България е държавата на ментетата, а управлението на ГЕРБ минава под знака на "калинката". От фалшивата диплома на бившата шефка на Фонд "Земеделие", през Бил Гейтс в "Напоителни системи", та до професора от Ангола, който е шеф във Фонда за научни изследвания - кадрите на ГЕРБ хем нямат образование, хем много им се иска да се окичат с академични лаври. Удивителното в случая е как тези хора не са се сдобили с легитимна диплома, че и титла, при условие че в България се произвеждат висшисти и се раздават академични титли на килограм.

Професорите са учени и уважавани хора, а в България дори е модно занимание. Нерядко изследователи с по-скромни научни постижения се титулуват като професори, без формално да са получили право на това. Например преди няколко месеца се оказа, че стотици дипломи на студенти от Стопанската академия в Свищов са невалидни, тъй като ректорът Величко Адамов се подписал под тях като професор, а всъщност е доцент. Бил професор, ама почетен и в румънски университет. Те и доцентите са признати учени, но професор звучи по-авторитетно.

Освен че е модно, професорството е на път да се превърне и в доста масово занимание. След като ГЕРБ закри Висшата атестационна комисия и разреши на университетите сами да си "произвеждат" професори, само за 15 месеца до най-високата академична длъжност са се изкачили 309 лектори във вузовете и научните организации. Това е около два пъти повече отпреди, когато процедурата беше централизирана и по еднакви критерии за всички кандидати. Безспорно за част от новите професори това признание е напълно заслужено, но със сигурност покрай тях са се промъкнали и псевдоучени. Проблемът е, че после



същите тези "професори" стягат куфарите



и започват да обикалят села и паланки, за да просвещават студентите от знайни и незнайни университети.

В последните години местата във вузовете са повече от кандидатите, та някои университети се принудиха да въведат нова категория студенти "курсисти" - ученици без диплома за средно образование, които в рамките на година трябва да положат задължителните матури. Масовизацията на висшето образование обаче не води до повишаване на качеството. България продължава да е неатрактивна образователна дестинация - дори за родените в нея. Броят на заминаващите да учат в чужбина се увеличава всяка година. Проблема вече вижда и просветният министър. Покрай новия рейтинг на вузовете Сергей Игнатов заяви, че силните университети в България са 12-13, а в някои се четат само лекции. Но ако е така, кому са нужни останалите 40 вуза, щом не предлагат качествено обучение? По същата логика страната ни не се нуждае от 309 нови професори на година, особено ако част от тях не са достигнали забележителни научни върхове. Напротив. Подобна политика в областта на висшето образование и науката води до тотална девалвация на научните степени и обезценяване на образованието като цяло. Ако всеки университет сам определя летвата за научната кариера на своите преподаватели, е безсмислено едни университети да избират доценти или професори по строги правила и ситна "цедка", а други просто да ги "произвеждат" на кило. Това нито подобрява конкуренцията между самите университети, нито нивото на българската наука като цяло. Резултатът е, че се поддържат фалшиви структури, фалшиви научни длъжности и на финала децентрализацията е



на път да открие нов вид търговия



на образователната сергия - на професорски титли. Както и сега някои вузове срещу съответната сума и определен брой години дават лист хартия с надпис "диплома за висше образование", така в идните години ще процъфти търговията с научните степени. Е, ще струва по-скъпо, но да си професор е престижно. Въпросът кой го е заслужил изобщо не е важен.

От казаното дотук обаче не става ясно едно. Защо, след като министър Сергей Игнатов сам си определя правилата, назначава хора без нужния ценз? Новите правила за израстването на научните кадри са в сила от 15 месеца, та през това време Нов български университет (където Игнатов беше ректор) можеше да "произведе" няколко кила професори, които после министърът да си назначава, където желае. И нямаше да изпада в унизителната позиция да обяснява пред образователната комисия в парламента защо председателят на изпълнителния съвет на Фонда за научни изследвания е признат за професор, но ... в Ангола. Според правилника на фонда членовете на изпълнителния съвет (чийто председател е въпросният преподавател от НБУ Рангел Гюров) трябва да са хабилитирани лица. Човекът може да е учен от световна класа, но какво му пречеше да се хабилитира и в България? Но нищо. Свикнали сме да ставаме за смях пред Европа. След срама с квалификацията на Калина Илиева и Георги Харизанов ще преглътнем и този с Рангел Гюров. На ред е следващата "калинка" от дългата резервна скамейка с ГЕРБ-ови кадри.