По делото "Соло" виновни няма. Няма оръжие на убийството, надеждни свидетели и достатъчно доказателства, за да се произнесе осъдителна присъда. Това са резултатите от над 2 години съдебен процес. Има обаче други доста смущаващи факти.



ИСТОРИЯТА



Около 04 ч. сутринта на 18 април 2009 г. след конфликт между две младежки компании на ъгъла на ул. "Позитано" и бул. "Витоша" в София две момчета са намушкани с нож и впоследствие умират. Убитите са Кирил Въжаров - вратар на националния отбор по хокей, и неговият приятел Васил Александров. Намушкан е и Кирил Димитров, който обаче изважда късмет и днес е жив. Два дни по-късно в пернишката полиция се предава Илиян Тодоров, по това време сочен за извършител на убийствата. Той е изрусил косата си и за всички това е знак, че се е опитал да се укрива, но в крайна сметка е решил да се предаде. Илиян е син на тогавашния общинския съветник от БСП в Перник и шеф на Националната служба за растителна защита към земеделското министерство Венцислав Тодоров.

На 8 декември миналата година състав на Софийския градски съд с председател Румяна Ченалова оправда Илиян за убийствата на двете момчета и опита за убийство на Кирил Димитров. Мотивите - има само косвени доказателства, които не доказват по категоричен начин, че именно той е извършителят на престъпленията. Присъдата бе подписана с особено мнение от младши съдия Мария Дончева. Макар да няма категорични доказателства обаче, повечето косвени навеждат на убеждението, че именно Тодоров е извършителят на престъплението.

Във фаталната сутрин 18 април 2009 г. Илиян е единственият човек от двете компании, носещ нож у себе си. Това разследващите установяват със сигурност. От показанията на свидетели по делото става ясно, че той е дал ножа на едно от момичетата от компанията при влизането им в дискотека "Соло", защото охраната проверявала старателно мъжете за оръжие. След като си тръгнали от клуба, момичето му върнало ножа. Хладното оръжие е марка Cold Steel с 4-инчово острие, купено седмица преди инцидента от магазин в центъра на София. Кой знае защо обаче навсякъде в мотивите си съдия Ченалова твърди, че ножът е Gold Steel. През 2009 г. подобен нож струва около 300 лв., днес може да се намери на три пъти по-ниска цена.

В компанията на Илиян има двама естонци, момче и момиче - Расмус Рейтау и Сирет Пуук. Те ще станат косвеният повод за свадата, при която след няколко часа загиват Въжаров и Александров. Причината е доста глупава. Двете компании излизат от дискотеката около 4 часа сутринта и вървят по двата тротоара на ул. "Позитано" в посока бул. "Витоша". В компанията на Илиян се говори на английски заради двамата чужденци. Кирил Димитров се връща към клуба, за да намери приятелката си, и когато се разминава с тях, прави забележка, че в България се говори на български. Отговаря му Стефан Стойков с думите, че в собствената си страна ще говори на какъвто език иска. Димитров уж бива успокоен от приятелката си, вдига чаша с уиски, която е изнесъл от дискотеката, и казва "Наздраве". "На кого викаш наздраве, бе, говедо", отговарят му от другия тротоар. Тогава той пресича улицата и започва боят между двете компании. На помощ му се притичват Въжаров и Александров. Всичко се развива много бързо. В един момент Илиян се озовава зад гърба на тримата си противници и нанася смъртоносните удари. След това бързо се качва в такси и отпътува към апартамента си в "Красна поляна".



МОТИВИ И ПРИСЪДА



Председателят на съдебния състав Румяна Ченалова приема, че Тодоров наистина е носел нож у себе си. Това се доказва от свидетелските показания. Освен това Сирет Пуук твърди, че малко преди края на свадата го е видяла да държи в ръка отворения нож с острие, насочено към земята. След това обаче тя го изгубва от поглед, защото бива издърпана от друго момиче от компанията в посока бул. "Витоша". Според съдия Ченалова обаче други от участниците също може да са носели ножове у себе си. "За да се приеме, че само подсъдимият е притежавал нож, от което да се изведе последващият извод за авторство, е необходимо да са налице данни, че останалите участници в групите не са притежавали оръжие. Такива обстоятелства не са изследвани и проверявани в досъдебното производство", пише в мотивите си тя. По време на съдебния процес пък свидетелите могат да се възползват от правото да не отговарят на въпроси, ако това ще ги уличи в престъпление, и поради тази причина подобни не са им задавани. Ченалова приема също, че Тодоров е използвал ножа по време на свадата, но не и за да убива. Какво точно значи това? След като се прибира в дома си, Илиян провежда разговор по скайп с Пуук. Момичето го пита дали е използвал ножа. "Не точно", отговаря той и обяснява, че го е "размахал", за да спре боя, но в крайна сметка е използвал юмрука си. Точно



този скайп разговор бе един от основните козове



на прокуратурата. От него ясно се вижда, че Тодоров увещава Пуук да не се обажда в полицията и я убеждава, че всичко е наред и няма пострадали. Когато естонката му казва, че едно от момчетата лежало прекалено дълго на земята като мъртъв, той отвръща, че по-късно станал.

Че Тодоров е използвал нож свидетелства и таксиметровият шофьор, закарал го до "Красна поляна". Според него, докато се возел в колата, Илиян казал - "на тия тримата им е... майката". При разпита си пред съда обаче мъжът казва, че чул "май наръгах един". За второто свидетелства и неговият приятел Стефан Стойков, с когото Тодоров разговарял на следващия ден. По-късно обаче Стойков се отрича от казаното. Според съдия Ченалова в началото на конфликта Илиян се е намирал с лице към Димитров, Въжаров и Александров и няма как да им е нанесъл удари в гърба. "Единствената възможност, по преценка на съда, за нанасяне на нараняванията на пострадалите лица е периодът от няколко секунди, в който групите са сравнително скрити от намиращ се в близост рекламен билборд", пише съдийката. В този отрязък обаче камерите не са можели



да заснемат действията на хората,



т.е. отново липсва категорично доказателство, че Илиян е намушкал тримата. И така, нито един свидетел не е видял Тодоров да нанася ударите и камерите не са го заснели. Тезата на прокуратурата допълнително се разколебава и от експертизата на доц. Мария Грозева, която твърди, че раната в гърба на Димитров е нанесена от острие различно от това, наранило Въжаров и Александров. Т.е. вече има и два ножа. По-късно Грозева е обвинена, че е манипулирала резултатите. При обиска в дома на Тодоров е открита ризата, с която е бил облечен в нощта на убийството. Върху нея има малко петно от кръвта на Александров. Тук защитниците му казват, че ако той беше убиецът, при необходимата близост за нанасяне на удар, кръвта щеше да е много повече, т.е. той не е извършителят.

"Съществуващите доказателства с косвен характер не водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимият е автор на всяко от трите деяния", пише Ченалова и оправдава Илиян. От защитата пък твърдят, че извършителят на убийствата е друг човек, останал неизвестен за следствието. Т.е. някой е минал, докато момчетата се се биели, и внезапно решил да наръга трима от тях. Тайнственият човек очевидно е симпатизирал на една от страните, но извършил убийствата толкова бързо, че никой от участниците в боя не е успял да го види. А след това е изчезнал. Бил е толкова незабележим, че не са го заснели даже камерите.

На съвсем друго мнение обаче е младши съдията по делото Мария Дончева. "Липсват каквито и да било доказателства или индикации, които обективно пряко или косвено да подкрепят извода за участие на друго, неустановено лице в конфликта и съответно нанасяне от негова страна на инкриминираните удари с нож - никой от свидетелите не сочи подобно нещо", пише в мотивите си тя. Относно разликата в раните на Димитров, Александров и Въжаров тя приема, че тя е следствие от движението на телата, ъгъла на нанасяне на удара и силата. "Съвкупният анализ на посочените факти позволява по косвен път да бъде изведен единствено възможният извод, че подсъдимият е автор на деянието, предмет на обвинението", пише съдийката. Така или иначе обаче това не е достатъчно, тъй като решението се взима от председателя на съдебния състав на база на вътрешно убеждение.