След поредната рокада в правителството изглежда все по-безинтересно как ГЕРБ ще завърши мандата си. Ясно е, че криво-ляво ще избутат до края със или без нови смени на министри, но с плавен спад на доверието, гасене на постоянни пожари, като протестите на миньорите в Мадан, и без някакви съществени реформи. Оттук нататък който и министър да бъде сменен, ще изглежда някак по-логично. Поне половината от хората в кабинета и високия етаж на администрацията има заради какво да бъдат махнати. Любопитно е какви нови трикове ще измисли премиерът, за да се показва целият в бяло, както се получи при досегашните кабинетни промени или при операцията с връщането на бонусите. Също като емира на Катар - целият в бяло, макар и малко неглиже, с черни чехли на бос крак. По принцип за Борисов може да се кажат много добри неща, но останалите са по-интересни.

По-съществено е какво идва след ГЕРБ. Изгледите да спечелят убедително изборите догодина и да съставят сами правителство са нереалистични. В края на третата година от мандата оправданията с Тройната коалиция стават все по-неубедителни дори и за най-възторжените привърженици на това управление. Оправданията със световната криза също. Парите от фискалния резерв са похарчени и ще се наложи държавата да тегли заеми. Така един от основните козове на управленската гордост - фискалната дисциплина, вече е проигран. Сетиха се, че Сребърният фонд трябва да се управлява по-добре, когато другите пари свършиха. Ясно е, че правителството ще похарчи част от парите с обещанието да ги върне с лихва, но задължението ще остане за някое следващо правителство.

Според Марк Твен, ако хванеш котка за опашката, ще научиш неща, които не би могъл да научиш по друг начин. Произведеният и готов за транспортиране атомен реактор за АЕЦ "Белене" е котка, която правителството вече държи за опашката. Не е ясно как ще се развият събитията нататък, но според някои прогнози от цялата работа, ако не друго, може да излезе сюжет за комедиен сериал. Или трагичен.

Провлаченият от години и внезапно пробуден спор с Румъния за част от икономическата зона в Черно море показа непохватността на българската дипломация. Уж въпросите са чисто технически, а вместо експерти се изказват политици, при това на най-високо държавно ниво.



ГЕРБ изглежда твърде херметична организация



и решенията там явно се вземат в тесен кръг. Между другото прави впечатление, че откакто това правителство е на власт, няма гангстерски войни и улични убийства. Застрелването на един от обвиняемите по делото "Наглите" преди няколко дни изглежда по-скоро като изключение. Засега. Дали пък причина за отсъствието на добре познатия от съвсем близкото минало криминален плурализъм не е централизирането на тази дейност? Това вероятно ще се разбере при следващото правителство, ако ГЕРБ остане в опозиция. А може и по-рано да се разбере, ако отделни кланове в партията отворят фронт помежду си, както обичайно се случва при всяко управление към края на мандата.

Въпреки очевидната неспособност на правителството да се справя с управлението, предсрочни избори са малко вероятни. Опозицията не е готова нито да ги предизвика, нито да ги спечели. Нейните лидери явно предпочитат ГЕРБ да изпие докрай горчилката на управлението и така да свърши и тяхната работа. Те само за приличие от време на време твърдят обратното, но това е по-скоро театър.

Според социологически проучвания се очертава



в бъдещия парламент да влязат четири партии -



ГЕРБ, БСП, формацията на Кунева и ДПС, като нито една няма да има мнозинство. За "Синята коалиция", РЗС и "Атака" влизането е, меко казано, съмнително. Те вече изглеждат като партии с "отпаднала необходимост", както чиновниците от военното министерство се изразяват за държавни имоти, преди да ги предложат на търг.

Какво ни чака след ГЕРБ? Възможни са различни конфигурации в управлението, без нито една да очертава стабилност. Освен това всяко коалиране предполага сериозна доза безпринципност, но това няма да е за първи път. До края на май лидерската битка в БСП би трябвало да е приключила. От обкръжението на Първанов през последните дни се чуха гласове, че "няма амбиции за пост на всяка цена". Може би не точно на всяка, но амбициите му са вън от съмнение. Ако той оглави партията, коалиция с ГЕРБ не е напълно изключена, въпреки януарската заявка, че сблъсъкът му с Борисов предстои. Прямотата в общуването с народа при единия в съчетание със задкулисното майсторство на втория обещава интересно развитие. Царят през 2005-а също се кълнеше, че няма да се коалира с БСП, но няколко седмици след това го направи. Подобен вариант изключва участието на Кунева. Тя засега държи отворени опции в ляво и в дясно, но категорично отрече възможността да управлява с ГЕРБ. В управлението обаче може да влезе ДПС. Така отново ще има тройна коалиция. Прави впечатление, че въпреки шумно огласените злоупотреби на ДПС при предишното управление нито един от лидерите на движението засега не е понесъл някакви последствия. Ако Станишев оглави БСП, коалиция с Кунева изглежда по-вероятна. Те вече веднъж са управлявали заедно. Не е изключено парче от властта да се отдели и за ДПС. Пак тройна коалиция.

В контекста на тази потенциално заплетена политическа ситуация изглежда по-разбираемо и



аварийното конструиране на нови партии



Дали то е обвързано с търсене на политически алтернативи, или е по-скоро операция за запазване на определено статукво? Самият въпрос изглежда по-важен от отговора. За някои от новите политически формации вече е ясно, че ще партнират на ГЕРБ, ако се промъкнат в парламента. За новоучредения на Благовещение дериват на "Атака" това беше публично заявено. Подтекстът в избора на датата е съвсем ясен - очаква се Светия дух да вкара партията в парламента. Но Светия дух по принцип си има други занимания.

Естествено, до изборите има достатъчно време и вероятно ще се появят нови партии - някои просто за да отклоняват гласове, други, водени от месиански амбиции или само за да участват в играта. Новоучредената ГОРД изглежда ще се развива в духа на студентското предаване "Ку-Ку" от началото на 90-те - ще предлага нестандартно и леко инфантилно политическо зрелище. Основателят Слави Бинев за Трети март бил разпратил до някои журналисти поздравителна картичка - мутра с кървава брадва. Един вид, да се разделим с миналото, смеейки се. Да, ама не е много смешно, може би защото не е докрай минало.

През февруари Мони Паси се закани да прави партия. От известно време и НДСВ леко се размърда. Вероятно и в сините редици ще има пролетно пробуждане. Между другото, за една седмица два пъти срещнах Йоло Денев в центъра на София. Беше с елегантен кадифен костюм и изглеждаше свеж и емоционално зареден, сякаш току-що беше обядвал с Тангра. Да не би пък преходът да започва отначало, при това без да е ясно дали е завършил?Явно най-интересното предстои, както обещават някои реклами. Единственото нещо, което очевидно не предстои, поне в обозримото бъдеще, е очертаването на морални граници, които българските политически елити да не прекрачват. И новите, и старите партии предлагат добре познати лица с видими и трудно заличими морални охлузвания.

Политиката, според Маркс, е изкуството да си търсиш белята, да я намериш, да си извадиш грешни изводи и да се опиташ да оправиш нещата с неправилни средства. Наистина го е казал Маркс. Гручо Маркс.