Видяхме, че имаме три неподвижни политически елемента на българския политически календар: (1) Поканата в Прага през ноември, (2) краят на 800-те дни, август 2003-а и (3) местните избори същата есен.

Подвижните елементи, т.е. политическите ресурси, с които играчите разполагат, са повече. А именно:

НДСВ има на разположение (1) смяна на министри, (2) евентуално прекоалиране със СДС и (3) при определени условия личното оттегляне на г-н Сакскобургготски.

БСП има възможност (1) да изтегли г-дата Паскалев и Калчев, (2) да организира по-слаб или по-силен уличен натиск, (3) донякъде да разчита на подкрепата на г-н Георги Първанов.

СДС разполага единствено с възможността да се коалира при определени обстоятелства с НДСВ.

ДПС, обратно, има толкова възможности, че само по себе си може да бъде разглеждано като подвижен елемент на дъската.

Какви ходове можем да прогнозираме, ако приемем, че вярно сме дефинирали разположението на фигурите?

Първото, на което трябва да обърнем внимание, е, че инициативата е концентрирана предимно на две места. А именно: в НДСВ и БСП. Решаващите ходове следователно ще бъдат извършени от тези играчи.

И съответно те ще се гледат в ръцете много внимателно,

за да преценят следващия си ход.



Какво ще държи наум г-н Станишев?



Първо и главно той ще се стреми да класира БСП в една максимално добра позиция за едни предсрочни избори. В този смисъл неговото поведение ще бъде насочено не толкова към някакви "тук и сегашни" сделки и комбинации, колкото към трупане на имиджови позитиви и - нота бене - избягване на имиджови негативи.

Следователно до септември-октомври догодина той неизбежно ще изиграе един от ходовете си: изтегляне на министрите.

Куриозът тук е, че за него най-желаният от тази гледна точка ход е прекоалирането на НДСВ надясно (т.е. със СДС). Така той ще може да се яви на избори целият в бяло (като единствена алтернатива на "линията Костов") и с голяма вероятност ще има за съюзник силен играч с инициали А. Д.

От същото следва, че г-н Станишев най-вероятно ще употреби уличния натиск (респ. намесата на президента) не по-рано от въпросното прекоалиране.

Какво да кажем за



евентуалните ходове на г-н Сакскобургготски



Преди всичко, че те ще бъдат изиграни максимално късно, ще бъдат отлагани до последния възможен момент.

Разбира се, това ще зависи предимно от степента, в която расте недоволството на хората. Ако краят на януари донесе твърде много негативи, то естественият ход в отговор би бил ремонт на кабинета, който да осигури спокойствие до август. Тогава обаче едва ли ще може да се мине без смяна на формулата на участие във властта. Дали тогава ще бъдат употребени най-силните оръжия?

Най-вероятно - да. Но да не забравяме, че г-н Сакскобургготски досега нито веднъж не е изиграл тривиален ход. Така че можем да очакваме и много сериозни изненади.

Стеснената позиция на СДС (т.е. наличието само на един радикален политически ресурс - съюзът с НДСВ) вероятно ще окаже натиск върху самия Съюз на демократичните сили. Може да се очаква в него да настъпи вътрешно напрежение: между тези, които са за общо управление с НДСВ, и онези, които ще викат за нови избори.



ДПС едва ли ще форсира нещата



Просто ще постъпва най-изгодно за себе си във всеки даден момент.

По този начин достигаме до нещо, което мога да нарека най-вероятния политически календар за периода есен'02-есен'03. А именно:

- ремонт на кабинета януари-февруари,

- прекоалиране в парламента през септември-октомври догодина.



х х х

Искам обаче до помоля за толерантност любезния читател.

Социологията не е магия, колкото и нашего брата да се мъчи да придаде на самия себе си поза на връзка с отвъдното (с бъдещето). Всичко това може да се окаже радикално невярно, невалидно.

Още повече че в света освен нашата, българска, съществуват още стотици и стотици шахматни дъски, някои от които огромни. И както ние, българите, сме се убеждавали десетки пъти, достатъчно е на някоя от тия последните да започне драма, за да се окаже целият ни живот функция на нещо, за което даже не си представяме какво точно е.

Но както никой литературен критик не може да носи отговорност за "факта", че Ана Каренина се хвърля под влака (и цялата отговорност лежи на плещите на Л. Н. Толстой), така и социологът в анализите си отговаря не за самото бъдеще, а само за възможните му варианти.

За самото бъдеще отговарят любезните читатели, когато гласуват, стачкуват, пият бира и захвърлят фасове на тротоара...