Сякаш с времето привикнахме към периодичните изблици на Христо Стоичков. Кога срещу шефовете в БФС, кога срещу "провалени политици", кога срещу цяла България. В повечето случаи тези изяви бяха приписвани по инерция на избухливия нрав на футболната звезда и на някакво митологизирано силно развито чувство за справедливост. Всъщност при тези "бунтове" Стоичков най-често бе използван за ракета носител и лице на акция, която обикновено има и друга цел извън прокламираната.

Така стоят нещата и с последната му атака - към президента на БФС Борислав Михайлов. Дори и кибритлия като Стоичков надали би се вдигнал на бунт заради 2-3 неотсъдени дузпи за "Литекс". Всъщност, носителят на "Златната топка" за 1994 г. не чака дълго и сам си каза, че не той е организаторът: "Има един, който застава срещу Михайлов. И Михайлов знае много добре кой е този човек."

Но и без това бе ясно, че атаката срещу бившия вратар на националния отбор не е заради калпавото съдийство. Зад нея се провиждат далеч по-сериозни интереси. Съответно и големи пари. Най-малкото защото БФС спечели домакинството на европейското първенство за юноши през 2015 г. За него се очаква милионна помощ в евро от УЕФА за допълнителна инфраструктура. Немалка сума се очаква и при евентуален европейски шампионат по футбол през 2016-а в София. Освен това европейската футболна асоциация ще дава пари и за социални програми. Трябва да започне и строежът на базата на националния отбор в Бояна, за която УЕФА също ще отпусне пари. Става въпрос за усвояване в близко бъдеще на суми в размер на общо 8-11 млн. евро. Това са пари, които могат да навирят всеки превратаджийски байряк.

А кой е по-подходящ за байрактар от вечния недоволен Христо Стоичков. Човекът, за когото няма нищо нередно веднъж да се прегръща с някого и да го подкрепя, а друг път да е срещу него. Кратка ретроспекция на делата на почетния доктор на Пловдивския университет сочи, че той няма вечни приятели, а вечни интереси. Ще речете - завършен политик. И това може да е вярно, но друг от същия десен го изпревари и е премиер от три години.



Но да се върнем във времената,



когато Стоичков бе национална икона, а за Бойко Борисов народът не подозираше даже.

През 1996 г. след европейското първенство в Англия шефът на БФС Иван Славков еднолично уволни Димитър Пенев като треньор на националния тим и отстрани от състава племенника му Любослав заради прословутата фраза за супата. Стоичков се солидаризира с тях. Обяви, че няма да играе за България. Нарече новия селекционер Христо Бонев (тогава рекордьор по мачове и голове в "А" отбора) "г-н Никой" и не игра в първите 4 мача от световните квалификации за Франция `98. За да се отметне тихомълком и да цъфне след няколко месеца в дома на треньора с цветя за г-жа Бонева. Малка подробност - през февруари 1997 г. Стоичков подписа индивидуален рекламен договор с "Пума". Според контракта той трябваше да играе за националния отбор, чийто екипи бяха... "Пума". Така Стоичков се върна в състава на Бонев.

Впрочем, ето какво заяви след години бившата Кама за човека, заради когото направи бойкота си: "Е, какъв е Димитър Пенев - един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор. Да не е играл той, да не е вкарал гол той или да е спасил някоя дузпа?!"



Стоичков бе в авангарда на всеки бунт срещу Иван Славков



Същият, който му угаждаше почти непрестанно. Същият, който малко след бенефиса на Христо в "А" тима през 1999 г. го направи директор на всички национални отбори. При това Стоичков си беше действащ футболист и риташе в САЩ за "Чикаго Файър". Но това, че поне като длъжност бе пряко отговорен за провала, не му попречи да се извърти и в края на 2001 г., след 0:6 в Прага срещу Чехия, да напише открито писмо. В него обвини треньора Стойчо Младенов в некадърност и посочи Славков и генсека на БФС Иван Вуцов за главни виновници.

А малко по-рано именно Стоичков бе този, който бетонира Славков на власт. Това стана на 5-ия извънреден конгрес на БФС (3 декември 1999 г.). Тогава Христо излезе на трибуната и предложи, а 370 делегати гласуваха "за", всеки клуб да има по 1 вот при конгреси. Така по устав мнението на ЦСКА и "Левски" стана равносилно на това на аматьорските клубчета, които лесно биват убеждавани да гласуват за когото трябва.

"Не виждам по-подходяща личност, която да застане начело на българския футбол, от Иван Славков", каза тогава Стоичков. А гласуваната по негово предложение промяна е валидна и до днес и прави на практика непоклатим на поста му неговия нов враг - Борислав Михайлов.

Благосклонното отношение на Славков към Стоичков доведе и до там, че шефът на БФС си затвори очите при безскрупулната намеса на Камата в работите на националния отбор на последното българско участие на голям шампионат. Точно преди Евро `04 в Португалия Христо Стоичков и Ивайло Йорданов цъфнаха в лагера на националите във Варзим. Бяха посрещнати радушно от... вицепрезидента на БФС Борислав Михайлов. Камата се съблече по екип за първата тренировка, присъстваше на следващите, а впоследствие и на мачовете. Започна усилено да подготвя почвата да смени селекционера Пламен Марков. Затова и не бе чудно, че през юли, след трите загуби на Евро `04, Славков замени Марков именно със Стоичков, без той да има и един ден треньорски стаж.



Но Христо и тогава не миряса,



а се включи в поредната "организация" срещу благодетеля си. Този път в заверата го вкараха бившите му съотборници от тима, станал 4-ти на световното в САЩ `94. На 17 януари 2005 г. той седна на една маса с шестима от Пеневата чета - Трифон Иванов, Йордан Лечков, Любослав Пенев, Наско Сираков, Борислав Михайлов и Емил Костадинов, за да обявят публично, че ще свалят Славков от поста.

Този път превратът срещу Батето успя - при не съвсем прозрачни избори. Михайлов стана президент, Лечков първи вицепрезидент, Сираков и Костадинов - членове на Изпълкома. Стоичков си остана треньор на националния отбор и настъпи затишие. Само че "А" тимът взе да играе слабо, публиката се отдръпна от стадиона и доста преди края на квалификациите стана ясно, че няма да се класираме на Евро `08. В отговор Стоичков направи поредния си лупинг - през април 2007 г., при първата появила се оферта избяга. Уведоми по телефона Михайлов и светкавично подписа със "Селта". Малко по-късно "Селта" изпадна във втора испанска дивизия, Стоичков се махна и оттам.

В началото на 2009-а намери подкрепи за втори мандат Борислав Михайлов: "Аз заставам твърдо зад него и нямам намерение да се кандидатирам за неговото място, защото той бе моят капитан и не искам да заставам срещу него".

Е, 2 години по-късно и 3 несвирени дузпи той е на коренно противоположно мнение. Иска да седнат с Боби на детектора на лъжата, обвинявайки го, че е участвал в манипулации на мачове на националите. И по този повод си струва да напомним, че през 2005 г. три от "старите кучета" - Здравко Здравков, Илиян Стоянов и Александър Александров, се отказаха от "А" отбора и обвиниха селекционера Стоичков, че слугува на мениджърски интереси. Той пък не си направи труд да им отговаря.



КАРЕ

Още в началото на 90-те години на ХХ век Стоичков бе едно от рекламните лица на групировката ВИС-2 заедно с Любослав Пенев, Стефка Костадинова и други спортисти. Най-вече заради близостта си с братя Илиеви. Не че години по-късно не се дистанцира от нейните представители.

Когато пък на власт в БФС бяха т.нар. "брокери" от Пловдив - Христо Александров и Христо Данов, на парламентарните избори те финансираха формацията "Нов избор". А рекламно лице на кампанията стана Христо Стоичков.

И това далеч не е първият му досег с политиката. Преди време за него най-големият политик на държавата бе бат` Петьо - Петър Стоянов. Но на президентските избори през 2006 г. сред призовалите да се гласува за втори мандат на Георги Първанов бе пак той. Което съвсем не му попречи миналата година да напише обръщение към нацията, в което застана "с целия си авторитет" зад Росен Плевнелиев. И уточни: "В България вече има мъжкари като мен, Плевнелиев и Борисов, които сме готови да стигнем докрай!"

Всъщност дружбата между премиера и бившата звезда на "Барселона" датира от години. Още докато Стоичков бе треньор на националите, тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов му даде синя лампа в разрез със закона, "за да се придвижва по-бързо и да не закъснява за тренировките". В края на 2006-а, когато генералът вече бе столичен кмет, Стоичков нашумя с опит да бъде прокарана скандална сделка в негова полза през общинския съвет. Сделката не стана, но това не помрачи дружбата между Борисов и Стоичков. Тя доведе дотам, че премиерът Борисов го направи почетен консул в Барселона, защото той там бил много популярен.

"България? България ли? България нищо не ми е дала като държава. България какво ми е дала на мен? Нищо! Аз я напуснах много малък. Няма връщане. Не ми е приятно да се връщам тук". Това са думи на... познахте: на почетния консул на България.