Високите цени на петрола могат да потопят света в нова рецесия, предупреди Международната агенция за енергетика (МАЕ). Разходите на водещите страни за внос на петрол ще скочат до 1.5 трлн. долара тази година, а най-уязвим е Европейският съюз, като скъпото черно злато вече измества дълговата криза и се превръща в основен проблем. Само тази година съюзът ще отдели 520 млрд. долара за внос на нефт, при 472 млрд. долара година по-рано. Това е 2.8% от брутния вътрешен продукт (БВП) на 27-те държави членки, при 1.7% от БВП за периода 2000-2010 г.

Естествено,



по-скъпият петрол бърка по-дълбоко в джоба



на средностатистическия европеец. Домакинствата ще харчат средно по 11% от доходите си за отопление, осветление, готвене и личен транспорт през 2012 г. - при 9% през 2011 г. А за българското домакинство делът на същите тези разходи е 1.7 пъти по-голям средния за ЕС. Ако общият разход средно на човек у нас през четвъртото тримесечие на 2011 г. е бил 993 лева, а разходите за отопление, осветление, готвене и личен транспорт са били 15.3% от него, или 152 лева на човек, през 2012 г. всеки от нас ще отделя за тях повече от 1/5 от доходите си - по над 220 лв. на тримесечие.

Това е финансово бреме за българските домакинства. Проблемът е особено остър за онези 5.3 милиона българи в градовете и най-вече за 4-те милиона души в колективните жилищни сгради. Те обективно нямат друго разумно решение за отопление, освен централното топлоснабдяване и природния газ за отопление, готвене и транспорт. Битовите климатици на ток не са реална алтернатива на водното отопление заради по-високата цена на тока. Твърдите горива също не са изход за милионите градски жители - и защото силно замърсяват въздуха, и защото не могат да се използват в колективните сгради, голяма част от които нямат комини и помещения за складиране. Има и трета, финансова причина. Простата сметка показва, че цената на полезната енергия от дърва и въглища при цени от 75 лв. за кубик дърва и 280 лв. за тон бобовдолски въглища е по-висока от получаваната от природен газ. Това се дължи на 2 пъти по-ниските КПД на масовите твърдогоривни системи - около 50% от тези на газовите, а и на ниското енергийно съдържание на твърдите горива. Бобовдолските въглища например, които имат репутацията на "хубави", са с калоричност до 3100 кКал/кг, докато калоричността на 1 кубичен метър природен газ е над 8000 кКал (9.3 кВтч). Всъщност може и да не се смята - цената на топлоенергията от единствената у нас отоплителна централа на дървесни отпадъци е по-висока от цените на всички топлофикации на природен газ.



Какво следва да се направи?



Преди всичко държавата да се заеме с изпълнението на собствената си енергийна стратегия, където е записано, че до 2020 г. делът на газифицираните домакинства трябва да се повиши до 30%. В момента в ЕС 55% от домовете са газифицирани, а в България - едва 1.5%. Увеличаването на този процент с високоефективни уреди на природен газ може да доведе до над 1 милиард лева спестени разходи за енергия на домакинствата. Това е приоритет на вече приетата от Народното събрание нова енергийна стратегия. Лошото е, че бе приоритет и на предишната от 2002 г., а съществен напредък не е постигнат. Държавната "Булгартрансгаз" ЕАД все така не изпълнява задължението си да изгражда отклонения от газопреносната система - въпреки значителните си печалби.

България трябва да преразгледа и приоритетите на европейското финансиране през следващия програмен период, като се отдели подобаваща роля на енергоефективните мерки. Това означава осигуряване на повече средства както за преоборудване на инсталациите на крайните потребители, така и нова политика в областта на автомобилния транспорт. Докога хората от най-бедната страна в ЕС ще карат леките си коли с непосилно скъпи бензин и дизел? Метанът е два пъти по-евтин от нефтените горива, но наличието му не е достатъчно условие. Необходима е наистина коренно различна политика за насищането на градовете с автомобилни компресорни станции, включително и в домовете ни, както и стимулиране за собствениците на автомобили на газ.

Трябва да се преразгледа и нормативната база в областта на централното топлоснабдяване. Съществуващата уредба и безобразното й прилагане за десетина години успяха да постигнат два забележителни резултата - топлофикациите натрупаха хронични задължения от по стотици милиони, а населението бе подложено на масов тормоз - то плаща огромни сметки, без да може да контролира какво ползва, поголовно се краде топлоенергия, а междусъседските войни са ежедневие.

По-нататъшното покачване на световните цени на нефта е неизбежно. Не икономическият ни растеж, а икономическото ни оцеляване зависи от скоростта и решителността, с които държавата ще започне да ограничава крайно неблагоприятните последици от скъпия петрол.





----------------------------------------------------------

Годишни енергийни разходи на обикновено българско домакинство от трима души, което живее в жилище от 75 кв. м, по цени от март 2012 г.:

2074 лева - при използване само на природен газ за всички домакински нужди. Това включва 8 МВтч за отопление, 5 МВтч за топла вода и 4 МВтч за готвене по цена на природния газ 122 лева за МВтч (цената е с ДДС и с отчитане КПД на газовите уреди);

2324 лева - при централно топлоснабдяване. Включени са 13 МВтч за отопление и топла вода по цена на топлоенергията 128 лева за МВтч и 4 МВтч за готвене на ток по средна цена 165 лв. за МВтч;

2475 лева - при използване на електрически битови климатици - 6 МВтч за отопление с климатици и 9 МВтч за топла вода и готвене на ток.