Има ли възможност да продам цялото наследство - заедно имотите, дълговете, участията във фирми....? Наскоро получих такова и изобщо не ми се занимава с него.

Г.Ч., София



Законът определя, че наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. От този момент на практика има и наследство, включващо както имоти, други вещи, парични влогове, или казано иначе, активи, така и е възможно да има дългове, заеми, кредити - или казано иначе, пасиви. Много често хората искат да се отърват като цяло от наследството и обикновено се опитват да направят това чрез отказ от наследство.Тази процедура обаче по правило влече много формалности и е малко несигурна или поне дава възможности за претенции на кредитори.

Затова е добре да се знае, че действително съществува и още една възможност - за продажба на наследството като едно цяло. Тя е разписана в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и за нея като че ли се знае наистина много малко.

Макар и не често използвана през последните години, то определено нейното значение вероятно ще нараства, защото има достатъчно много хора, които не искат да се занимават със сложните наследнически задължения или пък с често твърде конфликтните ситуации, съпътстващи наследяването. Така даден съдружник във фирма може да поиска да изкупи наследството на своя починал съдружник от неговите наследници, за да си гарантира едноличната собственост и контрол върху дружеството. Или пък някой иска бързо да придобие даден имот, но му се предлага да купи цялото наследство. Тогава той може да купи цялото, ако много иска конкретния имот и вижда перспектива в него.

Продажбата на наследството е уредена в чл. 212 и 213 от ЗЗД. Нейното предназначение е да прехвърли от купувача на продавача съвкупността от права и задължения, които влизат в едно наследство. Всъщност по своя характер тя прилича на встъпване в дълг.

Продажбата на наследство се извършва чрез договор, който носи същото наименование. С този договор срещу определена сума продавачът прехвърля цялото придобито от него наследство, без да посочва съставните му части. Не може да се прехвърлят с договора за продажба за наследството само отделни негови части - например само един от няколко имота, само участие в търговски дружества, само една от няколко коли и т.н. Просто се прехвърля цялото, така както го е придобил наследникът продавач.

Нещо, което задължително означава, че трябва вече да има наследяване. Не може например да се прехвърля бъдещо наследство. Договор за продажба на наследство може да има едва след като наследодателят е починал и след като наследникът е приел наследството - без значение дали по опис или не.

Тук е важно да се знае, че като продава цялото наследство, наследникът продавач няма задължение да описва какво има в него, да обезпечава задължения и т.н. Достатъчно е той да гарантира единствено, че има качеството на наследник - например чрез удостоверение за наследници. Той обаче не е длъжен да гарантира на купувача за това какви дългове е имал наследодателят, дали наистина последният е бил собственик на имуществото или на части от него. Този риск е изцяло за сметка на купувача. За него са всички облаги от наследството, но и остават също така и всички проблеми и възможни скрити задължения, които може да се окаже, че има.

С договора за продажба на наследство се прехвърля всичко - идеални части, участия във фирми, парични влогове, вземания, задължения и т.н. Договорът за продажба на наследство е формален. Той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписи. Тук е важно да се отбележи, че ако в наследството има недвижими имоти, е добре договорът да бъде вписан в службата по вписвания. Защото само така може да бъде противопоставен на трети лица, които биха претендирали например, че собственици на имота са те. В никакъв случай сам по себе си договорът за продажба на наследството не може да е гаранция за собственост. Затова, ако се иска някаква сигурност, то задължително трябва да се впише.

Важно е да се знае и още нещо при този договор - че купувачът придобива наследството като съвкупност от момента на откриването на наследството, т.е. от смъртта на наследодателя. А не от деня на продажбата на наследство. Това означава, че ако от откриването на наследството до продажбата наследникът продавач събере някакво вземане на наследодателя или пък продаде част от наследството, той е длъжен да върне всичко на купувача. Гаранции обаче за този период има и за продавача на наследството. Така според чл. 213, ал. 2 "купувачът е длъжен да върне на продавача това, което последният е платил за задълженията и тежестите на наследството".