Румен Петков е бивш вътрешен министър в правителството на тройната коалиция, няколко мандата депутат от БСП, а преди това и кмет на Плевен. В двубоя Станишев-Първанов Петков застана на страната на доскорошния президент.
---------
- Г-н Петков, на днешния празник на левицата особено ясно се видяха проблемите в партията. На митинга освен това като че ли нямаше толкова хора като през други години.
- Имаше много хора от цялата страна, но 5-6 хиляди не са потенциалът на БСП, още повече че имаше поне 60 автобуса от страната. Това поставя въпроса за готовността, мобилизираността на партията. Празникът си е празник, но трябва да се направи и трезва оценка на всичко това. Нямам отговор и на въпроса защо трябваше да бъде изолиран президентът Георги Първанов, който се радваше на уважението на хората, но беше и поставен в деликатното положение да отбягва въпроса кой и защо не го е допуснал до трибуната. Тук идва въпросът кой провокира напрежение и какво очаква да получи от това.
- Има ли вече разцепление в БСП?
- Не. Внушенията, че има разцепление в БСП, идват от страх, незнайно от какво породен, или от стремеж за капсулация на ръководството и определени процеси. Но аз обикалям в голяма част от страната, разговарям с достатъчно хора - разцепление няма. Продължавам да мисля, и все повече анализатори развиват тази теза, че БСП има полза от един такъв публичен дебат за политики и за хора с качества. Нима някога в ГЕРБ може да се води дебат за политики и за лидери, нима някога в ДСБ може да се води дебат за политики и за лидери? Ние сме партията, която може да покаже на обществото, че има много стойностни хора, които са в състояние да формират и да реализират политика, хора с лидерски качества не само за БСП, но и признати и ценени от обществото.
- Казвате политики, но сравнение в областта на икономиката например показва, че между програмите на Първанов и Станишев почти няма разлика.
- Още по-добре, ако имаме сектори, в които нямаме съществени разлики. За мен ключовият разговор от гледна точка на предстоящия конгрес е състоянието на партията и необходимостта от организационна реформа. Тя не може и не бива да бъде свита до евентуални промени в устава. Състоянието на партията - това са възможностите за децентрализация на управленските екипи, на финансите - имам предвид субсидията на партията. Това е и възможността за преструктуриране, защото очевидно структурата, която имаме в момента, може да ни доведе до положението след 5 г. да сме обезкървени. Казах го на няколко заседания на Националния съвет - имаме 800 села, в които БСП не участва на изборите под каквато и да е форма - нито с кандидати, нито в коалиция, нито като инициативни комитети. Логично е в икономиката да имаме общи приоритети. Ние трябваше да проведем обаче разговор за сектора на сигурността, особено сега. Виждаме, че в сигурността се провежда невиждано преструктуриране, което възстановява Комитета за Държавна сигурност - абсолютно всичко под една шапка. И ние като партия трябваше да катализираме този разговор в обществото, защото то се прокрадна тук-там, около няколко крайно неудачни, по мое мнение, освобождавания на ключови фигури и всичко потъва. Другият ключов въпрос е за реактивното ни поведение, или поведението, което принуждава другите към реакция - за проекта "Белене" ние трябваше на другия ден да сме готови с инициативния комитет и с въпроса, който задаваме, а минаха 25 дни.
- И дойде годишнината от Чернобил...
- Този въпрос няма да го коментирам, съвпадението, разбира се, е случайно, но защо трябваше да се чака 25 дни. В инициативния комитет са достойни фигури, разбира се, но фигури само от БСП и експерти. Аз разбирам да бяха уплътнили комитета с представители на други политически партии. Ако считаме, че е голямо достояние, че в комитета сме включили бай Велко (Велко Вълканов - бел. ред.), също не е зле, но мисля, че бай Велко можеше да го кандърдисаме за 2 минути и половина, а не за 25 дни.
- Към вас имаше лични нападки, че не сте достатъчно критичен към вътрешния министър Цветан Цветанов?
- Това, който го е направил, или е крайно злонамерен, или не е следял публичните ми изяви, в което няма лошо. Няма по-тежки атаки от БСП към министър Цветанов и за имотното му състояние, и за политиката на министерството - откровено репресивен, и за гафове - смъртният случай със служител на МВР в бургаската гранична полиция, случаят на влязъл в България без документи човек, който е екстрадиран от друга държава, членка на ЕС. Казвам тези неща не за да се отчитам или хваля, а за да демонстрирам, че този, който го е казал, е или крайно злонамерен, или финансово мотивиран да ме плюе, или по някакъв друг начин има връзка.
- Реалистично ли е БСП да има 100 депутати в следващия парламент, както обещава Първанов?
- Ако като партия имаме амбицията да имаме 40-50 депутати, това е едно. Част от нашите колеги и от анализаторите предричат летящия старт на Меглена Кунева, в който аз не съм съвсем убеден, разбира се, да добие сериозни мащаби в една предстояща кампания. Това е организационен нихилизъм. Ние трябва да си поставим ясни цели, които после да не обясняваме с мъглявини от галактиката. Какво означава сега - ние сме победили, ама не съвсем. Значи има загуба и има и победа. Ние сме големи майстори, независимо кой е председател, да обясним как сме спечелили, а ако сме загубили, как то е заради едни други лоши хора. Този конгрес е еманация на подхода, че понякога някои наши дейци гледат на конгреса като на избори и на изборите като на конгрес. Значи, когато сега за този конгрес се стремим да лансираме тези, които се харесат на членове, организации, делегати, трябва да си даваме сметка, че след конгреса идва утре. И когато казваме, че едикои си партньори са ни потопили, да сме наясно имаме ли възможни други или сме със съзнанието, че сме не дотам бодра, оставаща в изключително самостоятелна позиция опозиционна политическа сила. А моето дълбоко убеждение е, че самотата е слабост. Освен това на всяко събрание, на което съм бил, има един въпрос, който много тревожи партийния състав - застаряването на БСП, невъзможността на немалка част от членовете да участват активно в живота на партията. И това застаряване поставя под въпрос съществуването ни като структури. Защо бягаме от истината не знам.
- Привърженици на сегашния председател ви обвиняват в натиск, обещания на постове и т.н.
- Глупости, глупости. Нито на Георги Първанов това му е стилът, нито на мен. 22 г. активно работя за нашата партия, никога не съм си позволявал да обещавам каквито и да е мерзости.
- След конгреса ще приключи ли лидерският двубой?
- Мисля, че след конгреса лидерският дебат приключва. Няколкото закона, които се приемат безумни по своя характер, показват, че ние сме в предизборна ситуация. Говоря за цялостното законодателство, върхът на което е законът за отнемане на незаконното имущество, е стремеж на управляващите да си осигурят служебна победа с брутален натиск върху нормалните хора.
- Прогнозирате ли предсрочни избори?
- Мисля, че финансовото състояние на страната и на икономиката блъскат Борисов и управляващото мнозинство към стремеж за предсрочни избори, но към момента това, което ги спира, е невъзможността да обяснят защо ги предизвикват.
- А какво ще прави Първанов, ако загуби на конгреса?
- Ще работи за партията, каквото е правил през всичките години, когато не беше президент. Мисля, че никой не може да му отнеме личното влияние и авторитет, и съм убеден, че той ще го подчини в интерес на левицата.
Другари, ако не започне тотална промяна на БСП в кадровата политика потенциала за следващите и по-следващи избори ще е върви правопорционално надолу - от 82 през 2005, 40 през 2009, 20 - 2013 и 10 - 2017.
Румене, бил си кмет на Плевен, няклк пъти депутат, вътрешен министър и пак депутат. Защо толкова се натягаш да си в парламента?
Ако си искрен помагай на БСП отстрани.
В тази партия е време младите и можещите да вървят напред. Това поколение изкара прехода и още кибичи в парламента.