|
Случаят с промяната на имената е много подходящ пример като се говори за връщане назад в гражданския процес във връзка с участието на прокурор по някои дела.
В стария ГПК имаше един чл. 27, с който бе уредено участието на прокуратурата в граждански дела, който бе отменен. Според мен това е до известна степен неправилно. И в гражданския процес много често изпъква държавен или обществен интерес. И редно би било в тези случаи да участва и прокурорът. В делата за промяна на имената прокуратурата трябва да участва, защото недобросъвестните граждани започнаха да злоупотребяват.
Вярно е, че прокуратурата може и сега да участва. Но ако е оставено на преценка на прокуратурата, тя в повечето случаи би преценила, че няма нужда да участва. Смяната на имената и ЕГН-тата води до много неблагоприятни последици за България. Щом едно лице бъде върнато тук, ние трябва да му сложим черен печат. А с новите имена и ЕГН компютърът не ги лови. Изходът е един - участие на прокурор, а защо не и на представител на РДВР. Така ще предотвратим фалшификацията, която се прави. Впрочем тя се прави в няколко районни съдилища в страната. Има много пикантни истории.
Диана Коледжикова, съдия, Софийски окръжен съд:
Прокурорът трябва задължително да участва в производствата по промяна на имена. Според ГПК обаче това не е задължително и представителите на обвинението обикновено не влизат по тези дела. Дори и да влязат, не е предопределено, че ще вземат активно участие и ще искат събиране на някакви доказателства, като за съдебното минало на лицето например. Такива доказателства се събират и от съда, който изисква свидетелство за съдимост на молителя, но невинаги това е достатъчно, тъй като в свидетелството се отразяват само влезлите в сила присъди, не и висящи дела.
Разбираема е донякъде липсата на интерес у прокурорите към тези дела, тъй като при решение, с което се допуска промяна на името, прокурорът няма право да обжалва. Ако се приемат промени на ГПК и прокурорът получи право да обжалва, това ще направи участието му в процеса по-ефективно.
Най-много трябва да се внимава, когато дадено лице иска едновременно промяна на името и на рождената си дата. Аз не съм гледала подобно дело, докато бях районен съдия. Отказвала съм промяна на името, но не заради криминално минало.
В последния правилник за работа на съдебните служители е указано, че общината и прокуратурата трябва да бъдат уведомени след постановяване на промяна. Вярно е обаче, че понякога връзките се губят.
Бойко Найденов, градски прокурор на София (пред БНР):
Хиляда и няколко души са сменили ЕГН-тата си и имената си за последните четири години, като 700 от тях са криминално проявени.
Факт е, че прокуратурата не е ангажирана изобщо в смяната на имената. Това е съдебен процес, който се води от лицето пред съда. Прокуратурата не участва в него и няма никакви правомощия по отношение на този процес по закон. Както и МВР.
С промяната на чл. 27 от ГПК прокуратурата беше лишена от възможността да защити обществения интерес, като заведе граждански иск. Тя беше лишена от възможността да вземе превантивни мерки, ако разбере, че се приготвя извършване на престъпление. Допреди две години можехме да направим нещо с постановление. Сега и тази възможност е отнета. Ние трябва да изчакаме да се извърши престъплението и тогава да реагираме.
Проблемът може да се реши от законодателя. Ние можем да работим само в рамките на закона.
Марин Марковски, адвокат:
Въпросът със смяната на имената трябва да е свързан с гарантиране на стабилност. Законът трябва да е структуриран така, че името да не се променя с лекота, защото то е свързано с определени права и задължения. В противен случай се стига до хаос в държавата. Не е необходимо прокуратурата да участва в тези дела, те са свързани с граждански права.
|
