|
Според мнозина доскоро главната причина повечето хора да оставят непотребните си возила на улицата беше екотаксата от 80 лв. Преди време тя се дължеше от всеки собственик на кола, регистрирана преди 2002 г. Изискваше се при всяка продажба на следващ собственик или при прекратяване на регистрацията. Но и след отмяната на екотаксата не изглежда хората да са се втурнали към центровете за разкомплектуване на трошки. Законът обаче предвижда всеки притежател на излязло от употреба возило да го закара до център за временно съхранение или за разкомплектуване.
От началото на 2005 г. наредба въвежда задължение към физическите лица, които трябва да предават своите излезли от употреба моторни превозни средства на определените площадки, и последният собственик няма задължение да изплаща такси при приемането му на площадката за временно съхранение и разкомплектуване. Събраните суровини от стари коли трябва да достигнат 93% от теглото им, като от тях 84% трябва и да се преработят повторно. Изпълнението на тези задължения според специалистите постепенно ще намали броя на трошките по улиците. У нас в момента работи само една колективна организация за оползотворяване на отпадъци от стари автомобили "Автоекобул". В нея членуват почти всички официални представителства на фирмите, производители на автомобили, както и около 800 вносители на употребявани коли.
Проблем за изпълнението на задачата се оказва фактът, че повечето от центровете за временно съхранение или разкомплектуване на стари автомобили работят,
без да отговарят на екологичните изисквания, обяснява прокуристката на "Автоекобул" Галя Чернаева. В района на София например такава дейност е разрешена на около 10 фирми. Масова практика обаче е те да приемат стари коли, но само при условие, че собствениците им ги докарат без гориво и без опасните течности. И така хората са принуждавани да изхвърлят вредните вещества буквално на улицата или на полето.
Всъщност разкомплектуването на излезлите от употреба коли е технологичен процес със задължителни етапи, чието правилно изпълнение е особено важно. Първото и най-важно нещо при приемането на всяка трошка в такъв център е да бъде доказана нейната собственост (вж. Случаят с моята кола). Затова приносителите й трябва да представят личната карта на титуляря по регистрационния талон. Когато документалното състояние на возилото се изчисти, първото място, през което то минава, е кантарът. Собствениците на колите получават пари според теглото им. Сумата се движи между 120 и 200 лв. на тон и зависи от изкупните цени на суровините в заводите за преработка, които се променят всяка седмица.
След това колата трябва да мине през специална машина за източване на горивото, антифриза, спирачната течност, маслото. У нас такава притежава единствено фирма "Надин", която има два лицензирани центъра за разкомплектуване в Нови Искър и Девня. Фирмата е специализирана в събирането и преработката на вторични суровини и има договор с "Автоекобул" за събиране, разкомплектуване и предаване в заводи на отпадъци от стари автомобили. Източващата инсталация събира течностите в различни съдове според вида им, след което те се филтрират. Едва след това могат да бъдат предадени за повторна преработка в заводите, които произвеждат масла и горива. Източването на течностите трае средно по около 40 минути на автомобил. След това колата трябва да бъде освободена от стъклата и седалките. Законът позволява при разкомплектуването да се отделят части за втора употреба, но рядко в центровете влизат такива коли.
Обработката чрез шредер е следващият етап. Това, което е останало от автомобила след разкомплектуване, може да бъде нарязано на специална машина, преди да премине към шредиране. При този процес се използват мелници за раздробяване на автомобила на парчета, магнитен сепаратор отделя съдържащите желязо части, които могат да бъдат претопени и рециклирани. Шредерът е най-важният етап при разкомплектуването на старите коли, защото единствено чрез него различните части могат да бъдат най-добре разделени и обработени, а съответно и предадени за рециклиране.
Отпадъчният метал може да бъде преработен и повторно използван в "Кремиковци" или "Стомана"-Перник например. В софийското село Габер пък има завод за преработка на автомобилни гуми. Там старите гуми се смилат на изключително дребни парченца и от тях се произвеждат изкуствени настилки.
Маслата също могат да бъдат преработени, но не навсякъде, където се произвеждат. Проблем засега е повторната преработка на пластмасовите лайстни, за които у нас няма подходяща инсталация. От извличането на възможно най-голямо количество материали за преработка зависят и печалбите на центровете по разкомплектуване на автомобили.
Случаят с моята кола
----------------------------------
Георги Филипов
Моят (всъщност на баща ми) автомобил "Шкода 105 Л" в отличен външен вид и в движение изведнъж изчезна. Той си беше паркиран в нещо като заден двор на един блок в община "Триадица", кв. "Иван Вазов". Теренът обаче си е общинска собственост. Един ден установяваме, че колата я няма. Естествено обърнах се към органите на МВР, които откриха, че автомобилът е бил взет от някаква екоорганизация. Аз естествено проведох разследване, което показа следното:
Минала комисия, която включва представител на екоотдела в общината, един полицай и един представител на въпросната фирма. Оглеждат изоставени коли, като за "изоставена" се смята кола, която няма стикер за технически преглед (онези сребърни лепенки на предното стъкло). Моята нямаше такъв, защото наистина не беше минала преглед. Тази комисия прави оценка на това дали колата е изоставена, или не е. След което залепят един голям жълт стикер, в който ти дават срок до 14 дни колата да бъде отстранена от общинския терен. Такъв стикер на моята кола обаче не е имало. Тръгнах по пътя на шкодата. Гаражът, а и офисът на въпросната екофирма се намират в кв. "Казичене". Там намерих колата, върху която ЕСТЕСТВЕНО нямаше никакви следи от стикер. Всички останали имаха такъв. Стикерът е от този тип, който не може току-така да се отлепи, а оставя следи. Върху никое от стъклата на моята кола нямаше никаква следа от стикер. На въпроса ми къде и как е бил залепен този стикер и как така го няма, ми обясниха, че имало злосторници, които вървели след тях и ги отлепяли. Погледнах документацията им - в интерес на истината там всичко беше изрядно. Имат протокол от тричленната комисия, която потвърждава, че е бил залепен стикер. След това има протокол в какво състояние е била колата, когато е отстранена от общинския терен, с описани всички видими липси и наличие. Вратите на колата бяха запечатани с печат като потвърждение, че не е отваряно и не е бъркано. Има протокол кога и откъде е вдигната.
Оттук нататък вариантите са два - отказваш се от нея или плащаш някаква сума и си я взимаш, като естествено трябва да не я поставяш отново на общински терен. Сумата беше някъде около 200 лв. Тя се формира от над 100 лв. такса за извозване и по някакви пари на ден за паркинг. При това положение моят вариант, ако искам да възстановя справедливостта, бе да снимам колата в състоянието, което бе там, за да се удостовери, че никога не е имало стикер. След това да платя 200 лв., да взема колата и да почна да ги съдя. Аз се отказах. Моят случай бе типичен пример на кражба и за да го докажа, трябваше да хвърля сума ти пари и време.
-------------Обяснение
Общината в София предприе по-решителни мерки в разчистването на тротоарите от стари коли. "Надяваме се в пъти да увеличим броя на разчистените автомобили", заяви секретарят на Столичния инспекторат Кънчо Чакъров. В момента старите автомобили в града са около 30 000. Миналата година са били разчистени едва 1323, но по-голямата част от тях са били само стикирани, което дава възможност на собствениците да се поправят и сами да закарат колите си за разкомплектуване.
През пролетта 3 частни фирми са подписали договори с общината за преместването на автомобилите от тротоарите до специална площадка. Колите се прибират след заповед на районния кмет. Тя се базира на протокол, съставен при установяването на нарушението на място от 3-членни комисии, съставени от представител на съответното РПУ, на районното кметство и на Столичния инспекторат. Според общинарите трудността при работата на комисиите е, че в много случаи не може да се установи собственикът на автомобила. Общината не плаща за работата на тези фирми, те се издържат от разфасоването на колите.
|
