Преди дни Швейцария обяви, че ще наложи още по-малко работни квоти за редица страни от Източна Европа, което отново предизвика гнева на Евросъюза. Този път засегнати не са само обичайните заподозрени - България и Румъния, но също и страните от първата вълна на петото източно разширяване на ЕС - Чехия, Литва, Латвия, Естония, Унгария, Полша, Словения и Словакия. За гражданите на тези страни от 1 май швейцарските власти налагат квота от едва 2000 разрешителни за работа годишно. Само за сравнение, през 2011 г. са издадени 6000 подобни разрешителни. Федералният съвет (правителството) изтъква, че 1.1 милиона граждани на ЕС се възползват от икономиката на страна с население 7.9 милиона души, но увеличаващата се имиграция засилва опасенията във връзка с интеграцията им и спазването на минималната заплата и условията на труд.

По силата на Шенгенското споразумение от 1 май 2011 г. гражданите на въпросните страни трябваше да могат свободно да влизат на територията на Швейцария. Тъй като правителството бе против даването на пълна свобода на източноевропейците, то постигна допълнително споразумение с ЕС, което даваше на Берн право да ограничава броя на идващите източноевропейци, ако за 1 година желаещите надвишат с 10% средните стойности за последните 3 години. Именно с тази предпазна клауза сега властите обосновават новата ограничителна мярка. Швейцарската правосъдна министърка Симонета Сомаруга заяви, че решението е следствие от засилената имиграция от Източна Европа към Швейцария. Тя цитира статистически данни, според които само за 1 година в алпийската държава са пристигнали 7000 източноевропейци, които са подали и молба за работа. Според министърката това представлявало увеличение от 3 пъти спрямо предишните години. Колкото повече са чужденците, толкова по-трудна става интеграцията им - това е една от причините, поради които Берн отново наложи квоти за източноевропейски работници. Мярката си е чиста проба пропаганда заради политическите проблеми вътре в страната, където броят на привържениците на изолационизма и антиимигрантските настроения се увеличава, смятат експерти.

Председателят на Европарламента Мартин Шулц



нарече швейцарското решение "дискриминационно"



и "противоречащо на духа на споразумението между ЕС и Швейцария". От името на засегнатите страни и представител на т.нар. Вишеградска група той заяви, че особено по време на криза не бива да бъдат застрашавани икономическите свободи в Европа. Междувременно и редица европейски политици разкритикуваха поведението на швейцарските власти. Говорителят на ЕС Михаел Ман заяви, че всички страни, членки на Евросъюза, трябва да бъдат третирани наравно, и че Швейцария нарушава правилата за свободното придвижване на гражданите на общността. "Няма никакво основание за подобна рестриктивна политика, още повече че на швейцарския пазар на труда не се забелязват негативни тенденции", каза говорителят.

През 2011 г. Швейцария е приела общо 95 000 граждани на ЕС, от които 65 000 са останали в страната. На този фон Християнската народна партия на Швейцария обяви, че имиграцията от Източна Европа не се отразява сериозно на ситуацията на трудовия пазар в страната. Също и за швейцарския експерт по въпросите на трудовата миграция Джани д'Амато решението на правителството е за вътрешнополитическа употреба. Пред "Дойче веле" той заяви, че с това управляващите искат да покажат, че се отнасят сериозно към проблема с имиграцията.



Ограничения за българите и след 2014-а



Швейцария е популярна дестинация и сред българската трудова миграция. За българските граждани, които желаят да живеят и работят в Швейцария, важат определени квоти, които през последните години винаги са максимално запълнени. От средата на 2009 г., когато влезе в сила Споразумението за свободното придвижване на работната сила, броят на пристигналите в алпийската държава българи е нараснал с повече от 60% и към края на февруари т.г. е достигнал 10 887 души. Това представлява само 1% от всички граждани на ЕС, живеещи в Швейцария. Въпреки това според швейцарските медии правителството смята да продължи срока на ограниченията за българи и румънци и след май 2014 г., когато изтичат сегашните квоти за гражданите на двете балкански страни.



-----------------------------------

Алпийската държава увеличи студентските такси за чужденци



От м.г. всеки, който иска да учи в швейцарски университет, вече ще трябва да плаща повече. Промените обаче се отнасят само за чужденци. Лансира се и странната на пръв поглед идея парите да се изискват пряко от страните на студентите. Швейцарските висши учебни заведения се ползват с добра репутация, таксите са относително ниски, а за редица специалности няма ограничения в бройките. Не е чудно тогава, че все повече млади хора от цял свят избират Швейцария за следването си. През м.г. в десетте висши училища на швейцарските кантони и в двата федерални технически университета една пета от близо 132 000 студенти бяха чужденци. От 1990 г. насам броят на следващите от чужбина се е увеличил над два пъти. Сега швейцарците решиха да искат повече пари от чуждестранните студенти. Това е логично, защото още през 2008 г. разходите за студентите и аспирантите, идващи от чужбина, са възлизали на близо 460 млн. евро, както отбелязва в. "Нойе цюрихер цайтунг".

Университетът в Цюрих беше първият, който повиши таксите. От есенния семестър т.г. чуждестранните студенти ще плащат по близо 1000 евро, вместо досегашните 650 - или с около 420 евро повече от швейцарските си състуденти. Техническият университет в Цюрих до момента не е засегнат, защото той е федерална институция, а не кантонална. Но и там, както и в други федерални учебни заведения, се дискутират възможни повишения в бъдеще. Други университети леко увеличиха таксите за студенти от чужбина. В университета във Фрайбург например те плащат около 667 евро за семестър. Това е с около 125 евро повече, отколкото плащат швейцарските им колеги. Още по-драстично е положението в един университет в Лугано, където в момента чужденците плащат по над 3000 евро на семестър - или двойно повече от швейцарските граждани. В кантона Санкт Гален също смятат да искат повече пари от чужденците. В международно популярния икономически университет от т.г. от чужденците ще се изискват по около 1770 евро на семестър, или с почти 800 евро повече, отколкото досега. По този начин чужденците ще заплащат над 750 евро повече от швейцарците.

Вярно, че и след увеличението таксите няма да са така високи, както в някои други страни - като например във Великобритания. Въпреки това сред представителите на швейцарското студентство се надига енергична съпротива срещу неравнопоставеното третиране на чуждестранните колеги. Според представители на Съюза на швейцарските студенти, който поначало е против всички такси за следване, допълнителните такси за чужденци са "дискриминиращи и ксенофобски." Студентската организация предлага съвършено различен подход - страните, от които идват желаещите да следват в Швейцария, да плащат следването на своите граждани. В отговор и Швейцария да плаща също за своите студенти зад граница. В Швейцария такава система на компенсационните плащания съществува още от 80-те години. Ако например швейцарец от кантона Ури следва в кантона Санкт Гален, Ури плаща на Санкт Гален между 10 000 и 50 000 швейцарски франка в зависимост от избраната специалност. Студентите предлагат същия принцип да се въведе и на европейско равнище. (По материали на чужди медии)