Магистратите в районните съдилища са претоварени и на места не е възможно да се справят с работата си. Това са част от констатациите на Висшия съдебен съвет (ВСС), записани в доклад за натовареността на магистратите. Според усреднени данни за страната на съдия в районен съд се падат по 38.74 дела месечно. Разбивката по отделните съдилища обаче показва различна картинка. Най-натоварен е Софийският районен съд, където на един магистрат се падат 84.47 дела месечно. С около 10 по-малко са във Варна, следва Пловдив с 61.23 дела. Голям е и делът на приключените от районните съдилища дела. На първо място отново е Софийският със 76.58% от всички постъпили дела. 82.8% са тези дела във Варна, а 87.52% в Пловдив. Данните са за миналата година.
"Най-накрая една комисия да си свърши работата", така Петър Стоянов от ВСС коментира изготвянето на доклада. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев пък заяви, че трябва да се изработят комплексни мерки за справянето с този проблем. Той подчерта, че това не може да се случи само с увеличаването на щатните бройки и назначаването на още съдии. По думите му трябва да се търси законов начин за ограничаване на делата, които влизат в съда. Една от идеите в тази посока е наказуемите деяния да бъдат разделени на престъпления и простъпки, като последните се разследват и съдят много по-бързо и за тях се налагат административни наказания.
Една от идеите в тази посока е наказуемите деяния да бъдат разделени на престъпления и простъпки, като последните се разследват и съдят много по-бързо и за тях се налагат административни наказания.
А от кого се очаква да се съдят извършителите на простъпки, за да не се натоварват съдилищата? От административни органи, чиито актове после се обжалват в същите тези съдилища?
Разбираемо е Лазар Груев да говори само за престъпленията/простъпките, като наказателен съдия, но огромната натовареност на съдилищата идва най-вече от гражданските дела, като немалка част са заповедни производства, болшинството от които после се превръщат в искови и практически с един и същ казус се занимават два съдебни състава.
Същото е и с производството по допустимост в касационното обжалване, което вместо да разтовари ВКС, както се очакваше, като че ли го натовари повече.