Социалистите са поставени пред труден избор - кого да изберат за лидер: Сергей Станишев или Георги Първанов? И ако решат да подходят прагматично, а не емоционално към него, ще им е доста трудно - двамата не са се изправяли в пряк двубой на идеи, а предпочитат да разменят реплики задочно при обиколките си из страната. Дори на директно зададен въпрос: Знаете ли позицията на опонента си, искаме да сравним платформите ви?, конкретен отговор не се дава. Едно от обясненията за подобно поведение е, че съществена разлика в платформите на двамата кандидати за лидер няма. И то е вярно, що се отнася до икономическите им виждания за развитието на страната. Различията стават очевидни, когато се погледнат международните позиции и идеите им за партийното развитие на БСП.

Интересното е, че в основата на сегашните им икономически виждания е



отрицание на основните неща, които двамата въведоха,



докато управляваха държавата. Например - плоския данък. На пленума на БСП преди два месеца се заговори за първи път официално за преосмислянето на този налог, както и за въвеждане на данък богатство. Това дори е записано в управленския проект на левицата, одобрен от Националния съвет под ръководството на Станишев. На същата позиция е застанал Първанов, даже и по-рано - той заговаря за отмяната на данъка още от 2009 г. А по-късно допълва: "Богатите да поемат своя дял от данъците, особено в условията на криза". В четвъртия годишен президентски доклад от септември 2009 г., изготвен от икономисти и сериозно критикуващ кабинета "Станишев", е записана следната скала на данъчно облагане: забележителен необлагаем минимум от 1000 лв., 10% данък за доходи от 1000 до 3000 лв., 20% - за тези, които получават над 3000 лв. В БСП не са уточнили конкретна скала, но една от идеите, представена от бившия икономически министър Петър Димитров, изглежда така: не се облагат само минималните доходи, на най-заможните българи се удържа 20-30% данък, а на останалите - 10%.

Ситуацията става още по-шизофренична, след като на фона на тези намерения и Първанов, и Станишев уверяват, че всъщност не трябва да има никакво увеличаване на данъците. Още през 2009 г. доскорошният президент твърди, че "в условията на българската криза задачата на деня трябва да бъде насочена към подобряване събираемостта на данъците, а не към тяхната промяна". Същата позиция изразяват и от БСП, макар че миналата година покрай приемането на бюджета заговориха за увеличаване на вноските за пенсия и здраве.

Няма съществени разлики и във вижданията на Първанов и Станишев, че



е необходима повече държава в икономиката



БСП го записа в управленската си програма, а през април 2011 г. Първанов също зове: "Държавата да се намеси в икономиката. Държавата трябва да има регулираща роля в икономическите механизми и Западът ни го показа. Смятам, че кризата няма да се реши само с административни средства". Тогава той го казва все пак в контекста на това държавата да изплати задълженията си към бизнеса, за което също непрекъснато говорят и от "Позитано" 20.

Съвпадат вижданията им и за това, че трябва да има повече държава и в здравеопазването. В централата на БСП в момента се разработва проект по темата, който предвижда болниците вече да не са търговски дружества, а държавата да има по-съществена роля. В позицията си, публикувана на неговия сайт, Първанов пише: "Държавата трябва да се превърне в реална опора и гаранция за ефективното и пълноценно функциониране на здравната система". Не уточнява дали болниците да са търговски дружества и занапред, но пък смята, че във всяка от сегашните области трябва да има една държавна болница, която да е съобразена с конкретните условия и реалности в района. И двамата говорят за увеличаване на дела от БВП за двата сектора, за иновациите, за реформи. "Заделеното в България за наука и образование е убийствено малко. Българската икономика не е наукоемка", смята Първанов. Според него през последните 20 години не са създадени достатъчно стимули бизнесът да инвестира в наука. От БСП също пишат, че трябва да се увеличат разходите за наука от БВП, както и да се стимулират иновациите. Говорят и за подкрепа за новите технологии в индустрията.

Съвпадение се наблюдава и по други въпроси като ускоряване на големите инфраструктурни проекти, увеличаване на доходите - пенсиите, заплатите и социалните помощи, както и в отношението към малкия и средния бизнес. В областта на енергетиката, която Първанов рекламира като един от най-големите си успехи, макар да не е много ясно какви са му заслугите, също не се откриват отлики. От проектите от т.нар. Голям шлем остана само "Южен поток", след като наскоро кабинетът отказа и строителството на АЕЦ "Белене" след излизане от петролопровода "Бургас-Александруполис". И Станишев, и Първанов обявиха, че ако БСП се върне на власт, ще рестартират проекта за втора атомна централа, и двамата харесаха и идеята за референдум по темата, която стана и пореден мотив за вот на недоверие към кабинета, който обаче се провали. Единомислие показаха и по темата за проучванията и евентуалния добив на шистов газ в България, като се обявиха "против".

С приликите дотук.



По-сериозни отлики могат да се открият във вижданията им за партията



- като например за това дали председателят да се избира пряко от социалистите (както предлага Първанов, а Станишев смята за неуместно), и по коалиционната политика. Сегашният председател вече обяви, че след конгреса ще се ревизира партньорството от формата "Коалиция за България", докато Първанов не крие амбициите си да го разшири до нещо като български вариант на ПАСОК. В това число са и намеците на Станишев, че опонентът му работи за коалиция с ГЕРБ, което пък Първанов яростно отрече, поиска доказателства и извинение.

Тези чисто партийни позиции обаче надали биха били решаващи при избора за редовия социалист, макар в соцсредите да не могат да простят на Първанов неговия неуспешен опит за еманципация от партията, поетично озаглавен АБВ. Според повечето активисти това беше не само пътят на Първанов да подготви почвата за българския ПАСОК, но и да конкурира БСП и дори да направи нова лява партия, въпреки че претенциите на автора уж не бяха такива.

Може би най-същественото различие между двамата обаче е как гледат на всеки от тях извън България. За два мандата Първанов не успя да се пребори за симпатиите на западните партньори и на САЩ, а Станишев стана първият голям шеф, макар и и.д., на европейско ниво - оглави Партията на европейските социалисти. Косвено за липсата на интерес към Първанов говори и статистиката на официалните му визити зад граница, които за последните две години от втория му мандат намаляват драстично и през 2011-а са в едва четири държави. Широко рекламираните от него връзки с Русия са доста съмнителна автореклама. Русия очевидно преследва икономическите си интереси и е готова да работи с всеки, който е на власт.

В графата на различията може да причислим и бизнес връзките им.



Първанов се свързва с най-разнообразни олигархични кръгове



и има, меко казано, опасни връзки. Например - с разследвания за злоупотреби по САПАРД и по други обвинения бизнесмен Людмил Стойков, който е спонсор на предизборната му кампания. Или доста дразнещото му и скъпо ловно хоби, при което го придружават видни петролни босове. За разлика от него Станишев няма толкова ярки връзки с олигарси, а по-скоро оставя отделните икономически лобита в БСП да си поделят и защитават завоюваните територии. Което му донесе доста главоболия като премиер - за да не наруши баланса, той на няколко пъти забавяше отстраняването на компрометирани шефове на агенции и обираше негативите. И още една малка отлика - за разлика от бившия президент, за Станишев няма данни да разполага със собствен псевдоним в архивите на бившите тайни служби.

За социалистите остават и други аргументи - първият е кой има по-голям шанс да спечели, другият - стари познанства, шансове за кариерно израстване, във и извън партията. Това е и още едно обяснение за все по-засилващите призиви да си ходят и двамата. Преди време социалисти от Перник сравниха избора, пред който са изправени, с историята за магаре, което умряло от глад, докато трябвало да избира между две еднакви купи сено. Колкото повече наближава заветният конгрес, толкова по-мършаво става това магаре, и дори да не загине от недохранване, ще бъде толкова слабо, че до парламентарните избори не е сигурно дали ще е в кондиция дори и за достойна загуба. Дали те ще се окажат лоши пророци зависи от това как ще реагира загубилият вота на конгреса. Ако той продължи да атакува опонента си, БСП ще продължи да хаби сили във вътрешнопартийни разправии и без бой ще подари следващите избори на ГЕРБ. Справка - възходът и падението на СДС.