Стотици хора са се струпали пред жилищен блок в Мадрид, скандират и носят плакати в подкрепа на някой си Ронале де ла Круз. Той, съпругата му и четирите им деца са поредните имигранти, които принудително трябва да бъдат изведени от жилището, закупено с ипотечен кредит. Де ла Круз, който от десет години живее в Испания, е загубил работата си и е спрял да плаща банковия си заем, заради което фамилията ще бъде изхвърлена от дома си. Банката го е осъдила, че не погасява задълженията си; изпратено му е съдебното решение и известие, че жилището ще бъде конфискувано. Мъжът е безработен и няма откъде да вземе сумата за поредната вноска по ипотечния кредит. Преди служителите на финансовата институция да позвънят на вратата на Ронале де ла Круз (48 г.), който се е препитавал като строител и е родом от Доминиканската република, пред дома му са се събрали шумните активисти на придобиващото все по-голяма популярност в Испания социално движение "Платформа на пострадалите от ипотеки" (Plataforma de los Afectados por la Hipoteca, или PAH). Те обикновено преговарят с банкерите с надеждата да извоюват по-приемливи условия за изпадналите в затруднения кредитополучатели.



Движението бележи сериозни успехи...



Платформата на пострадалите от ипотеки е основана през февруари 2009 г. от малка група граждани в Барселона, които си поставят за цел да накарат властите да приемат в Закона за ипотеките т.нар. право за едностранно прекратяване (dacion en pago) - получателят на ипотечен кредит да приключи кредитните си отношения с банката, без да носи отговорност за размера на непогасения кредит над стойността на обезпечението, т.е. след като банката вземе имота, кредитополучателят да бъде освободен от всякакви други плащания по заема. Испанските банки обикновено финансираха над 50% от общата стойност на имотите, които клиентите им искат да закупят, а по време на процъфтяващата икономика - дори и 100%. По време на икономическия бум най-предпочитани бяха ипотеките, които обаче не предвиждат в случай на неплатежоспособност на получателя с конфискуването на жилището да се заличи кредитът. Този вид заем бе доста по-евтин. Конфискуването на имота обаче покрива само 60% от стойността на дълга и дори и след като са се разделили с имотите си, хората трябва да платят още 40% от сумата, която са получили при взимането на заема, както и съдебни такси, възлизащи между 40 000 и 60 000 евро.

Активистите на "Платформата на пострадалите от ипотеки" започнаха да се събират на улични протести през ноември 2010 г. и подеха кампания под надслов "Спрете отнемането на жилища". Испанското "Движение на възмутените", известно още и като "15-М", се присъедини към усилията на "Платформата на пострадалите от ипотеки", в което дейна активистка е и



българката Татяна Роева



Тя живее повече от десетилетие в Мадрид със съпруга си, но остават без работа и спират да плащат вноските по ипотекирания си апартамент. След дълга битка и с подкрепата на Платформата, Роева успява да победи банката кредитор, която й опрощава лихвите по заема и с изземването на имота кредитът е заличен от регистрите.

Властите в Барселона бяха едни от първите, които се вслушаха в исканията на "Платформата на пострадалите от ипотеки" и през октомври м.г. градският съвет обяви, че сформира специална комисия, която ще разглежда всеки случай поотделно, когато става въпрос за конфискуването на недвижим имот. Държавниците в Каталуния застанаха и зад предложението в Закона за ипотеките да бъде включено правото за едностранно прекратяване на заема. Стотици други испански градове предприеха подобни действия. Регионалното правителство на Каталуния не само че изрази готовност да приеме т.нар. право за едностранно прекратяване, но и обяви, че ще обсъди възможността банките и кредитополучателите да могат да се договорят семейството да остане в жилището, като плаща наем на финансовата институция.

Банките, макар и по-плахо, също се вслушват в предложенията на "Платформата на пострадалите от ипотеки". В Мурсия например около 100 семейства са успели да договорят право за едностранно прекратяване, а хиляди са тези "щастливци" в цяла Испания. В много случаи, след като е договорена тази клауза, дългът се погасява с отнемането на недвижимия имот, а финансовата институция често се съгласява да разреши на фамилията да остане в имота срещу определен наем.



"Банките не са станали по-добри



сега, но правят това, защото ги принудихме да се погрижат за имиджа си", се казва в съобщение, разпространено от "Платформата на пострадалите от ипотеки". Големите банки в Испания като Bankia, CaixaBank SA и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria SA (BBVA) признават, че са облекчили условията по ипотеките на хората, които са засегнати тежко от икономическата криза и не могат да погасяват вноските си. От Bankia дори не скриха, че са предоговорили условията по кредитите на 100 000 свои клиенти, като половината от тях са с ипотечни кредити.

Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос внесе в парламента законопроект, който предвижда банките да опростят лихвите по ипотечните заеми на хора, които са останали без работа и не получават социални помощи. От Платформата заявиха, че "това е стъпка в правилната посока, но има още много неща, които правителството може да направи". Социалното движение призовава правителството да изкупи от банките много от конфискуваните имоти, за да настани в тях социалнослаби семейства. Засега обаче този призив остава нечут.

Платформата на пострадалите от ипотеки, която има свои клонове в над 40 испански града, всяка седмица организира срещи с хора, които изпитват трудности при плащането на вноските по ипотечните си кредити. Броят им главоломно расте заради икономическата криза, която удари Испания. Безработицата в страната е над 23% - най-високата в страна - членка на ЕС, като най-засегнати са младите хора и милионите имигранти, пристигнали на Иберийския полуостров по време на икономическия бум. Голяма част от чужденците са взели кредити, за да се сдобият с имот - условие, необходимо, за да могат да доведат в Испания цялото си семейство. Останали без работа сега, заемите се превръщат във воденичен камък за тях. От 2007 г. насам в Испания са отнети над 350 000 имота заради неплатени ипотечни заеми, като в голяма част от случаите цели семейства остават на улицата. Над 160 изземвания на недвижими имоти са били спрени от социалното движение, а Платформата преговаря с банките да отпуснат на стотици задлъжнели допълнителни заеми, за да не останат тези хора на улицата.

Това се случва, въпреки че в Испания има над 6 млн. недвижими имота, които са необитаеми и голяма част от тях са собственост на банките, отбелязва "Иберосфера". Банките пък са се сдобили с толкова много недвижими имоти, които са непродаваеми, въпреки че цената им непрекъснато пада и са ги причислени към т.нар. лоши активи. Според рейтинговата агенция "Фич" стойността на иззетите от нередовни платци имоти средно е с около 40% по-ниска от цената при отпускането на кредита.