Докато всички си мислим, че Европейският парламент е тромава институция, която не е способна да взема бързи решения, той за пореден път ни изненада, при това неприятно. Преди малко повече от година беше приет Пакта "Евро плюс", в който се говори основно за стабилност и конкурентоспособност, но накрая, съвсем бегло, се споменава нещо и за данъчните системи на страните членки. Подписалите го страни поемат ангажимент за "водене на структуриран диалог по въпросите на данъчната политика, по-специално с цел обмен на добри практики, избягване на вредни практики, както и предложения за борба с данъчните измами и избягването на данъци". Съвсем между другото на стр. 20 се споменава и за законодателно предложение за обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък (ОКООКД). Не щеш ли, година по-късно законодателното предложение на Европейската комисия е прието от Европейския парламент.
Всъщност инициативата започва още през 2004 г. със създаването на работна група, която да помага на Комисията. Оттогава са направени много анализи, които така и не могат еднозначно да демонстрират дали ефектите от подобна хармонизация са положителни или отрицателни. За изминалите седем години първоначалните предложения търпят редица изменения, докато стигнат до сегашния вариант, който най-общо предвижда следното: Първоначално ОКООКД се въвежда за европейски корпоративни фирми; След пет години се въвежда за всички останали компании; Малките и средните предприятия имат възможността да останат извън хармонизираната данъчна основа; Консолидиране на данъчните основи във всички страни на дейност на компанията, което ще позволи облекчаването с евентуални загуби в отделни страни членки; общата данъчна основа се разпределя в страните членки, в които компанията оперира, на база формула от елементи с равно тегло - работна сила, активи и оборот.
Дори и някои анализи за общите ефекти от въвеждането на ОКООКД да показват положително влияние за икономиката, те са правени на ниво Европейски съюз, а не на национално ниво, и като такива са осреднени. А проблемът с осредняването е, че докато едни страни печелят, други губят.
Вместо да обясняваме всички проблеми, свързани с това предложение, нека разгледаме един силно опростен и напълно произволен пример с две компании - майка и дъщерна, които оперират в две страни:

ТАБЛИЦА
Дъщерна компания

Компания майка

Бр. заети
1200

1500

Разходи за заплати
10

30

Активи
200

1000

Оборот
50

200

Данъчна основа
0,5

0

Данъчна ставка
16%

26%

Данъчни задължения
0,08

0

(Данните са в млн. евро, с изключение на броя заети)
В сегашната ситуация дъщерната компания дължи данък в размер на 80 хил. евро, а компанията майка не дължи данъци, тъй като данъчната й основа е 0. Ако се въведе ОКООКД обаче, нещата изглеждат по различен начин. Тогава данъчната основа на компанията майка ще се окаже 382 хил. евро, а на дъщерната компания - 119 хиляди.
Тогава компанията майка ще дължи данък в размер на 0.382*26% = 99 320 евро, а дъщерната компания - 0.119*16% = 19040 евро. Така общо ще бъдат платени 118 360 евро данъци в двете страни. В сравнение със сегашното състояние излиза, че с въвеждането на ОКООКД двете компании ще плащат с 38 360 евро повече данъци. Заедно с това в страната, в която оперира дъщерната компания, приходите от данъци ще намалеят с близо 61 000 евро. С две думи общото данъчно бреме за някои компании изглежда ще се увеличи на фона на значителен ръст на данъчните приходи в страната, в която оперира едната компания, и значителен спад в страната, в която оперира другата.
Заедно с това се нарушават залегналите в Лисабонския договор принципи на субсидиарност (чл. 5, параграф 3) и пропорционалност (чл. 5, параграф 4). Облекчаването на данъчните и бюрократичните тежести пред бизнеса несъмнено може да бъде постигнато в достатъчна степен от отделните държави членки (субсидиарност). Това ясно личи от класацията Doing Business, в която 6 страни от ЕС са в топ 20. За сметка на това въвеждането на ОКООКД само за някои компании в ЕС ще доведе до въвеждането на две различни данъчни законодателства в отделни страни членки, а това води със себе си и нови административни и финансови тежести (пропорционалност).
Категорично против предложението се изказа Народното събрание на България още през април 2011 г. Тази му позиция беше допълнително потвърдена в началото на тази година, когато парламентът гласува присъединяването на България към Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и валутен съюз, въпреки че в него не ставаше въпрос за хармонизиране на данъчни основи.
Крайно време е Европейската комисия да осъзнае, че осредняването на данни и ефекти, на базата на които се взимат решения, е грешен подход, когато става въпрос за страни с голямо различие в степента на развитие. Докато общият ефект за ЕС може да е положителен от гледна точка на икономически растеж и данъчни приходи, това може да е за сметка на загуби за отделни страни. При това положение излиза, че ЕС с едната ръка помага за икономическото и социалното сближаване на страните членки, а с другата го ограничава.