|
| Димитри Иванов |
България е селският идиот в НАТО. България е най-бедната страна в ЕС, а къса най-много от залъка си като военен разход измежду всички "бивши комунистически страни", които влязоха в НАТО.
Избягвам да задръствам писмата си с факти и числа, но този път ще кажа числа. България - 2.60%, Хърватия - 2.39%, Естония - 2.00%, Румъния - 1.90%, Словакия - 1.87%, Унгария - 1.75%, Полша - 1.71%, Словения - 1.70%, Албания - 1.49%, Чехия - 1.46%, Литва - 1.20%, Латвия - 1.20%.
Прочетохте ли числата? Добре. Сега надникнете в официалната натовска статистика. Ще видите, че аз нищо не съм изчислил. Преписах наготово натовската статистика. Ако се усъмните в числата, то вие, драги натолюбци, се съмнявате в НАТО - в шах и мат попадате, значи.
Но аз се радвам, че вие се съмнявате в моите числа и факти. Хубаво е, че се съмнявате. Съмнявайте се във всичко!
Преди 20 години казах, че съм за български неутралитет и против влизане на България в НАТО. Продължавам да съм против.
Преди една седмица казах, че съм против това бедните да плащат дълговете на банките, понеже това е supply-side-economics: да поливаш удавника с вода, за да го свестиш, както правела Хана от Савана в онази песен, дето ви я припомних миналата сряда. Продължавам да съм против, понеже това е приватизиране на печалбите и национализиране на загубите.
Сега ще кажа нещо повече. Ето, казвам го:
Има в политическия речник понятие Military Keynesianism (военен кейнсианизъм). Сигурно го знаете това понятие, но аз все пак ще ви го припомня.
За да излязат САЩ от страшната икономическа криза, която през 30-те години на ХХ век разтърси света, включително и България, Джон Мейнард Кейнс казвал САЩ да наливат пари във всички свои национални строителства, мелиорации, производства, включително във военното производство. Кейнс казвал САЩ да произвеждат оръжия, той не казвал САЩ да купуват оръжия. Българските продажници, които сега лобират за "Шеврон", направиха обратното. България да не произвежда и да не продава оръжие, а да купува рециклирани фрегати, западни самолети и вертолети, които за разлика от руските трябва да спинкат в хангари, за да не "настинат", и се оказаха с по-скъпа поддръжка и по-непригодни за нас, когато ни скове студ, както в студената наша зима 2011/2012 г. Те не можели да летят при ниски температури, учуди се премиерът Бойко Борисов, когато искаше да лети да види бедствията от наводненията. Пък аз на руски вертолет съм летял в Сибир, на полуостров Ямал и отвъд полярния кръг и вертолетът не нощуваше в хангар, "спеше" си той на открито и не се простудяваше, летеше си.
Ей сега ще ми скочат "специалистите" на тема "натовски стандарти", но аз няма да се защитавам, понеже не съм специалист, само казвам каквото съм видял с очите си. И друг път съм казвал, че само историците могат да говорят за неща, които не са видели с очите си.
Сега ще разкажа какво "Шеврон" и САЩ направиха в Еквадор и другаде. Пък аз не съм го видял с очите си; никога не съм бил в Еквадор. Налага ми се да обясня защо знам туй, което знам за Еквадор.
Покойната ми жена Милка беше в различни латиноамерикански страни, включително в Еквадор, когато Еквадор трябваше да купува българско оръжие, за да може да се защити от "Шеврон" и от САЩ.
Милка превеждаше синхронно от и на испански. Симултанен превод, както му казват. В България имаше аржентинци, чилийци и чилийки, избягали от терора на генерал Пиночет, имаше момчета и момичета от Еквадор, Куба, Венесуела и от други латиноамерикански страни. Те следваха в ИЧС (Института за чуждестранни студенти), във ВПШ (Висшата партийна школа), във Военната академия и другаде. Понеже професорите и лекторите не знаеха испански, Милка превеждаше симултанно по време на лекции, упражнения и събеседвания. Също на полеви занимания - някои момчета се обучаваха да стрелят, да боравят с оръжие, въобще нормална военна подготовка, и пак Милка превеждаше; не можеш да искаш от обучаващия български офицер да обучава на испански. За да превеждаш такива работи, трябва да научиш как е на испански спусък, ударник, мерник, откат, скорострелност и един куп такива работи. Затова, когато в Еквадор и другаде се провеждаше търг за купуване на оръжие от чужбина, българските търговци на оръжие вземаха Милка да превежда. Всеки търг се предхожда от полево изпробване на оръжия, произведени в различни страни, за да може купувачът (в случая Еквадор) да сравни офертите.
В България жена ми водеше вкъщи нейните "латиноси" и те идваха с удоволствие, понеже в България те бяха чужденци, които никой не кани вкъщи. Те идваха с китари, пък аз, както не понасям латиноамерикански сериали, харесвам латиноамериканската литература и латиноамериканската музика. Латиносите ми носеха подаръци и най-смешният подарък за мен беше една художествено изписана кратунка и тръбичка, с която аз да пия чай мате, а аз нямах такъв чай и до ден днешен не съм пил мате. Но това не е важно; важното е, че ставаше весело вкъщи и се разбирахме. Аз ги разбирах какво те ми казват на испански и кимах утвърдително или отрицателно. Ние, българите, като поклащахме глава в знак на съгласие, чужденците мислеха, че казваме "не", а като кимахме отрицателно, те мислеха, че това е "да".
Според мен не са ни точно обратни жестовете. Нашето "не" е просто едно повдигане на брадичката, то не е утвърдително свеждане на челото. Нашето "да" е поклащане на глава в знак на съгласие, то не е завъртане на главата наляво и надясно в знак на отрицание. Така мисля аз, но аз не съм специалист по body language. Специалистите по "езика на тялото" да кажат така ли е. Сега за всичко си има специалисти. Има специалисти по маркетинг и по PR, има доценти по creative writing, дето те учат как да станеш писател. Има доценти по бокс, пък аз, нали съм едновремешен човек, знам си категории "муха", "петел", "перо", не както сега "категория до еди-колко си килограма", и не мога да си представя Марсел Сердан или Шугър Рей Робинсън, на които някога се опитвахме да подражаваме, като доценти по бокс. Нито непобедимия Дан Колов мога да си го представя като професор по свободна борба и кеч. Може би, понеже го видях, когато бях малък. Той седеше в кафене "Славянска беседа" на ъгъла на "Славянска" и "Раковски", мълчеше и всички пиеха за негова сметка. Аз му се лепнах за пеша и го гледах с обожание и той мълчеше, никому не продумваше, а на мен ми каза: "А ти, момченце, какво ще пиеш", и аз казах: "Боза", и той ми каза: "Браво", и понеже в кафенето нямаше боза, той направи знак на келнера, келнерът изхвърча навън като тапа да ми донесе боза и после аз бях ужасно горд, че Дан Колов ми каза "Браво" и се хвалех наляво и надясно, че Дан Колов и аз сме приятели.
Така беше тогава. Нямаше много доценти и професори, нямаше специалисти. После се появиха много специалисти. Появиха се доценти и професори по научен комунизъм, които после станаха социолози и политолози, и сега имаме много социолози и политолози.
Това е то да остарееш. Живееш в непознат свят. Стар си и не можеш да умреш млад. Нямаш оптимизъм, а любопитството да видиш какво ще стане по-нататък и още нещо да научиш.
Учителят ми по испански беше Дори (Тодор Нейков). Дори не беше никакъв специалист. Дори бе дипломат, изпъден от Външно министерство, което се очистваше от старите си "буржоазни" кадри. Той беше живял в разни испаноезични страни. Дори настояваше, когато казвам нещо на испански, да не кимам по български. Дори не беше като Стефан Савов, който също беше испански преводач, преди да стане председател на Народното събрание и да каже, че подкрепя републиканците в САЩ. Още по-малко като Надежда Михайлова, която после стана "Надя гаражната", приватизирайки гаража на ЦК, и външна министърка, но тогава я наричаха "Хубавото Наде", а като испанска преводачка - "Надка-патка". Дори направи хубав превод на "Дон Кихот" и испанците му дадоха тяхното високо отличие - наградата "Сервантес". Чудесен испанист беше Дори, макар да не беше доцент, нито професор.
На 6 май 2010 г., в деня след гръцките бунтове против антикризисните мерки, The Wall Street Journal написа за последиците от драконовските мерки, налагани от МВФ - орязване на работни места, орязване на заплати и пенсии:
"Извън съмнение е, че смъртните случаи при сблъсъците ще отслабят натиска на гърците срещу гръцкото правителство."
Убедил съм се, че The Wall Street Journal вярно предсказва. Той е от 1874 г.; аз го чета само от 1955 г. насам, но това е достатъчно време, за да си съставя мнение. В Гърция бяха опожарени банки, недоволството заплашваше да прелее в анархия и даде повод да бъде озаптено, за да не изпадне страната в хаос, както бе станало в Еквадор.
През 1999 г. в Еквадор имаше deregulation - освобождаване от ограничения в името на глобализацията. Дерегулираните еквадорски банки станаха като българските, когато българските банки освободиха българите от техните спестявания. Българските просто ограбиха българите (казвам го на прост език, понеже не съм специалист, нито професор).
Олеле, отплеснах се и нямам място да доразкажа за престъплението на САЩ и "Шеврон" в Еквадор. Нищо. Живот и здраве да е, ще го доразкажа идната сряда.
Jusautor DI copyright
Пропаганда, пропаганда...
g] 