Все по-чести стават случаите, в които се появяват проблеми на наследници с дългове на техните наследодатели. Много често хората не знаят как да реагират, когато се окаже, че те не само няма да получат нищо, но и всъщност може да се окаже, че ще трябва да плащат чужди кредити, заеми, всякакви други задължения. Наскоро станаха известни няколко случая, в които дори деца се оказват в тази роля. Затова и изобщо не е без значение човек да се запознае с правилата, които могат да го спасят от много проблемни ситуации. Било то ако е в ролята на наследника или пък е в ролята на законен представител на непълнолетен, т.е. на лице до 18 години.

Ако човек е навършил 18 години и наследява, то в този случай решението с дълговете е сравнително лесно и чисто. Ако има и най-малкото съмнение, че може да има повече дългове, отколкото имущества за получаване, то е най-добре да се пристъпи към изричен отказ от наследство. Това е законово заложена възможност всеки наследник да заяви, че не иска нищо от наследството, и по този начин, най-грубо казано, да се отърве от всичките възможни тежести и проблеми, свързани с него. На практика отказът от наследство представлява едностранно волеизявление на наследник с цел да бъде прекратено правото му на наследяване. За целта той трябва да направи писмено заявление за това до районния съд, в района на който е открито наследството. Законът не определя, че този отказ трябва да има някаква нотариална форма и дори не предвижда нотариална заверка на подписите. За разлика например от отказа за собственост, където е задължително да има такава заверка. За по-голяма сигурност обаче винаги е добре да се направи такова заверяване и при отказа от наследство. Самото заявление до съда се вписва в особена книга. В никакъв случай не е необходимо съгласието на останалите наследници, за да е валиден отказът на който и да е от тях. В същото време частта на отреклия се уголемява дяловете на останалите наследници. Необходимо е да се знае, че отказ, направен под условие, за срок или за част от наследството, е просто недействителен. Това означава, че след като един път човек се отрече, после няма връщане назад. Например не може някой наследник да заяви, че се отказва от наследството, ако в него има много задължения, или пък че се отказва само за една година и т.н.

Важно е да се знае и още нещо. Според чл. 56 от ЗН кредиторите на лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на наследника. Този иск може да се предяви в едногодишен срок от узнаването за отказа, но не по-късно от три години след отказа. Макар и труден за реализиране и като възможност, а и във времето, то този иск, риск и възможност съществуват. Това означава, че в даден момент, но не по-късно от 3 години от отказа, може да се появи кредитор на наследодателя и да поиска да бъде унищожен този отказ, така че той да си получи дължимото. Шансовете му да успее в съда обаче не са много големи. Затова по правило отказът е добър вариант, за да не се поемат евентуални или реални налични дългове на наследодателя.

Малко по-сложно е положението с наследниците, които все още са непълнолетни. Те има законни представители, които обичайно са родителите, но биха могли да бъдат и дядо и баба, други роднини, социалните. В чл.130 от Семейния кодекс е записано, че родителите управляват имуществото на детето в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Пак там е отбелязано и че извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Или иначе казано, дотук може да се приеме, че родителят може да отиде в районния съд и да поиска разрешение да се откаже от наследство от името на детето.

В чл.130 обаче има четвърта алинея, която гласи: " Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни." И тук съдилищата приемат, че правото на наследяване е сред тези прави и независимо че примерно детето няма да получи нищо освен хиляди левове кредити, то приема, че нито то, нито родителят, нито самият съд могат да разрешат отказ. Нещо, което, първо, не е много коректно, и второ, очевидно има нужда от тълкуване от Върховния касационен съд или законодателно решение, с което да се даде изрично право на детето чрез законния представител да може да се отказва от наследство.

Мнозина смятат обаче, че решението в случая с непълнолетните е приемането на наследството по опис. Според чл. 60, ал.2 от Закона за наследството "наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство". На практика това означава, че от него не може да се търси повече, отколкото е получил.

Приемането по опис също се заявява пред районния съд, писмено в тримесечен срок от узнаването, че наследството е открито. Този срок може да бъде удължен с още три месеца от самия съд. Важно е да се знае, че приелият по опис не може да отчуждава наследени недвижими имущества до 5 години от приемането, а движимите - до 3 години. Освен с разрешение на районния съд. Ако не спази това - то тогава ще отговаря за задълженията на наследодателя неограничено.