|
| Темида наистина прекали, след като си позволи в директно нарушение на НПК да чете тайно оправдателната присъда на Красимир Георгиев. |
Става дума за произнасянето при закрити врати на една от присъдите на Красимир Георгиев, известен като Красьо Черния. Това направи състав на Софийски градски съд, който оправда абсолютно тайно Георгиев по обвинението на прокуратурата, че е укрил данъци.
В българския Наказателно-процесуален кодекс (НПК) е записано, че разглеждането на делото или извършването на отделни съдопроизводствени действия става при закрити врати, когато това се налага за запазване на държавната тайна или на нравствеността, както и за запазване в тайна на самоличността на защитен свидетел. Предвидено е, че при закрити врати може да се гледа дело, ако това е необходимо, за да се предотврати разгласяването на факти от интимния живот на гражданите. Пак в закона е записано, че малолетен или непълнолетен свидетел, пострадал от престъпление, може да бъде разпитан при закрити врати.
И след това изчерпателно изреждане в чл.263, ал.4 от НПК е подчертано, че
във всички случаи присъдата се обявява публично
И на фона на това Софийски градски съд обяви присъдата на Красимир Георгиев тайно. С аргумента, че по делото имало приложени материали, събрани със специални разузнавателни средства. Като оставим настрана какви са тези СРС-та по дело за укриване на данъци, то няма как да не отбележим, че актът на тайното произнасяне на присъда - в случая е без значение дали тя е осъдителна или оправдателна - е много, ама много скандален. Защото макар и напълно нелогично, но поне би могло да бъде законно, ако примерно се гледа мярка за неотклонение при закрити врати. Може дело за изнасилване да мине при закрити врати. Може дори мотиви към някоя присъда, в която примерно има честотите или шифрите на всички служби да са секретни. Но присъда да е тайна - това никъде го няма.
И на този фон най-учудващото е, че никой от факторите в държавата не се трогна. Нито Висшият съдебен съвет, нито главният прокурор, нито президент или премиер, нито дори обичайно критикуващият съдебната система вътрешен министър.
А става дума за наистина
едно от най-драстичните незачитания на закон в България
При това от институция, призвана да казва кое е справедливо и кое не, кое е законно и кое не. И това не трябва да остава безнаказано.
Защото съдът нарушава директно закона с действията, а пък още по-малко трябва да се позволява да се закриват присъди по едно обществено значимо дело, което има отношение към доверието в самата съдебна система. Затова е повече от задължително час по-скоро и комисията за наблюдение на знаковите дела към ВСС, каквото без съмнение е това срещу Красимир Георгиев, да се сезира и да извърши проверка. Това трябва да направи и Инспекторатът към ВСС. И прокуратурата, и съдът. И да се излезе с ясна и категорична позиция. Както и да се посочат и накажат виновниците за това безумие, както и да се даде обяснение какво точно се скри и се крие по такова дело.
Всъщност тази история е само
епизод от пълната милиционерщина,
която обхваща правосъдието. Само преди няколко седмици Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) си позволи да откаже да предостави на Софийски градски съд (СГС) информация за начина, по който са реализирани специалните разузнавателни средства (СРС) по делото за подкуп срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдия Петър Сантиров и ексглавния секретар на финансовото ведомство Тенчо Попов. Това също е безпрецедентно в съдебната история. По закон не може държавен орган, фирма или отделно физическо лице да откажат да изпълнят нареждане на съда.
ДАНС обаче изпратиха писмо до съдията по делото, в което бе написано, че магистратът трябвало да отмени разпореждането си за допускане на експерт, който да изследва СРС-тата, тъй като това заплашвало националната сигурност, живота и здравето на служители и
би накърнило отношенията на ДАНС с евроатлантическите й партньори
Отказът бе мотивиран с твърдението, че според НПК съдът трябва да обсъжда доказателствата по всяко дело, а не да проверява техническите средства, с които са били изготвени. "Следователно назначаването на експертиза надхвърля правомощията на съда по НПК и създава необосновани предпоставки да се затрудни доказването на обвинението", твърди агенцията.
Този скандал дойде в момент, в който на специален форум бе обявено, че повече от 90 на сто от секретната информация в съдебния процес може спокойно да бъде декласифицирана. Срещата бе организирана от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) и парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред. На нея бе обявено също, че често в съдебната практика се стига до абсурди и заради това, че ако по делото има класифицирана информация, се засекретяват дори мотиви на присъди.
На фона на всичко това преди време съдии от Софийски градски съд написаха становище за делата, гледани при закрити врати, адресирано до ДКСИ. Съдиите твърдяха, че след като използването на СРС се счита за преустановено и събраната чрез него информация се ползва в съдебно заседание, то данните престават да бъдат държавна тайна. Дори МВР обявиха, че приоритет трябва да бъде публичността на съдебния процес. Експертите бяха категорични, че
щом нещо стигне до съд, то трябва да е задължително публично
От години желанието на магистратите, МВР и специалните служби в България да се правят на много важни и значими чрез засекретяване на едно или друго нещо, изглежда неизчерпаемо. То не бяха и не са обгърнати в тайнственост разработки, справки, доклади, инструкции, разстановки, проучвания, специални разузнавателни средства, агентура, щатни и нещатни таблици, размери на възнаграждения, бюджети и какво ли още не. В същото време последните години, в които наяве излизаха куп документи, върху които "блестяха" грифове "секретно" и "строго секретно", доказаха, че у нас се засекретява масово, безконтролно и най-вече абсолютно безпричинно. Но пък напълно законно. Просто защото същите тези хора са си подготвили, прокарали и подложили да бъдат гласувани такива нормативни актове.
Когато обаче тази тайнственост и секретност се прехвърли върху съдебния
процес, то тогава нещата наистина загрубяват. Защото публичността, откритостта и прозрачността на съдебния процес е не само емблема на демократичността, но и най-голямата гаранция за справедливост.
На фона на тези известни истини обаче всяко второ гледане на мярка за неотклонение по т.нар. знакови дела е при закрити врати, секретни са и всички дела срещу уволнения на служители на МВР и армията, както и на такива от специалните служби. Или иначе казано, нещо, което не само е тенденция, но е и практика. А какво пише в конституцията - "разглеждането на делата във всички съдилища е публично освен когато законът предвижда друго". Т.е.
едно дело може да се гледа при закрити врати само по изключение
Да не говорим, че такова изключение изобщо не се допуска за четенето и обявяването на присъда.
Както и да погледне човек, тази работа със секретността на съдебните процеси у нас е повече от извратена. Защото хората и управленията в нормалните демократични страни не засекретяват съдебни процеси. Например за тероризъм. Нима Испания засекрети процеса за взрива на гарата "Аточа", убил десетки хора. Нищо подобно. Даваха го дори по телевизията. А бяха набъркани служби, службички, секретни операции, агенти, факти. Но делото не беше засекретено заради тях. Важното бе да се покаже и докаже, че правосъдието е прозрачно и справедливо. Или пък процесите за 11 септември 2001 г., които също бяха явни. А там имаше тайни на ЦРУ, други служби и какво ли още не. Но никой и не си помисли да засекретява. Или пък подобни процеси във Великобритания, където също са открити.
В България обаче всичко се засекретява. Нещо, което нарушава основополагащия принцип, че правото за публичност е единствената гаранция за справедлив процес. И когато той се нарушава, при това безнаказано, то това може да означава, че в правосъдието може би се крият мръсни тайни, корупция, поръчки, натиск, както и че милиционерщината побеждава и там.
