Лекарствената политика е нещо фино и сложно, тъй като трябва да балансира по тънката граница между обществен и корпоративен интерес. За тази цел се създават понякога тежки за разбиране правила и неслучайно областта на производството и контрола на качеството и безопасността на медикаментите са едни от малкото с общозадължителен европейски регламент в сферата на здравеопазването. Ръководенето на толкова щекотлив сектор изисква теоретичен и практически опит, да не говорим за политическата воля да не се дава предимство на фармацевтичните компании, когато се вземат решения, тъй като, евфемистично казано, техният маркетингов потенциал е огромен.

Предвид управленския потенциал на ГЕРБ и специфичната йерархия при вземане на решения в тази партия резултатът в лекарствената политика е виден и еквивалентен на поведението на слон в стъкларски магазин. ГЕРБ не могат и не знаят как да осъществяват лекарствена политика. Това само по себе си не е чак такъв проблем, защото наследиха от тройната коалиция що-годе работещ и приемлив модел. Лошото обаче е, че настоящите управляващи искат и правят лекарствена политика, а резултатът е, че все повече и



по-дълбоко се оплитат в собствената си некомпетентност



и в най-добрия случай, създават все по-благоприятна почва за корупция.

Поредният пример са течащите в момента опити да се намалят цените, на които здравната каса плаща лекарствата. Освен че противоречат на законите, те са далеч и от нормалната логика. В момента здравната каса прави договаряне с всички фирми, които продават препарати за химиотерапия. Въпреки че имат вече регистрирана цена в позитивния лекарствен списък, което им позволява да бъдат купувани от НЗОК, и според която стойността им трябва да е най-ниската от 8 държави в ЕС, за които се смята, че медикаментите са най-евтини, те трябва да декларират, че няма да се продават над определен от касата таван. В случая това е цената, постигната при последния търг в здравното министерство, когато то купуваше, т.е. цените през 2010 или 2011 година. В това има някаква логика - МЗ осигуряваше медикаменти за всички болници и диспансери и заради големите количества постигаше и отстъпки. Сега обаче касата казва на компаниите, че ако не дадат съответната отстъпка, НЗОК няма да плаща. Но не на самата компания, а на болниците, тъй като препаратите за химиотерапия се купуват от болниците, а не от касата, след конкурс за обществена поръчка. Касата плаща на лечебното заведение след това. Т.е. компанията може да е дала огромна отстъпка на болницата при търга, по-голяма и от тавана на касата, но НЗОК няма да превежда пари на лечебното заведение, ако сключи договор с този производител, тъй като той не е декларирал тази отстъпка в самата каса.



Звучи сложно, объркано и абсурдно.



Първо - касата е длъжна според закона за лекарствата да плаща всички медикаменти от позитивния списък. Елиминирането на компании, не дали отстъпки, е регламентирано в наредба, т.е. касата не работи по закона, а по наредбата. Второ - болницата е търговско дружество, което прави търгове, за да си купува необходимите за дейността му стоки. Който даде най-добрата оферта и най-ниската цена, би трябвало да спечели и точно това е смисълът на търговете - да се свалят цени. Сега обаче цената е фиксирана от касата и не е ясно за какво друго болницата може да прави търг, освен директорът й да вземе някой рушвет. Да не говорим, че специално в онкологията цените, при нормална пазарна ситуация, падат ежегодно, т.е. заложените от НЗОК цени от 2010 г. в момента едва ли са актуални. Със замислената процедура се обезсмисля и съществуването на позитивен списък, който да е отделен от касата и да решава вместо нея какво и на каква цена ще плаща. В нормалните страни, като Франция например, отстъпки също има, но те се договарят публично от позитивната комисия и са гъвкави - т.е. при достигане на определено количество, плащано от здравната каса, отстъпката трябва да расте. Обратното - договарянето в касата води до идеални възможности за корупция и подбор на "правилни" фирми. За капак всичко това предстои да се случи и с останалите медикаменти, които касата плаща - т.е. всички препарати в доболничната помощ, които ползват милиони българи. Фирмите, които не дадат отстъпка, която касата сама ще си измисли, няма да имат право лекарствата им да бъдат заплащани с публични средства. Така, от една страна, някои лекарства може и да поевтинеят, но други ще изчезнат от пазара.



Настоящата недомислица е само част



и резултат от поредицата некадърни решения на ГЕРБ в лекарствената политика. Всичко започна с недоизмисленото прехвърляне на онкопрепаратите към НЗОК, без никой да се сети, че без измислен механизъм за регулация на цените разходите ще скочат неимоверно. Паралелно с него болниците бяха принудени сами да си купуват препаратите за химиотерапия, което също води до по-високи цени. Комисиите и структурите, които трябва да отговарят за приличен процес на ценообразуване, спряха да работят. Тези натрупвания доведоха до скандали, поредният здравен министър беше уволнен, а директивата в партията е лекарствата да поевтинеят. Само че тежката артилерия от дългата резервна скамейка не разполага с капацитета да измисли каквото и да било в синхрон със закона и здравия разум. А и няма как - все пак репресията и административният тормоз са отдавна припознати в ГЕРБ като най-бързия начин нещо да се случи. Независимо от цената.