите и музикалните клубове затварят един след друг, а цените на жилищата гонят тези в Габрово, и пак няма купувачи.

Миналата есен на юг от площад "Омония" в късните вечерни часове имигранти убиха етнически грък заради дребна сума пари. Спокойната и сигурна атмосфера в града, пазена зорко от хиляди въоръжени с къси автомати служители на реда, вече е в историята. Ако замръкнете на Омония, в околните заведения ще ви посъветват да оставите романтичната разходка до Акропола за светлата част на деня задължително.

Имигрантите в Гърция са в по-голямата си част предимно млади мъже, жените са в пъти по-малко, напълно неприспособими са, неспособни са да се интегрират, хващат се на работа само в краен случай и по изключение, поне в големите градове. Казват, че значителна част от тях работят все пак в селското стопанство. Министерството на здравеопазването ги лекува безплатно в микробуси, в които всекидневно дежурят по двама лекари с различна специалност. Често им организират раздаване на храна. В останалото време имигрантите продават незаконно внесени контрабандно стоки направо върху чаршаф на улицата или върху дървени подноси. При появата на полицаи свиват стоката в бохчите или хлопват капаците на подносите, бягството е задължително.



* * *



Дори безумно ниските ни доходи не са толкова страшни, колкото предвижданото влизане на България в Шенгенската зона. Най-малко у нас има кой да спре пълчищата азиатски и африкански бежанци. Дори още днес софийските улици между Халите и Централна гара са всекидневно изпълнени с мургави, неговорещи български имигранти, търсещи храна и някоя и друга незаконна далавера. Ако някога все пак ни набутат в Шенген, милиони имигранти ще се добавят към все по-агресивните ни местни цигански маси, както и към хлъзгавите като подводни пясъци български турци и българомохамедани. Запомнете лицата от изображенията тук, много скоро точно тях може да срещнете и у нас как слагат край на крехката стабилност в големите български градове.



Лица



Ибрахим е от Ирак, 34-годишен професионален нелегален имигрант, говори без акцент руски и френски. С надежда за по-добър живот е работил дълго в Турция, в Киев, в Москва, в Хамбург, навсякъде се е женил по веднъж. Няколко месеца преживява в български "затвор". Твърди на чист български, че е "много лошо в България, полицаите бият за всичко." Спи в изоставени сгради в центъра на Атина, като сменя обиталищата си през две-три нощи. Преживява с просия и с всекидневен преглед на съдържанието на контейнерите за боклук, понеже "няма работа за мъже, вече нищо не се строи". От тази си трудова деятелност си докарва около 250 евро месечно, без да си дава никакъв зор. На външен вид не би могъл да повдигне дори торба цимент. Преминал нелегално през турско-гръцката граница срещу такса от 120 евро. Търси заветните 500 евро, за да се измъкне от Гърция.

Ахмед е от Египет, 21-годишен транжор на месо, със съвсем разбираем френски от гимназията в Александрия. Не се двоуми да разтваря портфейла си, за да покаже, че няма нито един цент. За последните 2 години, откакто е в Атина, е работил само веднъж в арабска месарница, която вече е фалирала. Предпочита да прекарва деня около централния атински пазар, за да е близо до храната. С готовност заговаря всякакви чужденци, като предлага да превежда при пазаруване и разглеждане на забележителностите. Преминал с група от 16 души турско-гръцката граница срещу 100 евро. Мечтае за 300 евро, с които да напусне Гърция.

Моник е от Сомалия, 16-годишна (изглежда на 30, но кой знае). В Гърция е от есента на миналата година, след като пресича Марица срещу 200 евро. Работи на булевард "3 септември" в близост до пл. "Омония", както и повечето й чернокожи посестрими. Сутеньорът й е албанец. Справя се по малко с доста езици, срещу едно кафе на крак с готовност отговаря на всякакви въпроси. От труда си печели твърди 1000 евро месечно, но има големи разходи, за да поддържа привлекателен външния си вид. Заветната й цел е да спести необходимата сума, за да дойде в България или Румъния, когато сутеньорът й я освободи. Страхува се от зимата и снега, други притеснения няма.