|
| Диян Червенкондев |
- Г-н Червенкондев, на парно ли се отоплявате?
- В София, да. Иначе за най-голямо съжаление в Сливен живея в квартал, в който няма централно топлоснабдяване и нямам парно. Ако имах, с удоволствие бих се присъединил. Сметките не са ниски, дори напротив - сериозни са в сравнение с тези в други градове. Затова трябва да се мисли как да се намалят тези стойности. В момента основният начин за намаляване на сметките е да се договори по-ниска цена на газа, а и се надявам да няма толкова тежки зими, колкото последната. Трябва да се правят и инвестиции в енергийна ефективност, в биомаса и др.
При цената на газа в момента има намаление с около 11%, предстоят и тежки преговори за един нов договор с основния ни доставчик "Газпром", с който ще имаме още по-голямо намаление. Надявам се той да бъде още по-изгоден за България. Имаме и собствени газови находища, а и тепърва предстоят проучвания за конвенционален газ.
- Знаете ли къде се намират тези нови находища, за които преди дни спомена и премиерът Бойко Борисов?
- В България са. Не мога да кажа къде, защото не знам конкретно. Нека това остане приоритет на ресорния министър Делян Добрев и най-вече на министър-председателя. Ако усилията се увенчаят с успех, това ще бъде една голяма стъпка към диверсификацията на България за газовите доставки и за енергийната ни независимост. Няма по-голяма независимост от собственото газово находище, от собствения източник. Ако това стане факт, няма да зависим от Русия, от Турция или от която и да било друга държава.
- Да се върнем на парното - какво ще се промени за потребителите при месечното отчитане? Сметките ще бъдат също толкова неясни, колкото са и сега...
- Напротив. Месечното отчитане ще даде много по-ясна и точна представа на потребителите какво дължат. Опитът показва, че потребителите са много по-доволни, когато парното им се отчита на 30 дни. Надяваме се да отпадне съмнението в злоупотреби от страна на съседите. Когато правим отчитането веднъж годишно с някакви прогнози и накрая изравняваме, остава впечатлението, че през активния сезон недобросъвестни потребители си махат радиаторите, правят манипулации по уредите и накрая съседите плащат сметката. Когато това се прави всеки месец, би било много по-рисково да се правят подобни нарушения. В същото време въвеждането на радиоуредите, които могат да се отчитат дори и потребителя да го няма, би решило много от проблемите.
- Така е, но това означава по-високи сметки - и заради месечното отчитане, и заради евентуалното монтиране на нови уреди...
- Не е задължително. С промените в енергийния закон от 2010 г. дадохме абсолютна свобода на потребителите за уредите. Така те сами могат да избират дали да ги купят, да ги наемат, да ги вземат на лизинг или пък да ползват тези на дружеството. Идеята е това да бъде удобно за потребителя и всеки да има право на избор.
- Удобно, да - но значи ли това евтино? Дори един уред да се наеме, нали пак ще се плаща за него?
- Проучихме въпроса и се оказа, че наемът на уредите в Пловдив например излиза около 1 лев на месец, което е повече от приемливо. Това е и стойността на уреда, и неговото отчитане. Тоест с малки, поносими вноски вие да получавате една качествено нова услуга, която е много по-коректна и много по-удобна.
- Какви предложения получихте за промени в енергийния закон?
- Всички заинтересовани страни имат предложения в зависимост от гледната си точка. Ние обсъдихме идеите на кръгла маса, като топлофикациите, счетоводителите и гражданските сдружения имаха възможност да кажат какво искат. Топлофикациите искат хората да не могат да се откажат от техните услуги. По този начин се търсят оптимални резултати. Да, някои ще изтълкуват идеята като робство, но вижте - когато се изгражда една мрежа, тя се прави за определена мощност с определена структура. За да бъде оптимална нейната ефективност, тя трябва да се ползва над 80%. Ако се ангажират 80% от тези мощности, си струва топлофикацията да инвестира в тръбопроводи или в абонатни станции. Ако процентът е по-малък, инвестицията става неефективна и дружеството започва да работи на загуба. Така че, ако всички ползват парното за отопление, сметките ще бъдат по-малки. Това би бил ефектът за потребителя, защото загубите ще се разпределят на повече хора и ще има по-добра ефективност на самото топлопреносно предприятие. Тук не става въпрос за приходите на дружествата, защото в една такава ситуация всички биха били доволни.
Има обаче и друга гледна точка - тази на хората, които искат по-лесно да се отказват от парно. Затова ние като законодатели искаме да видим къде е оптималната пресечна точка в интереса на потребителите и в интереса на дружествата. За да има централно парно, трябва да има две неща - топлофикация и потребители. Ако на предприятието не му излизат сметките, то ще затвори. Ако пък клиентите не са доволни - ще се откажат от услугите му. Не може само потребителите да са доволни, а топлофикациите - недоволни, така че трябва да има разумен баланс.
- Как гледате на идеята за забрана на отказа от парно?
- Нормално е всичко да зависи от икономическия интерес. Щом на потребителя му излиза по-евтино на ток или на въглища, да го прави, но няма логика в това. Централното парно трябва да бъде предимство за всяка една сграда, а не да бъде бреме за гражданите. Не знам защо в момента топлофикацията продължава да се счита да тежест от немалко потребители. Видя се обаче, че почти всички топлофикации увеличават сериозно своите клиенти, което показва, че голяма част от хората вече се насочват към тази услуга и тя се подобрява, а не се влошава. Щеше да е показателно, ако голяма част от потребителите се отказват от парно - тогава щяхме да видим, че наистина нещо не е наред.
- Какви санкции се обмислят за некоректните платци?
- Ако се установи манипулация на радиаторите, ще се заплаща максималната мощност за потребление. Освен това има и гражданско-процесуален кодекс, чрез който топлофикацията може да търси правата си.
- Но нали и сега е така?
- Да, но не е разписано добре. От Федерацията на потребителите имаха много добро предложение - всички кранове да бъдат със специални холограмни марки или пломби. Една такава лепенка би струвала 5 ст. В случай, че успеем да приложим това, то ще бъде задължение на топлинния счетоводител, който ще трябва да сменя тези маркери всеки сезон. Самите стикери ще бъдат със специален номер и ако се установи нарушение, потребителят ще бъде санкциониран.
- Колко дължат некоректните платци на дружествата?
- Нямам такава информация, събираемостта е различна за различните градове. Най-зле обаче е положението в София. В столицата е най-голямата топлофикация, а събираемостта е най-ниска. Затова смятам, че има какво да се оптимизира. Трябва да се направи такава организация подобно на другите градове, където дружествата нямат чак такива проблеми. Хората, които живеят в София, не би следвало да бъдат по-различни от тези, които живеят в Пловдив или в Бургас, където проблемите не са чак толкова драстични. Няма разлика в начина, по който би трябвало да се събират тези суми - законът е един и също за всички, а резултатите са различни.
- Това зависи от мениджмънта на дружествата...
- Може би, това също е фактор.
- Като стана въпрос за мениджмънт, как гледате на мерките, предложени от "ЛУКойл България", с които цените на горивата да се задържат временно?
- Цената на горивата зависи от цената на петрола. И два мораториума да наложим, не можем да влияем на международните пазари. В момента ситуацията около Иран и Сирия е изключително деликатна. Има геополитически проблеми, които влияят. Щом се повишава цената на петрола, с какви мерки ние да поевтиним цените на горивата в България? Няма по какъв начин. Мерките на "ЛУКойл България" са икономически логични, но водят до допълнителни проблеми. Ако отложим влагането на биодобавката например, ние ще имаме проблем с хармонизирането на други евродирективи. Как да задължим "ЛУКойл" да продава на 1.5 лв., като на него литърът му излиза 2.5 лв. основно? Ако ги задължим с решение на държавата, те просто ще затворят и няма да има гориво. Каквото и желание да имаме, ние сме пазарна икономика и ако някъде има по-добри цени - отворени сме да се внесе по-евтино гориво.
