Група мъже с микрофони и камери си пробива път към подиума под купола на ротондата на двореца "Запион" в Атина. Множеството се изправя, ръкопляска и скандира: "Гърция, Гърция, Андонис Самарас". Но мургавият мъж, който влиза в залата с толкова много аплодисменти, не е лидерът на консервативната партия Нова демокрация.

"Караманлис", провиква се жената с тоалет на "Шанел" и развълнувано грабва ръката на човека, който стои до нея.

Появата е изненада за привържениците на тази партия. Като цяло обаче това е типична сцена в тази предизборна кампания, която е най-кратката в историята на гръцката република. Костас Караманлис, племенник на бившия президент и създател на партията Константинос Караманлис, ръководеше страната от 2004 до 2009 година. Най-хубавото нещо, което би могло да се каже за бившия премиер, е, че той допусна страната му да се срине пред широко отворените му очи. Той бе радетел за провеждането на Лятната олимпиада в Атина през 2004 г., но след това приносът му за държавата бе относително малък.

Характерното за сегашната кампания би трябвало да е чувството за съживяване и обновление. Местните и международни коментатори пишат, че гърците ще решават съдбата на Гърция, когато на 6 май се явят пред урните. Но предизборната кампания е на път да се превърне в още една моментна



снимка, илюстрираща липсата на перспективи за страната



Андонис Самарас е лидер на Нова демокрация, която все още води в социологическите проучвания, и той може да стане следващият премиер. Тази неделна сутрин той се стремеше да представи икономическата програма на партията си. "Едно нещо трябва да е ясно. Ние искаме да променим всичко", казва той. Но с появата на Караманлис рядко една предизборна кампания би могла да носи толкова противоречиви послания, колкото тази неделна среща. Самарас обяви ново начало, ала човекът, който го представи, бе неговият предшественик. Караманлис мълча две години и половина, откакто през есента на 2009 г. претърпя поражение от ПАСОК, партията на бившия премиер Георгиос Папандреу. През това време той не направи нито едно изявление - нито за кризата, нито за грешките по време на управлението си. И сега отново се появява на предизборна среща на партията си - сякаш нищо не се е случило. Сякаш кризата е забравена. Криза ли? Каква криза?

Когато на 6 май гърците се отправят към избирателните секции, вотът ще интересува значителна част от света. Дори самият ден на волеизлиянието стана политически въпрос, след като германският финансов министър Волфганг Шойбле безцеремонно каза на гърците, че по-добре би било да изчакат до юни, когато трябва да бъде приет бюджетът на страната за следващите две години.

В сегашната кампания роля игра дори управляващата директорка на МВФ Кристин Лагард, която открито изрази доверието си в двете основни партии. Само Нова демокрация или социалистическата партия ПАСОК могат да гарантират, че страната ще остане част от еврозоната, заяви Лагард, добавяйки, че "Гърция спешно се нуждае от сигурност и стабилност".

"Абсурдът е, че точно тези, които вкараха колата в пропастта, сега се очаква да я издърпат оттам", отбелязва политологът Серафим Сефериадес.



Самоуверена политическа класа



Анекдотът с Караманлис разкрива колко самоуверена продължава да е политическата класа в Гърция и днес. Въпреки всичко сред избирателите има дълбоко вкоренен рефлекс да търсят спасение чрез двете основни партии независимо от очевидните им грехове и неспособността им да управляват. През последните месеци анкетите показваха, че Нова демокрация и ПАСОК са загубили значителен дял от избирателите си, но проучванията от последните дни сочат, че те отново набират сили, като 26% от анкетираните подкрепят Нова демокрация, а 19 % - ПАСОК. През февруари социалистите бяха паднали едва до 8% одобрение. Само 37% ще са необходими за осигуряване на мнозинство в т.нар. "голяма коалиция" между консерваторите от Нова демокрация и социалистите от ПАСОК - предпочитаната конфигурация за международните поддръжници на Гърция.

Едва ли има по-ярко доказателство, че има още много какво да се желае за обновлението в Гърция от основните фигури в двете основни партии - консерватора Самарас и социалиста Евангелос Венизелос.

55-годишният Венизелос, финансов министър до неотдавна, бе сред най-близките приближени на бившия премиер Андреас Папандреу, баща на Георгиос Папандреу. С политическия си патронаж Папандреу-старши изигра ключова роля за създаване на дисфункционален, раздут правителствен апарат, срещу който сега Венизелос е повел невинно кръстоносен поход.

Опонентът му, 60-годишният Андонис Самарас, който е от семейство от висшата класа, също е бил министър - на финансите, на външните работи и на културата. Премиерът Костас Караманлис направи Самарас министър в правителството на Нова демокрация. Има известна ирония във факта, че сега точно Самарас твърди, че защитава европейската кауза. Месеци наред той отказваше да приеме мерките за затягане на коланите, изисквани от ЕС, и торпилираше всяко предложение за сътрудничество, отправяно от тогавашния премиер Папандреу.

Самарас има репутацията на властолюбив опортюнист. Противно на резултатите от всички предизборни сондажи, Самарас иска да управлява сам след 6 май. Той дава грандиозни обещания, сякаш Гърция е просперираща, а не банкрутирала страна. Той иска да се прекрати намаляването на заплатите, да увеличи пенсиите, да намали ДОД и да осигури повече социални помощи за бедните семейства и децата.

Как смята да плати за обещанията си? "Трябва да ограничим разхищенията", е един от отговорите му. Едва ли е най-състоятелният, но е най-често даваният от него. А иначе - винаги може да се разчита на субсидиите от ЕС, казва той.