Най-често срещаното семейство у нас е от двама души. Традиционното българско семейство с две деца вече е в историята - все повече родители избират да имат само по едно дете. Световната тенденция двойките да живеят само в съжителство се вижда все по-ясно и у нас - само за 10 г. живеещите без юридически брак са се удвоили. Заради застаряването и ниската раждаемост близо 40% от всички семейства в страната, или 813 995, нямат деца под 18 г. А средната възраст на главата на семейството е 51 г. Такава картина рисуват данните за българското семейство от последното национално преброяване, проведено в началото на м. г.

Между двете преброявания българските семейства са се стопили с 245 876, което е най-значителното намаляване, откакто през 1965 г. статистиката започва да събира такива данни. Така към 1 февруари м. г. броят им е 2 123 224. В тях средно живеят по 2.7 души. Най-голямата част от семействата са двучленни - 1 053 471. Тук освен бездетните се включват и семействата с един родител. Най-разпространеният модел е на семейство с едно дете. Между двете преброявания те са единствените, които се увеличават - до 829 161.

Многодетни (с три и повече деца) са 56 017 семейства. От тях пък само 37 516 имат три или повече деца под 18 г. Област Сливен е безспорен лидер по семейства в най-многолюдната категория - с 4 и повече деца под 18 г. Там те са 1126, докато в другите области рядко има над 500. Ако към многодетните фамилии се прибавят и тези с три деца, начело вече излиза град София с 3491 такива семейства. Следва Пловдив с 3386 семейства с повече от 3 деца под 18 г.

Семействата от двама съпрузи без деца са 813 995 и според данните броят им остава почти непроменен. За последните 10 г. броят на двойките, които живеят в съжителство и без сключен брак, са се увеличили почти двойно. В съжителство без брак са 289 893 (13.7%) от всички семейства в страната.

312 783 са семействата с един родител - или близо 15 на сто от всички. 251 325 са самотните майки, но тук влизат не само тези с деца до 18 г., а и с по-големи неомъжени синове и дъщери. Близо 49 000 от тези жени никога не са се омъжвали. 32 538 имат брак, не са разведени, но сами се грижат за децата си. Най-голямата част обаче са овдовелите жени - 90 705. Малко над 79 000 са разведените самотни майки. Не е малък и броят на мъжете, които сами отглеждат деца - 61 458. 8000 от тях са неженени, а 20 264 - вдовци.

Анализът на този вид семейства показва, че непрекъснато се увеличава броят на самотните родители - тези, които никога не са встъпвали в брак и не живеят в съжителство. Ако през 1985 г. те са били едва 4762, то през т. г. самотните родители вече са 56 963. Статистиката дава и друга интересна тенденция - броят на семействата с един родител, който не е разведен официално, но фактически сам отглежда децата си, се увеличава с около 7000 семейства и вече е 15%, или 46 505 семейства.



ПО ОБЛАСТИ

През последните 10 г. има само две области, в които броят на семействата расте - град София (с 14 511 повече) и Варна (символично със 116 повече). Заради ниската раждаемост и високата смъртност, различното икономическо развитие и миграцията у нас има области, в които семействата са се стопили с над 1/4. Това без изненада са населените места в Северозападна България. Първенец в тази тъжна класация е Видин, където има с 27.3% по-малко семейства, Враца - 26.1%, Монтана - 22.3% и Разград - 20.4%. Средният брой на членовете в едно семейство намалява в 22 области.