Европейското изграждане продължава да фигурира в кампанията за президентските избори във Франция, където - както се случва твърде често - играе ролята на изкупителна жертва. Такъв е по-специално въпросът за политиката спрямо имиграцията.

Европа губи коренното си население и демографската ситуация е катастрофална. Заедно с това тя заема първо място сред континентите като убежище за бежанци и дом за имигранти. Европейското население се увеличава с 8 милиона души годишно и сред 502-та милиона европейци има 45 милиона чужденци, които трудно се интегрират. Кризата засилва безпокойствата на народите, подклаждани от популизма, и някои вече желаят да поставят под въпрос европейските споразумения за свободно движение.

Въпреки това в усилията да се посрещнат предизвикателствата



нищо не би било по-лошо от ренационализацията



на политиката по отношение на имиграцията. Фактите доказват като илюзорно убеждението, че държавите членки биха могли да се справят по-добре, ако сами контролират външните граници. Дълбоко погрешно е да се мисли, че междудържавното управление на имиграцията би решило по-добре проблемите с вътрешната миграция в Евросъюза. Това би посяло заразата на дълбоко разединение между народите. Европа на Робер Шуман, Европа на Де Гол и на всичките им последователи вероятно не би могла да се противопостави, погълната от изкушенията, които водят към национализма.

Инициаторите на споразуменията от Шенген (1985: Германия, Бенелюкс, Франция), които станаха вече 26, правилно решиха през 1995 г. да поверят управлението им на Европейската комисия, която е наднационална институция. Оттогава се опитват да хармонизират правото на убежище, бежанския статут и да изработят Европейски пакт за имиграцията. Необходими са още подобрения на текста и реформата не е завършила. Контролът на външните граници трябва някой ден да бъде поверен на



истински европейски граничарски орган



Държавите не бива и занапред да решават сами налагането на мерки, които водят до последици за техните партньори. Необходима е истинска солидарност със страните, изложени на натиска, идващ от трети държави. Така движението на работници в рамките на ЕС може да се урегулира по-добре и ще се засили нашата сигурност пред лицето на новите заплахи. Можем да успеем само заедно, защото е очевидно, че решенията ще бъдат намерени единствено в континентално измерение.

Да се отговори на тревогите в сферата на имиграцията, означава да се играе напълно играта на по-интегрирана и по-ефикасна Европа и ни най-малко да не се отстъпва пред екстремистите. Това е истинският начин да запазим придобитото вече реално право да пътуваме свободно от Нордкап (най-северната точка в Норвегия) до испанските Канарски острови в Атлантическия океан и в същото време да управляваме миграционните потоци, спазвайки основните права на човека. Всяко отстъпление от тази свобода ще представлява тежко поражение на европейския дух. Да живеят шенгенските споразумения!