------------

Правосъдието може да се избегне по много лесен начин - сменяш си името и ЕГН-то. Практиката е стара - "Сега" писа и анализира проблема подробно още през 2002 г. Когато управляващите бяха твърдо решени да спрат безочливия и напълно законен начин някой да върши престъпления и да се измъква ненаказан с напълно законни средства. Какво се случи оттогава? Нищо. Освен че периодично избухват скандали и прокуратурата, МВР и съдиите взаимно си прехвърлят отговорността за нерешаването на проблема. Така на практика се оказа, че бандити продължават лесно да се "клонират", а държавата не взема мерки да им попречи, въпреки че отдавна е констатирала проблема.

-----------



"В името на народа променям името на Махмуд Хасан ал Еид в Мартин Хасан Дойчев".

Вероятно така е прогласено решението на съда, с което е сменено името на родения в Сирия палестинец, разстрелян преди седмици посред бял ден на "Петте кьошета" в София в лъскав черен мерцедес. Последва кратко объркване в МВР. Първо бе обявено, че убитият няма криминално досие. Само час по-късно се оказа, че жертвата не само има такова, но дори е внесен обвинителен акт за опит за пренасяне на кокаин. Разбира се, в този акт той е все още с арабското си име. Не стана ясно как толкова бързо прокуратурата и МВР разбраха, че двете имена са на едно и също лице. В същия ден в Пловдив бе хваната група, занимавала се с търговия с кокаин. Сред тях имаше български гражданин - Иван Иванов, който се оказа не само със сменено име, но и с променен Единен граждански номер (ЕГН).

Разбра се, че съдът е променил името на палестинеца, след като той разказал, че приел християнската религия и е получил името Мартин. Обяснил на магистратите, че се срамува от арабското си име, което създавало проблеми на децата и жена му. В случая с Пловдив пък името и ЕГН-то на Иван Славов били сменени, защото семейството му е набожно. Затова искал рожденият му ден да съвпада по стария църковен стил с празника на свети Йоан Златоуст. Така Иван Славов станал Иван Иванов с чисто нов ЕГН.

Двата случая разпалиха отново дебата за това доколко е нормална законовата процедура за промяна на имена и ЕГН-тата. Министърът на вътрешните работи Румен Петков и правосъдният му колега Георги Петканов веднага обявиха, че законът трябва да се промени, като се даде възможност по тези дела да участват прокурори и полицаи. Те извадиха статистики, според които за последните 1-2 години над 3400 човека са си сменили имената, като от тях



над 1000 са с криминално досие -



с полицейска регистрация, заподозрени, обвиняеми, подсъдими. Тези цифри са стряскащи. По този начин България "изнася" престъпност зад граница, защото въпросните криминално проявени лица или се крият, или пак вършат престъпления. А дори и да стоят в страната, те лесно заблуждават правосъдието, като поне забавят възможността да бъдат наказани.

Проблемът бе посочен още преди 2 години от тогавашният вътрешен министър Петканов и главния секретар Бойко Борисов. Те упрекнаха съдилищата и законодателството, че позволяват безпрепятствена смяна на имената на абсурдни основания. Бяха дадени конкретни примери със съдилища, в които стотици хора са си променили имената. Двамата дадоха на Висшия съдебен съвет случаи, в които лица са сменили имената си или по една цифра в ЕГН си, за да могат да излязат от компютърните конфигурации и да не бъдат хванати на границата. ВСС направи проверка, но обяви, че няма драстични нарушения на магистрати. А и ставало дума за имена на хора без криминални досиета.

Подминат бе въпросът, че в доста случаи са променяни не само имена, но и ЕГН. А по закона за гражданската регистрация в правомощията на съда са само имената. Смяната на цифра от ЕГН се прави по административен път от лицето по гражданското състояние на общинската администрация. И то, когато се налага корекция или поправка на грешка при ясни доказателства. Друг е въпросът, че ЕГН се сменят, като за доказателство се сочат думите на свидетели. Обикновено някой казва, че дадено лице не е родено на 29, а на 30 октомври, и че в родилното и общината нещо са се объркали. И хоп - сменят се цели две цифри от ЕГН.

Не се коментира изобщо и как става така, че



компютрите на границата не хващат хората с променени данни



Как изобщо може да стане така, след като регистрите на МВР, ЕСГРАОН и на общините са свързани?

Обяснението, че в системата ЕСГРАОН постъпва само новото ЕГН и няма служба, която да води статистика за броя на новите граждани, е смешно. Само преди няколко месеца при опровержение на публикации, че има търговия с български задгранични паспорти МВР обясни, че "смяната на личните данни не води до създаването на "нов субект" в информационната система на МВР". Твърдеше се, че данните в системата се обвързват "чрез вътрешен уникален номер, според който независимо от евентуална смяна на имена, ЕГН и дата на раждане, е ясно, че лицето е едно и също". МВР бе категорично също, че ако спрямо даден човек е наложена принудителна административна мярка, например забрана за напускане на страната, се отказва издаването на паспорт, независимо от промяната в идентификационните данни. Тогава какъв е проблемът?



И още нещо - за ролята на прокурорите



Сега се предлага те да участват в дела за смяна на имена. Да, но по закон те и досега са имали това право. Нещо повече. Всяко лице, което иска промяна на име, е длъжно да подготви копие от молбата и за прокуратурата. И самите държавни обвинители решават дали да участват или не.

Абсурдно е съдилищата, прокуратурите и МВР да се замерят с някакви обвинения, вместо да седнат и да изработят общи законодателни промени и решения. Защото е факт, че има драстични случаи, в които магистрати променят имена и ЕГН на безумни основания. Но е истина също, че прокурорите и МВР могат да се намесят във всеки един от тези процеси - с участие, със справки и т.н. Крайно време е да спрат да си прехвърлят топката. А и все пак сме в 21 век, за да се оправдават с непълни системи и регистри.

Затова нека всичко наистина е в "името на народа", а не " в името на мафията".











Процедура за смяна на името и ЕГН



Процедурата за смяна на име - собствено, бащино и фамилно, е регламентирана в Закона за гражданска регистрация и в Гражданския процесуален кодекс. Промяната става чрез съд. Основанията може да са:

1. ако името на лицето е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо и

2. когато важни обстоятелства налагат това.

Законът не казва какво точно значи осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. Всеки има правото сам да прецени дали името му попада в тези хипотези. В негови ръце е и преценката дали то е "обществено неприемливо" - ако се нарича Хитлер или нещо подобно. При втория вариант - "когато важни обстоятелства налагат това", нещата са още по-разтегливи.

Съдебното производство е от т.нар. охранителни и започва по писмена молба на заинтересуваното лице. Тя се подава в няколко екземпляра - за съда и за останалите участници в процедурата. Сред тях е районна прокуратура, която решава дали да се включи в изпълнение на функциите си по общ надзор за законност върху действията и актовете на гражданите и административните органи.

В молбата се посочва компетентният съд, данните на заинтересованото лице - име, ЕГН, адрес, лична карта. Прилагат се доказателства и документ за внесена такса - 8 лв. За препис от съдебното решение се дават 1,50 лв. Ако то е от повече страници, за всяка следваща се плаща още по 1 лв.

Съдът преглежда молбата в закрито заседание и решава дали всичко е наред. После производството продължава в открито заседание. Призовават се всички страни, включително и прокуратура. Ако няма проблеми или възражения, съдът се произнася с решение за смяна на името.

Ако съдебното решение е положително, то става основание и задължение за длъжностните лица да променят имената в съответните регистри, както и в личните документи на лицето. Може да се обжалва само отказът на съда.

Преди години законодателят предвиди възможност името да се променя и по т.нар. бързо производство. По него процедурата може да мине и за един месец, докато при горната отнема поне два-три месеца. Бързото производство не се провежда, ако има правна или фактическа сложност или пък ако не стига времето за събиране на задължителни доказателства.

ЕГН пък се променя още по-лесно. По закон той трябва да е уникален за всеки и се състои от 10 цифри. Първите две показват последните две цифри на годината на раждане - от 00 до 99, следващите две - месеца - от 01 до 12, следват цифрите на деня на раждане - от 01 до 31, 9-ата - предпоследна цифра, показва пола. За мъжете е четна, за жените нечетна.

Според чл.77 от Закона за гражданската регистрация смяната се допуска въз основа на "документ, установяващ необходимостта от такава промяна". Корекцията се прави обаче по облекчена процедура - само по административен ред от длъжностното лице по гражданското състояние в общинската администрация. Корекции и поправки се допускат при неточности, дублиране, примерно нечетна цифра за лице от мъжки пол и т.н. Процедурата може да върви дори по устна молба. Не се плаща такса. Отказът да се коригира ЕГН може да се обжалва и по административен, и по съдебен път.

През 2004 г. са образувани 3764 дела за промяна на собствено, бащино или фамилно име. Най-много такива дела са разглеждани в районните съдилища в Гоце Делчев (119), Варна (177), Пазарджик (101), Пловдив (188), Русе (154), Стара Загора (153) и София (181).

Противоречива съдебна практика по делата за промяна на имената на граждани, констатира проверка на инспектората на Министерството на правосъдието на всички дела по казуса за 2004 г. Това разнообразие е обосновано от влизането в сила през 1999 г. на Закона за гражданската регистрация (ЗГР), пише в анализа на инспекторите. Действащият преди него Закон за имената на българските граждани препращаше разглеждането на делата към реда на чл. 436 и следващите от Гражданско-процесуалния кодекс (производство за установяване на факти). Според тях по тези дела се призовава прокурор. В ЗГР обаче такова препращане липсва. Затова голяма част от съдилищата разглеждат делата по реда на чл. 424 и следващите от ГПК, (охранително производство) като призовават прокурор, община и други заинтересувани страни. Някои се разглеждат и по реда на бързото производство.

Във всички случаи, независимо от процесуалния ред, съдилищата изпращат уведомление до съответната община, заедно с преписи от решението.

Единствено съдиите от Великотърновския районен съд не призовават прокурор и други заинтересувани страни и разглеждат молбите в закрито заседание. Останалите районни съдилища неизменно призовават прокурор и община и разглеждат делата в открито заседание.

Законодателството трябва да се прецизира, категорични са инспекторите. Следва да се прецени дали делата за промяна на обстоятелствата, подлежащи на гражданска регистрация, следва да се разглеждат по общите правила на охранителните производства или по специален ред. Трябва да се прецени и доколко е законосъобразно препращането им към бързото производство.

Според друга справка на прокуратурата, която е проверявала делата за промяна на имената, в 166 случая не е призован представител на държавното обвинение, а в 141 - на общината. Не става ясно обаче за какъв период се отнася тази статистика. Прокурорите са констатирали, че в нито един от 407-те проверени случая "важни обстоятелства", а не осмиващо, позорящо или обществено неприемливо име са основание за промяната му. В 137 случая основанието изобщо не е доказано.

277 криминално проявени лица са променили имената си. Най-много са в Пазарджик - 109 и Варна - 49.